Някъде в този живот, или Да си паркираш колата в двора на Харвард

Някъде в този живот има срещи, които оставят малка рана в сърцето. Някъде в този живот има срещи, които разрушават всичко предстоящо или възможно. Някъде в този живот една кола, паркирана в двора на стара къща във викториански стил, предопределя самотата на целия следващ живот. Някъде в този живот списъкът на непостигнатите мечти е толкова дълъг, че и да имаш още един живот, едва ли би могъл да ги изпълниш. Някъде в този живот списъкът на съжаленията е колкото дълъг, толкова и разкриващ неочаквани желания.
За всичко това и определено без никаква сантименталност става дума в спектакъла на режисьора Гаро Ашикян, който се играе на Камерната сцена на Народния театър. Пиесата на известния американски драматург и сценарист Израел Хоровиц се казва само "Да си паркираш колата в двора на Харвард" - заглавие, натоварено с лека закачка към специфичния говор на хората от околностите на Бостън и по-специално в Глостър, където се развива действието в пиесата, всъщност няма пряка връзка с историята на двамата герои - възрастния професор по английска литература и музикознание Джейкъб Бракиш и неговата домашна помощница Катлийн Хоугън. Или може би само с това, че заради слабите оценки, които е получила в колежа като ученичка на Бракиш, Катлийн се е разминала с възможното следване в Харвард, а пък Джейкъб Бракиш няма кола, няма приятели, няма вече дори кого да мрази. Така в тази съвсем разбираема човешка история за срещи и разминавания, за избухвания и притихвания, за признания и осъзнавания се срещат двама толкова различни хора и трудно, понякога мъчително, понякога драматично, понякога дори комично се опитват да преодолеят различията си и да се срещнат поне някъде в този живот.
Тази пиеса е като потънал кораб. Тук-там се виждат части от мачти, някой комин... елементи от едно пътуване, от изминат път, смята режисьорът Гаро Ашикян. Едно от удоволствията на нашата работа беше да се гмуркаме и да изследваме невидимата част на този кораб. Творбата на Израел Хоровиц притежава онази чаровна недоизказаност, която е характерна за произведенията, отдалечени от злободневната тематика, уточнява той. Емануела Шкодрева, която изпълнява ролята на Катлийн, споделя: "Моята героиня е чувствителен, раним, притеснителен човек. В нея има и стаена лудост, и твърдост. В същото време тя е човек с вътрешен потенциал и любопитство към живота. Именно това ме интересува в пиесата на Хоровиц и срещата между тези два различни свята - Джейкъб Бракиш и Катлийн Хоугън - кое дава възможност на човека да разгърне потенциала си и кое му пречи? Дали можеш да надскочиш себе си и да разкриеш способностите си? Защото си мисля, също като моята героиня, че когато няма какво да губиш и си изправен лице в лице с реалността, вече не се страхуваш от нищо и можеш да зададеш всички въпроси и да намериш отговорите."
А Стоян Алексиев, който е в ролята на Бракиш, отбелязва, че за него изпитанието да бъде Джейкъб Бракиш в пиесата на Хоровиц се крие във въпроса: "Да Играеш или да Живееш?" и категоричният му избор е: "Ще Живея в Играта." Спектакълът обединява тези мисли и чувства в един подвижен, не толкова динамичен, колкото емоционален и някак обгърнат от размисъл и тъга жизнен поток, в който спомените живеят и носят своите рани, а всекидневието е натоварено с ежеминутни избори, решения и открития. Сценичната среда и костюмите са дело на Милена Пантелеева, а режисьорът е създал и музикалната картина на представлението.


Емануела Шкодрева и Стоян Алексиев в сцена от спектакъла

Емануела Шкодрева в ролята на Катлийн Хоугън

Стоян Алексиев в ролята на Джейкъб Бракиш

Снимки Божидар Марков