На ръба на науката и глупостта, или безумни експерименти

Науката е немислима без провеждането на най-различни опити и практически експерименти. Някои от тях дори са описани в литературата, други се превърнаха във вдъхновение за пресъздаването им на филмова лента. Фантазията на писателите и режисьорите, живописно представили на публиката Франкенщайн, Човека-паяк, Годзила и др., понякога изглежда като невинна приказка в сравнение с шока, който предизвикват някои реални изследвания, предприемани от учените по света.

Топлинните лъчи за първи път са описани в романа на Хърбърт Уелс като страховито оръжие на марсианските завоеватели. Обаче само няколко десетилетия по-късно, през 1931 г., великият учен и изобретател Никола Тесла обявява, че наистина е успял да създаде "Лъчите на смъртта". И до ден-днешен едни от най-големите умове спорят дали наистина човекът, който "разпростря светлина върху лицето на Земята", е и автор на оръжието, което "стреля" с потока от заредени частици от вакуумна камера, както е твърдял самият Тесла. Той посочва през 1934 г., че остава само да доизкусури няколко детайла, а разчетите му трябва да са верни с точност до 10 процента. Изобретателят възнамерява да разположи "пушките", убиващи с лъчи, по цялата американска граница, но до подобни крайности за щастие така и не се стига.
Основоположникът на световната трансплантология, руският учен Владимир Демихов, се прочува в средата на миналия век с експерименти върху животни, на които присажда жизненоважни органи. След редица успешни операции в тази област, свързани със сърцето и белия дроб, хирургът се захваща с основния според него орган. Първата сполучлива трансплантация на главата на кутре върху врата на възрастно куче става факт през 1954 г. Любопитното е в случая още, че и двете глави остават в съзнание и дори поемат храна и вода в рамките на два дни, но смъртта неизбежно настига това чудовище, създадено от човек. Демихов повтаря експеримента още няколко пъти, като поставя дори своеобразен рекорд - оперираното от него двуглаво куче успява да оцелее най-много месец.
Когато престъпникът Анри Лангил е гилотиниран през 1905 г., веднага след изпълнението на смъртното наказание лекарят Габриел Борио извършва няколко зловещи психологически експеримента. Според твърденията на медицинското лице в продължение на няколко секунди след отделянето й от тялото отсечената глава продължава да е в съзнание и дори запазва мимиката си. Ето какво пише в доклада на д-р Борио: "Клепачите и устните на гилотинирания се движеха 5-6 секунди... Изчаках, докато спазмите спрат. Лицето на Лангил се успокои, клепачите наполовина покриха очите, както се случва при умиращите, които наблюдавам всекидневно. Когато на висок глас изрекох името на на престъпника - "Лангил!" - клепачите му бавно се вдигнаха..."
Съветски учени са прочути по света с редица пионерски разработки, свързани с изкуственото кръвоснабдяване. За целта Сергей Брюхоненко създава през 1926 г. специален апарат, наречен "Аутожектор". Всъщност устройството било съставено от две механично управлявани помпи със сложна система от клапани. Уреда с успех приложили върху отделената от тялото глава на куче и той в продължение на два часа й осигурявал кръв, като по този начин заместил сърцето. Според твърдението на Брюхоненко при спирането на апарата всичката кръв била изкарана от главата на животното, а при пускането на аутожектора "киборгът" дошъл в съзнание, започнал да реагира на звуци и светлинни сигнали и дори изял парче кашкавал.
Студентът по медицина Стъбинс Фърт от Филаделфия в началото на XIX век извършва един от най-отвратителните експерименти в историята на науката. Интереса на младия учен привлякла жълтата треска, разпространена по онова време в Америка. Като наблюдавал страдащите, бъдещият лекар решил, че заболяването не е заразно. За да потвърди теорията си, Фърт използвал повръщаното на един от пациентите, с което си намазвал очите, вкарвал субстанцията в раната си и дори я поглъщал... Стъбинс обаче жестоко се заблудил: жълтата треска е много опасна инфекциозна болест. Щом попаднат в кръвоносната система, микробите й бързо се разпространяват из целия организъм. Но безумният студент извадил страхотен късмет и след експеримента... останал жив.
На повечето читатели са познати разказите на Киплинг за човешкото отроче Маугли, израснало сред глутница вълци. Мнозина са гледали и филма за Тарзан, възпитан от маймуни. Но Уинтроп Келог решил да експериментира в обратна посока - да отгледа шимпанзе като човек. За целта ученият взел вкъщи 7-месечната Гуа, която започнал да възпитава заедно със сина си Доналд. Келог редовно сравнявал способностите на детето с напредъка на животинчето. И се оказало, че Гуа се справяла с всички задачи по-добре от момчето, с изключение на говоренето. Кулминацията обаче била доста неочаквана - 9 месеца след началото на експеримента Доналд започнал да имитира маймунката, а не обратното. Вместо да използва научените думи, когато искал да яде, синът на учения издавал звуци като шимпанзе. Наложило се Келог бързо да сложи край на изследването, за да не навреди на развитието на детето си. А Гуа била изпратена там, откъдето е дошла - в развъдника при маймуните.
Някои експерименти учудват с крайностите, до които стигат учените с цел да поднесат на света поредното чудо невиждано. Други просто шокират с антихуманни постъпки. Трети смайват с неочаквани резултати. Но всички, взети заедно, доказват, че няма граници за човешката фантазия, придружена с безкрайния хъс на човека да промени хода на историята...


Никола Тесла в лабораторията в Колорадо Спрингс

Едно от двуглавите кучета на Демихов

Преди спускането на гилотината...

Синът на Уинтроп Келог и шимпанзето-маугли