Наистина ли всичко е наред с банките?
С евтини трикове трезорите у нас ощетяват вложителите
/ брой: 194
Уверяват ни, че дори в условията на криза у нас те са стабилни. Дано това наистина да е така. Все пак се пораждат и някои въпроси. Първият е защо чувствително спадат лихвите по депозитите? До началото на есента на 2009 г. някои от банките обявяваха промоционални 3-месечни депозити с годишна лихва 9,75%, а сега най-високата е 7%. Това е, при положение че лихвите по кредитите не са се понижили, а за някои даже са се увеличили.
Едно евентуално обяснение за случващото се е, че в условията на криза, когато доходите на заемополучателите стават все по-несигурни, кредитният риск се увеличава. В края на май т.г. нередовно обслужваните банкови заеми са 6,5%, докато през декември 2009 г. са били 4,1%. Има редица основания, поради които се смята, че тази тенденция ще се развива прогресивно, така че през есента необслужваните кредити да достигнат до 8-9%. Не е най-тревожно, ако това се отнася само до ипотечните и потребителските, защото при тях сумите са сравнително малки - средно по около 50-60 хил. лв. Голямата тревога настъпва, когато започва необслужването на корпоративните кредити, които са от порядъка на стотици хиляди и дори милиони лева. Има, разбира се, обезпечения, но тяхното осребряване е сложен и дълъг процес, като при това е свързан с големи разходи.
Вторият въпрос е свързан с факта, че почти всички банки
у нас са дъщерни на чуждестранни
от които няколко са гръцки. При сътресенията в южната ни съседка, които засягат и финансовия сектор, а в частност и банковия, има ли гаранция, че не се източват парични ресурси от България? БНБ и Министерството на финансите уверяват, че те са под пълен контрол, но дали наистина е така? В условията на стабилност централите превеждаха значителни парични ресурси на дъщерните си поделения в България, защото лихвите по кредитите у нас са високи и това носи печалба. Сега, след като те са в затруднение, могат да наредят на поделенията си най-малкото да върнат отпуснатите ресурси, но и да преведат допълнителни средства. Няма български и международни закони, които да забраняват такъв вид трансакции, те дори се третират като правово обосновани. Единствената сигурност за вложителите е, че има Закон за гарантиране на банковите депозити в размер на 100 000 лв. от фонда, в който всички банки солидарно правят вноски - по 1,5% от привлечените средства. Така, ако някоя фалира, обяви несъстоятелност или самозакриване, с депозантите ще се разплаща фондът. Според разчетите той може да се справи със ситуация, при която 5-6 банки бъдат обявени в несъстоятелност. Ако те обаче са 7-8 и повече, средствата за обезщетяване няма да достигнат и трябва да се отпускат от държавния бюджет, защото законът го повелява.
Подобна система
е изгодна за банките
Така например, ако някоя от тях е привлякла под формата на депозити 2 млрд. лв., плаща вноски във фонда 1,5% върху тях, което възлиза на 30 млн. лв. Ако реши да се оттегли от пазара, по тази линия ги отчита като разход, но от фонда или от бюджета на ощетените вложители се изплаща почти цялата сума (с изключение на тези, които имат сметки за над 100 хил. лв.).
Трети въпрос. Защо някои банки прибягват до евтини трикове, с които да прибират стотинки от клиентите си? Ето един пример в това отношение. През есента на 2009 г. ръководството на ПИБ взима решение обслужването на разплащателните сметки вече да бъде платено. Само че не уведомява клиентите си, които имат разплащателни сметки. Дори те да са нулеви, начислява въведената такса за обслужване. Банката не уведомява хората с разплащателни сметки, защото е поместила това свое решение на сайта си и в офисите. И се оказва, че промените в тарифата се прилагат незабавно, без да е необходимо предварително уведомление на ползвателя. (Тарифата и ползвателят са изписани с начални главни букви в отговор на едно запитване, незнайно защо.) Това, меко казано, е
некоректно поведение
от страна на банката към нейните клиенти. Никъде не е указано, че последните трябва самолично да се интересуват за решенията на УС. А някои хора просто нямат такава възможност, защото не ползват интернет (според последно проучване такива са 53% от пълнолетните у нас), други дори може да са забравили, че имат разплащателни сметки, още повече когато те са нулеви. Точно това обаче се оказва благоприятно за банката. Такива неосведомени и разсеяни хора се оказват със задължения към нея. Не знам колко точно са те, но ако примерно са 20 хил., месечно от тях се набират по 600 лв., а годишно - 7200 лв. За една банка това са нищо пари, но се оказва, че тя разчита на този приход. Същата банка прилага и други евтини трикове. Например обявява свободен депозит, по който вложената сума прогресивно се олихвява и достига 12% в края на едногодишния период. Само че вложителят трябва много внимателно да прочете договора, защото според него внесените суми след изтичането на шестия месец вече се олихвяват с 0,5%.
Почти 90% от депозитите в банките са срочни - за 1, 3, 6, 12 месеца, а вече има дву- и тригодишни. Ако вложителят иска да получава лихви по тях, през този период той не може да се ползва от парите си. Доколкото съм запознат,
такава система не съществува в ЕС
а дори и в швейцарските банки. Там средната лихва по депозитите е 3%, което се рявнява на 6% в лева и почти всички са от свободен тип, т.е. по всяко време по тях може да се внася или да се тегли, но наличната сума за периода, в която тя се намира в трезорите, се олихвява с 3%. Банките в Западна Европа извършват и услуга по управление на паричните средства, така че те да носят по-голям приход за клиента. Става въпрос за посредничество при купуването на корпоративни акции, ДЦК, благородни метали, скъпоценни камъни, картини и раритети. Подобни операции са свързани с риск, но обикновено носят високи доходи. Така например тези, които са вложили авоарите си в злато, за 1 г. са постигнали печалба от 19%, а ако прогнозите на експертите за покачване на цената на жълтия метал се оправдаят, през следващата година рентата може да достигне 21%.
Може би на специални клиенти банките у нас дават съвети за по-доходни вложения. Повечето от тях обаче се третират като обикновени вложители, в смисъл да си вложат парите на депозит при еди-каква си лихва, пък после може да се окаже, че тя не е точно такава. Все пак добре е, ако наистина банковата ни система е стабилна, което във всички случаи означава опазване поне на главницата по депозитите от финансови сътресения, каквито имаше през 1996-1997 г. Дано някой не се сети да ги предизвика отново.