"Зелената" идея започва с мисълта за бъдещето

Роден в Мадан, живял и учил в Смолян, после в София. Завършва магистратура по география в СУ "Св. Климент Охридски". Учредител и председател на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие към СУ. Член на Националния съвет на политическа партия "Зелените". Участва в коалиция "България без цианиди", в гражданско сдружение "Да спасим Иракли", в гражданско сдружение за спасяването на Перелишкия дял на Родопите от застрояване. Организатор на много студентски протести и кампании в последните 10 години.

- Господин Сандов, какво е "зелената идея" за вас?
- "Зелената идея" за мен е кауза. Това е начин на мислене, начин на действие и дори начин за разтоварване. Тя обединява хората, прави ги по-солидарни и е единствената възможност за превенция и адаптация към предстоящите кризи, които ще са част от бъдещето, включително бъдещето на моето поколение. За мен "зелената идея" започва от мисълта за собственото ми здраве и стига до действията ми по глобалните въпроси. Преди около 10 години установих, че съм "зелен". Тогава се записах в редиците на една от първите природозащитни организации в България.
- Вие отдавна сте в битката да има зелена политика у нас. Къде обаче е екологията в скалата на приоритетите на родните ни политици?
- За съжаление екологията е в най-ниските нива на скалата, когато говорим за българските политици. Все още има тотално неразбиране за важността на екологията за широкия спектър на социално-икономическите дейности. Ако трябва да поставя оценка на волята на българските политици по тази тематика, то тя е слаб (2), а по отношение на дейностите им - среден (3). Разликата във втората оценка идва и от задълженията за прилагане на нормите на Европейския съюз и международното право. Все пак трябва да се признае, че през последните години има леко завишаване на този приоритет, което е породено от засилващото се влияние на екологичните проблеми, нарастващия брой на хората в зеленото движение и силното популяризиране на темата, за което значима роля имат и представителите на "Зелените".
- Отношението към природата има ли връзка с възрастта на човека?
- По скоро не. Представителите на всяка възрастова група могат да имат еднакво отношение към природата, защото тя е навсякъде около нас и влияе на всички процеси на човешката дейност. Погледнато през призмата на статистически данни, ние виждаме определени възрастови слоеве с по-сериозно и отговорно поведение към природата, но това се дължи на други фактори. Най-вече те са свързани с историята на определената страна или регион, както и с нивото на образованост на отделни възрастови групи. Разбира се, има и някои преки връзки, които не бива да бъдат подценявани. Например по-силно изразено е отношението към природата на възрастовите групи на родителите и прародителите на малки деца, които в желанието си да осигурят по-здравословна жизнена среда и по-добро бъдеще за своите деца и внуци засилват отношението си към природата. Съществува и друга група, която има по-висок процент, а именно тази на младежите - поради процесите на узряване и образоване. Тази група обикновено е и най-активната, когато говорим за "зелено движение".
- Отговорността към собствените ни действия спрямо околната среда въпрос на възпитание ли е или на достатъчно знания?
- И двете, но аз бих я обособил и исторически. За поколението на моите родители тя е въпрос на възпитание, докато за моето поколение тя е най-вече въпрос на знания и лична отговорност. Все пак живеем в изключително динамично време, в което информацията играе централна роля за развитието на обществото, а оттам и за действията ни. Когато видим как децата започват да възпитават родителите си и даже бабите си на техники и практики от бита като третирането на отпадъците, то ние следва да осъзнаем, че ролята на информацията е много по-голяма в днешно време. И не можем да продължаваме да следваме старите привички, особено когато говорим за околна среда. Нашите въздействия са достигнали до изключилено сериозни измерения, които предизвикват глобални проблеми, като например кризата с изменението на климата, изчерпването на водните ресурси, загубата на биоразнообрание, деградацията на почвите, изчезването на пчелите и рибните пасажи, продоволствената криза. Необходимо е отговорността ни да нарасне значително и в много бързи темпове, за да не последва колапс на цялата екосистема, към която принадлежим и ние, а за това е нужно да разполагаме с обективна и изчерпателна информация и възпитание, която идва от онези, които са наясно, а не които са по-възрастни.
- Защо все още екодвиженията у нас не събират достатъчно сподвижници, а екопротестите са по-скоро рехави и спорадични?
- Хората са уморени и за пореден път излъгани от поредната "пълна" с предизборни обещания, но "празна" откъм действия политическа класа. Тази апатия се отнася и за представителите на екодвиженията. Освен това спектърът на проблеми на околната среда нараства неимоверно, което в някаква степен разпилява активистите. Също така съществен принос за рехавите протести е интернет - средата и особено социалните мрежи, които създават илюзията за активност с едно "кликване" или пък генерират твърде много и разнообразни каузи. Липсата на живия контакт между участниците води и до по-ниска посещаемост независимо от по-завишения брой на съпричастните. В момента обаче се развива една друга силна социална дейност и това е активното потребителско общество. То се заражда именно поради засилването на потока на информация и възможността за споделяне.
- Лява ценност ли е екологията?
- Екологията не може да бъде лява или дясна. Така както и "Зелените" не могат да бъдат вкарани в този остарял като разбиране политически часовник. Екологията като наука изследва екосистемите, които са под влияние на всички процеси в живата природа, били те природни или породени от човешката дейност. Зелените ценности от своя страна имат по-широк спектър, защото те са базирани на принципите на солидарност към различията, засилено спазване на човешките права и устойчиво развитие. В определени случаи тези политики са по-близо до левите ценности, но съществуват и връзки с десните такива.
- А ценност на младите ли е?
- Определено. Особено ако говорим в настоящия етап. И това е характерно за целия свят, защото младите все повече общуват с чуждестранните си връстници и така осъзнават глобалното проявление на това засилено зелено движение. Но също мисля, че има и инстинктивна връзка поради това, че точно младите ще са тези, които ще понесат щетите от кризите, създадени от предходните поколения.
- Най-ценното за вас постижение на партия "Зелените" в политиката?
- За нас най-ценното е фактът, че ние все пак успяхме да създадем истинска зелена партия в България, от каквато има осезаема нужда. При това го направихме в изключително труден момент, когато през 2008 г. трябваше по закон да нараснем до поне 5000 членове в рамките на три месеца. За щастие в България все пак има будни хора, които ни срещаха на нашите щандове в големите градове и бързо ни припознаваха като съмишленици. От гледна точка на политическите успехи мисля, че е най-редно да спомена кампаниите, в които участвахме и успяхме да спечелим, за да може в България да няма ГМО, цианидни технологии, заводи за изгаряне на отпадъци, нови супер-мега-гига застроявания в Рила, Родопите и по крайбрежието. Основната ни битка сега е за енергийна независимост на домакинствата и общностите, базирани на все по-евтините технологии за улавяне на микса от безплатна енергия около нас (ВЕИ), с което да прекършим монополите в сектора на горивата и енергетиката.
- А къде са гражданските организации, доколко се чува гласът им?
- Граждански организации има немалко, но техните членове все повече се превръщат в бюрократи, които трябва да работят по проекти, за да могат да осигурят съществуването си. Лошото е, че все по-голяма част от младежите трябва да работят, за да осигуряват образованието си, а така не остава време нито за обучение, нито за гражданска активност. Гласът на гражданските организации все още не се чува достатъчно, защото те нямат трибуна, както и шанс да се развиват в сферите, които третият сектор би следвало да предлага. Докато няма реална демокрация, трудно може да се развива и гражданското общество. Докато не се приложат стандартите за гражданско участие при достъпа до информация и съгласуване при вземането на решения, това общество може да израсне само с формите на конфронтация, а те не са устойчиви и печеливши. Политиците не трябва да създават гражданско общество, а само "почва", в която то да израсне.
- Можем ли да очакваме, че все отвън, чрез европейски директиви ще превъзпитаме държавата да се отнася отговорно към околната среда?
- Не можем и не трябва. Ние сме част от Европейския съюз и следва да участваме в подобряване на политиките за околна среда, като даваме и личен пример. В момента най-много наказателни процедури срещу страната ни са именно в сектора "Околна среда", което не говори добре за нас. България има уникална и разнообразна природа и това е най-голямото богатство на страната ни. С нея са свързани най-значимите ни традиции, най-важните ресурси - вода, храни, билки, както и най-големите ни възможности за устойчиво развитие - туризъм, земеделие, ВЕИ. Там е скрит шансът на България за достойно място в европейското семейство и излизане от тази така дълга криза на прехода, а не в монополните и високорискови проекти. Само зелените политики могат да съхранят нашата природа, здраве, традиции и малки населени места, с което да дадат възможности за икономическо развитие.