Никой по света не се отказва от разузнавачите си

Димо Станков е бивш зам.-началник на българското външнополитическо разузнаване, о.з. полковник. Работил е седем години като дипломат в Лондон, бил е под прикритие там, по-късно е резидент на българското разузнаване в Париж. Той  e началник на журналиста Владимир Костов, офицер от ДС, който през 1977 г. остана на Запад. Димо Станков е ръководил над 20 години службата за активни мероприятия и дезинформация на българската разведка. Автор е на книгата "След дълго мълчание - 42 години в българското разузнаване". Сега е активен член на Асоциацията на разузнавачите в България.

- Били сте не само разузнавач, а и дипломат от кариерата. Все в големи страни... Възможно ли е да си дипломат, без да си, както вие казвате, под прикритие?
- Ако си дипломат, не е нужно за това да имаш "прикритие". Но не е възможно да си разузнавач без прикритие. Сегашната власт също трябва да знае това, то е известно от столетия - разузнавачите не биват изпращани със "звездички на челата", отдалеч да им личи какви са... Защото вършат дейност, която, какво да си говорим, не е лицеприятна за приемащата страна. А там дори в началото да не знаят кой отива при тях като дипломат, работят, и то - усърдно, за да научат това. Да разберат всичко, или почти всичко за посланиците, за секретарите, за обслужващия персонал дори.
- Но ние имаме дипломати, чиито имена бяха излезли в публичното пространство като офицери на щат във вашето Първо главно управление. И приемащите страни не възразиха срещу тях. Очевидно партньорите ни не дават ухо на хули и на списъци...
- Точно така е. За служителите ни в посолствата се иска съгласие, виза от домакините, за послениците ни - агреман. Е, когато страната домакин има особено големи и тежки възражения срещу лицата, които сме им изпратили, тогава тя или не дава агреман, или внимателно следи дейността на нашите хора. И ако се занимават с шпионаж, ги връщат - по различни начини, но обикновено дискретно, тихомълком. Такова нещо с нашите сега огласени посланици не се е случвало, така че шумът, който сами вдигаме, е най-меко казано неуместен. Всъщност - смешен и жалък е.
- Винаги сте казвали, и преди скандала с дипломатите, че на службите в чужбина "хич не им пука" дали нашите представители там са и разузнавачи. Не знам дали да ви питам - потвърждавате ли го отново?
- Безусловно. Интересуват се кой, как и какво работи, спазва ли законите на страната, проявява ли интерес към секрети, иска ли да разкрие плановете на съответното правителство, да получи техническа информация. Иначе занаятът е стар като света, дипломатическото прикритие - също.
- Защо според вас избухна българският скандал? Дали заради идеология - нали нашите хора "били работили" срещу НАТО и ЕС, или просто става въпрос за нови назначения на различни Калинки-Малинки?
- Обясненията може да са много и различни. Нужен е сериозен анализ на това, което се случва, а и защо се случва. Има и идеология в скандала, разбира се, но вероятно причините са и повече, и по-сериозни. Моето обяснение е: някой е решил, че сега е моментът да "ударим президента", който е подписал указите за назначаването на посланиците. Защо пък да не хвърлим, мислят въпросните болни глави, кал върху него?
- Това ли подозирате - удар срещу президента?
- Не само подозирам... Я вижте колко и политически, и неполитически лица, ангажирани преди това с идеологическа, бих я нарекъл, антидейност, говорят и се изказват непрекъснато срещу президента Георги Първанов. Така имам не само подозрения, а и анализът ми ме води до този извод.
- И днешният ни външен министър има, както се казва, "такова потекло", дипломатическо и "разузнавателно". Това според мен не е за укоряване, но си е за чудене поведението му. Или не според вас?
- Хич дори не му се чудя. Баща му е шифровач, през хората с тази професия минават най-големите тайни на държавата... Поведението на днешния ни външен министър трудно може да се обясни. Тази категория хора, възпитани в подобни семейства, деца на служители на разузнаването, днес имат позиции, които не отговарят на тяхното минало, на идеалите на семействата им. Тях наричам еничари. Или - политически иманяри.
- Дали чужди служби не работят срещу България днес? Дали у нас няма техни агенти, включително и българи? Срещу кого работи нашето разузнаване днес?
- Не знам дали да се засмея на този въпрос... Защото не е смешно. Никоя от страните - близки и далечни, никога не са си обявявали разузнавачите. Така че, предполагам, къде повече, къде по-малко, те продължават и ще продължават да работят. Включително - и у нас. Имат си резидентури - от един, двама, 10-15 човека, че и повече, в зависимост от големината на страната и от нейните интереси. Приятелският огън е едно, интересите на страните - съвсем друго нещо. Така че никой по света не се отказва от разузнаването и от разузнавачите си. А що се отнася до днешните ми български колеги - трудно ми е да го призная, но чистосърдечно ще ви кажа - малко ми е жал за тях. Защото не зная доколко са ясни задачите, които им поставят. А и как ще придобият агентура? Всичко разкриваме, при това - по страниците на печата, по електронните медии, в интернет... Без агентура обаче нито вътре, нито навън може да се разкриват тайни. Минат не минат години, и разкриваме имената на своите хора. Историята няма да си спомня, че е имало досиета, но ще остане чувство за ощетената ни България и историята няма да забрави това. Освен това искам да направя бележка - хора, които не са работили в разузнаването като кадрови офицери, не могат да бъдат агенти. Това е ясно записано в приетото от Политбюро на ЦК на БКП разпореждане 1973 г. за работата на разузнавателното управление към МВР.
- Към Държавна сигурност.
- Не към Държавна сигурност. Към Министерството на вътрешните работи. Там е казано, че агенти на разузнаването могат да бъдат чужди граждни, намиращи се в обектите на проникване, които са в състояние да дават вътрешна информация. Това са агентите, а нашите са единствено сътрудници. Български граждани не са в състояние да доставят секретна информация като агентите в чужда държава. Другата категория са хора, които помагат на разузнаването, те са доверителните, оперативните връзки. Та пак ще се върна на президента Първанов - той като историк е дал рецензия за книга, така че не може да бъде дори сътрудник, може да бъде доверено лице, съветник, консултант. Хвърлянето на кал по него е политическа поръчка, но не зная, като данните ги има в архивите, а значи - и в комисията по досиетата, защо продължават тези лица, които боравят с тематиката, а нищо не разбират от разузнаване, да грешат и да наричат хората агенти. С особена злоба - към президента...
- Всъщност българското разузнаване има за враг тероризма, това е ясно. А дали не работи и срещу бивши наши съюзници, срещу Москва например? Твърди се, че навремето КГБ е командвало и управлението, на което сте били шеф. Така ли беше?
- Нямаше никакво "командарене". В историята не може да има пълно подчинение, от начало до край, не може и не бива изцяло "да те командарят". Имаше сътрудничество между нас, да. А дали днес работим срещу някогашните си, срещу бившите си съюзници? Мога само да предполагам, че и това се върши. След 10 ноември имаше момент, когато в контраразузнаването на България беше създадена служба, която да се оглежда какво става в съветското, в руското посолство... Имаше я. Не зная до каква степен това може да върши днес например ДАНС. Но всичко е възможно. Ние сме "от другата страна", в НАТО сме, а алиансът има своите задължения и изисквания, които се предявяват едновременно както към Германия например, така и към България, и от задълженията си по договора с НАТО не можем да избягаме.
- Често ли вербувахте хора срещу пари?
- По света и това се случва. Но ние не летяхме с този пилотаж. Дълги години идейно-политическата близост беше предпочитаната от нас база за вербовка, десетки години работихме на близка психологическа база. С пари работехме за техническите неща, които се налагаше да купуваме. Но в разговор между видни, ама много видни представители на съветското и американското разузнаване те направиха извод: съветското разузнаване е печелило, защото е вербувало на идейно-политическа основа. Впоследствие обаче американците започват да бележат успехи - защото хвърлят много пари, знам за колко хиляди долари става дума, нека не говорим за това. Ние рядко плащахме.
- А на млади хора бихте ли препоръчали да поемат някогашния ви път, г-н Станков?
- Трудно ми е да съветвам, изборът на младите хора, знаете го, е личен. Не бих искал да ги "предпазвам" да не отиват там. Нищо, че им огласяват имената... Напротив - една дейност, ако е добре регулирана, ако има правила, ако не ги е страх, че и техните досиета утре ще бъдат "извадени" и че светът ще говори за тях, а в родината им ще ги порицават - нека отидат в нашия вечен занаят. Той е за осигуряване на националната сигурност на държавата. Това, макар и трудно, е високо благородно. Но ако нещата останат, каквито са днес - да обругаваме патриотите си, тогава човек трябва да се замисли какви съвети да дава...