Феноменалните полиглоти, или талантът да мълчиш на няколко езика

Европейският ден на езиците се отбелязва от 2001 г. на 26 септември. Датата е определена от Съвета на Европа при подкрепата на ЕС, като целта е да се стимулира езиковото разнообразие и овладяването на различни световни езици от всеки европеец. "Учим езици цял живот!" - този девиз е провъзгласен от ЮНЕСКО и през ХХI век.

Все повече са хората на планетата ни, които свободно говорят на английски, испански, немски, френски и т.н. А някои знаят не само някой от тези езици, а владеят всички тях, взети заедно, плюс доста други, смятани за по-екзотични.
Феноменът на полиглотите векове наред предизвиква интерес и у обикновените хора, и у лингвистите. Защо някои трудно научават родния си език, а други с лекота овладяват няколко чужди? Дали това е резултат от непрекъснати усилия или става дума за генетична предразположеност?
Разбира се, талантът и тук е важен, както във всяка друга сфера. Но не бива да се забравя, че през XVIII-XIX век е било модерно дори и при всекидневен разговор с най-близките да се вмъкват думички на френски, немски или дори латински. Владеенето поне на един чужд език се приема за правило. А онези, които имат високо ниво на знание на няколко, се смятат за полиглоти.
Най-известната представителка на нежния пол, която се прочува не само заради красотата си, но и като ненадминат оратор и дипломат, говори на повече от 10 езика. Последната царица на Египет - Клеопатра, общувайки с вождове на варварски племена, практически не прибягва към помощта на преводачи, заради което мнозина пълководци и управници изпитват към нея огромно уважение.

Според достоверни исторически източници пазителят на библиотеката на Ватикана кардинал Джузепе Каспар Мецофанти, живял в средата на XVIII век, можел да чете и да говори на 60 езика, като на 50 от тях дори пишел стихове.
На малцина е известен фактът, че останалият в историята с изобретенията си в областта на радиотехниката, електрониката и физиката Никола Тесла свободно владеел 8 езика.

Великият руски писател Лев Толстой се запомня не само с литературните си шедьоври, но и с широки познания в областта на лингвистиката, които включват от 15 до 20 чужди езика, сред които е и древноеврейският.
Необикновената писателка и преводачка Като Ломб, родена в Печ, била смятана за изоставащо дете в училище и преподавателите не били сигурни, че ще успее да получи дори средно образование. Но феноменалната дама не само че завършва физика и химия, но и става известна благодарение на невероятната си способност да говори, чете и пише на 15 езика. Талантливата унгарка остава в историята и като една от първите симултанни преводачки в света. Любопитно е също, че Като Ломб продължавала да се интересува от чужди наречия през целия си живот, като голяма част от тях учи с помощта на речници и художествена литература. Способната полиглотка бързо напредва в кариерата и получава престижна работа в унгарското Министерство на външните работи. Пътуванията на Ломб по служба в различни страни я вдъхновяват да напише книгата "Пътешествията на преводача около света". Публикува в специално издание и метода си за овладяване на различни езици. Малко преди да си отиде от този свят през 2003 г. на 94-годишна възраст, преводачката започва да изучава иврит и планира да се захване с арабския.
Сънародникът й Ищван Даби се прочува още на 18, когато става ясно, че може да пише и говори на 18 езика. На доста от тях си общува с приятели и партньори, живеещи в 50 страни по света. Унгарецът работи като кореспондент, гид, симултанен преводач и редактор. Пише поезия, но не на родния си или друг екзотичен език, а предпочита полския. Известен е и с интереса си към литературата и културата на различните народи.
Британският лингвист, журналист и разузнавач Харолд Уилямс, живял в края на ХVIII - началото на XIX век, още преди да влезе в пубертета, знаел 6 езика. Остава в историята и като полиглот. Според различни източници владее между 58 и 80 езика, въпреки че доживява едва до 52 години.

След като получава тежка контузия в Афганистан, Вили (Виталий) Мелников твърди, че се сдобива с дарбата със страхотна скорост да схваща чужда реч, писмо и четмо. Интереса на руския поет, експериментатор и фотохудожник предизвикват над 93 езика и безброй наречия. Но доста лингвисти изразяват съмнения, че наистина ги владее.
40-годишният белгиец Йохан Вандевал се прочува по света като полиглот, който знае 31 езика. За изключителни постижения в областта на лингвистиката специално европейско жури го награждава с почетната "Вавилонска премия". Йохан, който по образование е инженер-архитект, обаче категорично отрича, че притежава някакви особени способности.
Италианският професор Алберто Талнавани е известен с това, че свободно говори всички европейски езици. Ученият е член на повече от 50 академии в света. Още на 12 години полиглотът владее 7 езика, на 22, когато завършва университета в Болоня, знае 15, а всяка година си поставя за цел да научава още 2-3. На един от международните конгреси по лингвистика през 1996 г. приветства присъстващите на 50 езика.

Бразилският учител с ливански произход Зияд Фавзи е вписан в Книгата с рекордите на Гинес. Скромният преподавател по чуждестранна литература в университета Сао Пауло е човекът, владеещ 58 езика. И превежда от всички тях, като желанието му е да ги направи 100 с помощта на създадения от самия него метод за бързо усвояване на информацията.
Според многобройни легенди Буда е говорил на 150 езика, а пророкът на исляма Мохамед знаел всички наречия на света.
Всички тези исторически личности и наши съвременници, които освен всичко друго се прочуват и като феноменални полиглоти, показват част от възможностите на човешкия разум. Мнозина признават, че не могат да обяснят невероятната дарба да владеят свободно различни езици. Но въпреки този впечатляващ талант повечето отбелязват, че за целта са необходими огромни усилия, упоритост и целеустременост.