Фантастична приказка за възрастни

* Пиесите ми са близки по духа си на шарадите на ранните гръцки философи, казва авторът Пьотър Гладилин
* Ще станем хора, човеци, хомо сапиенс - обещаващо, страхотно, надяват се героите във "Фотоапарати"

Ти какво си? - пита странно момиче, облечено в нещо като скафандър. Ембрион - отвръща също така странно изглеждащо момче. Оказва се, че това са два ембриона - момче и момиче (така са си решили още преди да се родят), които излизат да се поразходят из ненормалния свят с фотоапарати, за да уловят мига, проблясъка, за да могат и други хора след милиони години да го видят. Но всъщност фотоапаратите са средството, чрез което те се опитват да заснемат неща, които не се виждат. Така започва спектакълът на режисьора Стилиян Петров по пиесата на Пьотър Гладилин "Фотоапарати".
На сцената на театър "Възраждане" актьорите Мариана Жикич и Георги Златарев играят ембрионите Говоркова и Топорков, които, недоволни от положението си (единият е в корема на 22-годишна майка на крачка от аборта), решават да избягат от Русия в "страната на неограничените възможности" и да се спасят. Като във фантастична приказка, каквато всъщност е пиесата на Пьотър Гладилин, те успяват и започват работа като фоторепортери в престижното списание "Нюйоркър". Те имат безценното предимство пред останалите им колеги, че са невидими зад фотоапаратите си и без проблем правят изключителни снимки на известни личности, сред които са Мадона и Мерилин Менсън, но се срещат и с несправедливостта, подлостта, подлизурството, страха, посредствеността. Обаче по пътя си към Америка и обратно двамата герои срещат както досадна и любопитна муха, така и красива пеперуда, която, умирайки пред тях, им показва как умее да се наслаждава на най-красивите мигове от краткия си живот.
В представлението основната тема е за раждането и смъртта, те са еднакво силни, енигматични и невероятни, всичко останало е на втори план. "Фотоапарати" е странна и непредвидима до самия край пиеса, в която светът е единна зона в разширяващата се вселена с нейните мистични тайни и неизследвани възможности, отбелязва режисьорът Стилиян Петров. Със своята специфична поетичност, с философски зададените жизнени въпроси и по човешки дадени отговори, спектакълът наистина се разгръща като смислена и дълбоко емоционална приказка за смисъла на живота и за стойността на живеенето, за красотата и за любовта, за стремежа, за копнежа, за избора. Стилиян Петров изгражда фино и умно замислена и прекрасно изиграна плетеница или може би мрежа от неочаквани ситуации и въпроси и още по-неочаквани реакции и отговори, в която актьорите Мариана Жикич, Георги Златарев, Донка Аврамова, Лиляна Шомова, Филипа Балдева, Мартин Смочевски, Йордан Ръсин създават плътната и смислово богата тъкан на спектакъла. Преводът на пиесата е на Майа Праматарова. Сценографията е на Венелин Шурелов, а костюмите - на Елица Георгиева. Композиторка е Петя Диманова. Хореографията е на Велислава Цветкова.


Ще станем хора, човеци, хомо сапиенс - Мариана Жикич и Георги Златарев

Георги Златарев, Филипа Балдева, Йордан Ръсин и Мариана Жикич в сцена от спектакъла

Филипа Балдева и Йордан Ръсин в сцена от спектакъла

Насилието е навсякъде - Филипа Балдева, Мартин Смочевски и Мариана Жикич