Летящият холандец

Случих се преди две години в Мадрид, тъкмо когато "Реал" спечели шампионата. Умеят испанците да се радват на успехите. Улиците - залети с народ, пред общината - огромен екран, на който се вижда как кметът на столицата приема футболистите. Музика, възгласи и веселие шестваха заедно с автобуса на кралския клуб по централните булеварди. Представям си с какъв възторг се е препълнил Мадрид сега, когато не някой от испанските грандове, а "Ла Фурия" стана шампион, и то на света. След забележителен период в "Реал", с който два пъти спечели Шампионската лига, треньорът Винсенте дел Боске триумфира и на мондиала в Южна Африка. И вече не друг, а той гледа към следващото предизвикателство, защото когато отборът върви, водачът не се сменя. Така е и в политиката.
Испанско-холандски сблъсък има и в една от най-жестоките легенди - за "Летящия холандец". Преди 350 години корабен капитан от Делфт, груб, алчен и кръвожаден, измамва двама влюбени от Иберийския полуостров и в стремежа си да прелъсти девойката, изхвърля годеника в морето. Испанката обаче скача зад борда и проклина разбойника никога да не намери бряг. Оттогава корабът-призрак, известен като "Летящия холандец", се върти на едно място като вързано куче, все около бреговете на Южна Африка, и никога не може да акостира.
Така и холандският отбор се доближава до шампионската титла и все не може да я докосне. Не съм виждал нищо по-хубаво в този спорт от тоталния футбол на "лалетата" през 70-те години. За съжаление на ценителите на красотата в най-популярната игра нидерландците и през 74-а, и през 78-а достигаха до финала на поредния мондиал и все не можеха да го спечелят. Не успяха в последния мач и сега, 32 години по-късно, преследвани сякаш от кармата на "Летящия холандец".
Но какво впечатление направи треньорът им Берт ван Марвайк в първите мигове след драматично загубения срещу испанците финал! Стройната му фигура, стегната в сив костюм, беше съкрушена, но не и загубила достойнство. Черният шал контрастираше на бялата му коса, също като резултата от двубоя спрямо очакванията. И най-важното - селекционерът отиде до всеки от играчите си и ги окуражи - с потупване по главата или по рамото, или с добра дума. Така се кътка отбор и се проправя път към нов финал.
Такъв човек би бил и добър политически лидер. След загуба няма да се втренчи в собственото оцеляване. Няма и да изпрати в обречена мажоритарна битка онези, от които иска да се отърве. Ще намери начин да благодари на всекиго за куража, да му каже, че го цени и че няма да го забрави. Така всеки ще се чувства приобщен към каузата, макар и вече да е отпаднал от играта.
На другия полюс е френският треньор Раймонд Доменек. Още на миналото световно, когато "петлите" се класираха втори, се видя, че той е доста под нивото на играчите си. Но великолепни футболисти от ранга на Зидан надмогнаха неумението на наставника си и направиха Франция вицешампион. Две години по-късно, на европейското, Доменек вече беше изгонил някои състезатели от звездния тим, други беше принудил да се откажат, а трети - нови таланти, на инат не взе. И отборът пропадна още в групите, и то без нито един спечелен мач.
Любопитно е, че дори велика сила като Франция се остави да бъде водена за носа от един посредствен треньор. Сега не е моментът за смяна, се коментираше след провала на европейското преди две години, предстои световно, трябва да се концентрираме върху него, а не да спорим кой да е водачът, във футбола не може винаги да се побеждава, редно е селекционерът да получи още един шанс и прочие аргументи, до болка познати и от политиката.
Преди сегашния мондиал Доменек качи отбора на Алпите, сякаш ще го готви за зимна олимпиада. Караше играчите да се занимават с биатлон, с планински велосипеди и с бъгита, кажи-речи - с всичко друго, но не и с футбол. Французите го обявиха за луд, медиите призоваха да бъде сменен незабавно, но при демокрацията това не е толкова лесно - човекът си е избран уставно, има си мандат, а и отново се намериха негови поддръжници, които да упрекнат критиците, че "не е сега моментът".
В  Южна Африка французите логично не само се провалиха, но и сринаха имиджа си - караха се помежду си, псуваха се, някои дори напуснаха отбора. Жалко е да видиш велика нация унизена до такава степен. В тази история има и един плюс, но... личен. Тъкмо на това световно Доменек изпревари великолепния Мишел Идалго по мачове начело на отбора.
Такъв рекорд обаче може да зарадва дребния човек, но не и истинския лидер. И в спорта, и в политиката. И в двете сфери май е по-лесно да се преодолее проклятието над "Летящия холандец", отколкото нелепата любов към собствените загуби.
  
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info