Прогрес по софийски

Един приятел чертае най-близкото си бъдеще в столицата по следния начин: "Първо звъня по джиесема и се договарям - слава Богу, че ги има джиесемите, помниш каква мъка беше едно време с телефоните. Качвам се на колата, за която, знаеш, плащам годишен абонамент паркинг, защото живея в синя зона, и набързо се придвижвам до спирката на метрото - зелена зона, където си оставям возилото, не забравям да си платя за паркиране на час. Оттам под земята за нула време се озовавам в заветната столична периферия. Заветна, защото там някъде в момента топлофикация не е спряла топлата вода, ще мога да се изкъпя при познати и в обратен ред да се прибера вкъщи. Я, ако ги нямаше всичките днешни комуникации, щях по две седмици в годината, както преди, да си седя потен и кирлив."
Прогрес, един вид, ама строго по софийски. Парадоксален от много страни, особено с оглед сумите, които плащаме ежемесечно за топло и също с оглед заплатите, които получаваме в съответното предприятие, най-вече от ръководството му. Гръмко говорим за необходимостта от изграждане на интерконектори със съседните ни държави като средство за диверсификация на газоснабдяването на страната, а като се огледаме, нямаме елементарни връзки между тръбите на топлоцентралите в столицата. В рамките на едно държавно предприятие и то намиращо се постоянно и негативно във фокуса на публичното внимание.
Налице са върволица обороти, сходни на гореописания - насила предизвикани обороти "от нищо и за нищо", или по-точно налице е

"празно въртене в нечия полза"

Паразитирането за сметка на софиянци е с разнообразни и често сложни измерения.
Да не би подобни въпроси от бита на столичани да се повдигат за пръв път?
Не, разбира се. Срещу методиката за определяне на таксата смет аз лично пиша вече повече от 15 години. За необходимостта от изграждане на градска железница като по-евтино необходимо допълнение и алтернатива на скъпото за строеж метро - десетилетие. Един град не бива и не може да се нагласи да функционира така, че да е удобен само за мутрите. Да си фучат с джиповете от затворените комплекси до центъра, където около парламента и популярните чалгаджийници чрез цената за паркинг да им е разчистено място за удобно паркиране.
Правилен е въпросът, засега без отговор, къде отиват и

къде ще отиват таксите за паркиране

Вярно ли е това, което масово се говори, че общината има миноритарен дял в предприятието, отговарящо за реда при паркирането в София, и така чрез нашите такси пълним частни джобове? Одит, ревизия, както искате го наречете, пък тогава ще лъсне каквото има да лъсне. Защо общината отказва да допусне съответна проверка?
И още нещо важно, ако това да паркираш на улицата пред къщи се счита за общинска услуга, то трябва да плащат всички, а не само тези в центъра. Проблемът значи е или всички, или никой.
Софиянци от централните части и не само от тях се разбунтуваха с право и няма изгледи да се успокоят. Едно от основните правила за разумно социално управление се състои в това хората да не биват дразнени излишно. А новите правила за паркиране, синята и зелената зона са точно нещо много дразнещо и много излишно. Препълващо чашата на търпението.
Фактът, че в София се намират най-малко 40% от икономиката на страната, не може да означава, че тук безапелационно са осигурени условия за най-голямо и безнаказано бюрократично и мафиотско паразитиране. На софиянци им липсват не само детски градини и ясли, но и зелени площи,  обществени гаражи и паркинги на поносими цени. С безразборното застрояване все повече започва да им е дефицит и въздухът. Подмолната приватизация на лифтовете ги лиши от нормалния достъп до Витоша, с който многогодишно бяха свикнали. Социалната политика не се изчерпва само с метро, саксии с цветя и възможности за съзерцаване на римски развалини. Раздържавяването на електроснабдяването в столицата и концесионирането на водоснабдяването с никакви уговорки не биха могли да послужат като пример за успешно решаване на проблеми.
Жителите на столицата вече плащат

достатъчно данъци и всякакви такси

Целта обаче, освен обичайното паразитиране, сега каква може да бъде? След като с таксата смет не успяха да изгонят "целия дребосък" от центъра, за да може този център да премине в собственост на групировките, това да бъде постигнато чрез увеличение на финансовия товар за домакинствата посредством такса за паркиране в синя и зелена зона, където живеят. Изглежда конспиративно, но е твърде вероятно.
На всичкото отгоре, за сведение на дежурните завистници, условията за живот в центъра на столицата наред с шума, прахта, джебчиите, просяците и съвкупната неизкоренима днес мръсотия, предлагат и лукса, че на места водопроводът и канализацията са от началото на миналия век. С всичките циклични наводняващи и смърдящи последствия. Пък и малките улици на пъпа на София съвсем не са с по-малобройни дупки от онези по крайните квартали.
Не, не отричам, че да си роден и да живееш в центъра е също престиж. Многолетно да си знаеш махалата, старите момчета и вечно младите момичета да се познавате помежду си, да помните какво и кога се случило, кога и как се и появило едно или друго, как с годините и десетилетията са се променяли хората и градският пейзаж. Да се радвате и съжалявате. С атмосферата, която сте наследили и създали, и която не е непременно лоша, а по-скоро обратното, да се съобразяват неизбежните новодошли. Но нали така се изграждат традиции! Трупат се цивилизационни исторически пластове. Утвърждават се и се предават обичаи, норми. Оформят се възгледи, включително за приемливо и неприемливо. Пишат се в общественото съзнание неписаните правила. Сред софиянци не случайно битува разбирането, че столичният кмет задължително трябва да е раждан в София. Както впрочем това следва да стане задължително изискване и при изборите за общинските съветници.
Горепосоченото все пак по дефиниция е в непримиримо противоречие с новата власт, с която започва и свършва всичко на света. Така е било преди шест десетилетия, същото се повтори и след 1989-а на няколко пъти. Все едно от предишното живяно нищо не чини и грош, няма никаква полза и поука, то е напълно негодно, значи за боклука! Ще се строи начисто.
Исторически

аман от социални инженери и конструктори

както и от диригенти на човешките души. Особено в българското им самоуко и импровизационно превъплъщение!
Революциите действително най-често, щом се случват, са неизбежни. Но къде, къде по за предпочитане са еволюциите, дори да бъдат впоследствие етикетирани като "революции отгоре". Защото последните означават, че управляващите са осъзнали назрелите, потребните и желани "отдолу" промени и са ги осъществили "со кротце и со благо" и с минимум кьотек.
У нас, където и да се обърнеш, някой с бухалка, буквална или финансова, си мисли само как да те халоса изневиделица. Без да преценява рисковете за самия себе си. Разбрахте ли ме добре, господа софийски общинари, и вие, госпожо Фандъкова? Погледнете улицата!