Парадоксите в здравеопазването

Романът "Параграф 22" на Джоузеф Хелър  е един от шедьоврите на ХХ век. Параграф 22 обобщено означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави всеки човек жертва на собствените му действия, независимо какви са те. Както е описано в книгата, чийто герой е пилот, ако един пилот е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети.
Големият автор прави извода: "Лудостта е заразителна." Да не забравяме, че събитията в романа са по време на война.
В България са в мирно време. Но има българска война: хиляди катастрофи, убийства, бедствия, отвличания, кражби, измами, организирана престъпност, грешни диагнози в болници, и т.н, и т.н. Това попада в българския Параграф 22, от който няма излизане. Днес българското здравеопазване е в Параграф 22

за лечебните заведения, медицинския персонал, гражданите

В България през 2001 г. болниците са 293, през 2008 г. - 351, а през 2010 г. - 414. И са на гърба на обществото, като получават един и същ ресурс. Те, заедно с доболничните лечебни заведения, са търговски дружества. Болниците не фалират въпреки милионите левове дългове, не могат да реализират печалба, не правят търговски сделки освен за медицински цели, нямат ДДС. Уникален по закон Параграф 22.
Резултатът: в сравнение с 2000 г. през 2008 г. броят на приетите в болница е нараснал с 30 процента (във военните болници в романа непрекъснато постъпват болни, за да не участват в бойни  полети). На България са потребни не повече от 100-120 болници за активно лечение. Останалите следва да се преструктурират за долекуване и продължително лечение. Ще се случи ли? Не, защото действа Параграф 22, който е особено харесван от местните общински велможи. Опитайте се да го спрете. Невъзможно е!

Политици съветват медицинския персонал да не стачкува

и да не иска пари. Колко е прав доктор Данийка от романа: "Защо не мобилизират някои от ония стари доктори, дето дърдорят по събрания за големите жертви, които медицинската професия е готова да направи? Аз не искам да правя жертви. Искам да правя пари." Така и Хипократ е вкаран в Параграф 22, но... без пари не се живее. Между впрочем Хипократовата клетва в България отдавна е забравена. Днес здравето се купува и продава. И да имаш пари, пак могат да те разболеят, ако попаднеш на медицинска некомпетентност, съчетана с користни интереси. Доктор Данийка е обучаван никога да не свидетелства срещу друг лекар. Защото според доктора Параграф 22 гласи, че винаги трябва да правиш това, което ти заповядва командирът! Независимо че "човек не може да остави луди хора да решават кой е луд и кой не!" Но лудите и днес са на мода. Генерал Пекъм, герой от романа, казва: "Всеки глупак днес може да спечели пари и повечето глупаци наистина печелят. Но какво да кажем за хората с дарование и ум! Посочете ми като пример един поет, който трупа пари!" В България пари се трупат от мутри, престъпност, законни и незаконни кражби. Това е българският Параграф 22, който опровергава генерал Пекъм. "Глупаците" в нашата родина са бедните, мъдрите и умните.
Днес от България

всеки ден един лекар тръгва на Запад

на гурбет или за постоянно. Медицинските сестри отдавна "са наполовина", и то - с пенсионираните, които продължават да работят. Отиват най-кадърните и можещи специалисти.
НЗОК е една по закон. Няма конкуренция. Директорът й се избира от Народното събрание. Управителният съвет е държавен орган. Представителите на пациентските организации са малко в него и не се чувства участието им, а уж НЗОК е обществена структура. Осигуряването е задължително, но може и да не се осигуряваш. Около 1,5 милиона българи са така. Работи се с клинични пътеки, което е начин за спазване на Параграф 22. Или влизат в болница по клинична пътека, или няма да се получат пари. Пътеките не са според състоянието на болния, а по изискването на описаната в договора с касата пътека.
В една военна болница (в  романа) лежи полковник. Ето какво се случва с него: "Завираха лампички в очите му, за да видят дали вижда, забиваха игли в нервите му, за да чуят дали усеща. Имаше уролог за урината му, лимфолог за лимфата му, ендокринолог за ендокринните му жлези, психолог за психиката му, дерматалог за дермата му, имаше патолог за патоса му, кистолог за кистата му..., а нямаше нито един орган от тялото му, който да не е бил упояван и орязван, избърсван и дрениран, опипван и фотографиран, изваждан, изстискван и върнат обратно."
Описано е като тъжна пародия.

Но и сега по българските клинични пътеки

с пациентите се случва нещо подобно. Важно е в историята на заболяването да има подпис на съответния специалист, а дали е прегледал болния е друг въпрос. Той е извън Параграф 22. И така ще е, докато се въведат диагностично свързаните групи. Казват, че ще се случи в средата на 2011 г. Трябва нов закон, но ако е една касата, пак няма да има излизане от Параграф 22. Доброволните здравноосигурителни фондове са като придатък към националната каса. От тях нищо не зависи, защото са частни. Ако искат да съществуват, трябва да се приспособят към Параграф 22.
Приватизация в здравната система въобще не е извършвана, а следва да се помисли и за приватизация на болнични дейности. Особено атрактивни за тези, които искат да инвестират, са в областта на хирургичните специалности, кардиологията, хемодиализата и други. Предимствата:
    * свежи пари в бюджета
    * бързо извършване на приватизацията
    * работа с по-малко персонал
    * привличане на най-можещите и знаещите
    * естествено - договор с каса или доброволен  фонд.
Делегирани бюджети. Добре звучи, модерен термин. Но делегирам значи упълномощавам, изпращам делегат. Вероятно ще бъде държавен... И веднага парите към болниците ще се намалят от НЗОК с 20 процента. Болниците ще трябва да планират колко и какви операции ще се извършват, и като приключат лимита, трудно ще получат допълнителен. По-рационално е 250-300 болници да предприемат мерки за преструктуриране - в такива за долекуване и продължително лечение. Кризата може да принуди политици и кметове към тази стъпка.
С 40 процента са намалени талоните в доболничната медицинска помощ за изпращане при специалист. Нарушен е чл.52, ал.1 от конституцията, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, че имат и право на безплатно ползване на медицинско обслужване. Но - пример: беден гражданин с показания за консултация за кардиолог не може да я реализира. Какво следва?
Държавата няма отговор, макар че по конституция закриля здравето.
И болният тръгва към един друг свят, от който никой не се е върнал...
Случва се нещо страшно с нашата медицинска професия. Параграф 22 помогна много за ампутацията на нейния дух. А за ампутирания дух няма протези.