За добрите и лошите, между войната и мира

Александър Симов

Ако човек се опитва през социалните мрежи да разгадае политическия код на българското колективно несъзнавано, изводите ще са плашещи. Когато вместиш пет предизборни кампании в рамките на две години няма как да очакваш хората да са ентусиазирани, възторжени и обнадеждени.
Точно обратното е.
Народът днес предпочита да води яростни спорове дори за шоу като "Ергенът", отколкото да се занимава с поредната политическа битка, която се провежда в периферията на неговото съзнание. Политическата криза започна да се превръща в котва, която тегли цялата държава надолу. А всичко това съчетано с безвремието на поредното (загубихме им бройката вече) служебно правителство, създава един климат на екстремен непукизъм, неосъзнат анархизъм и на онова, което Виктор Ерофеев цинично и предизвикателно наричаше "тотален нокаут на волята".
Това поставя политическите партии в много особена ситуация. Всички избори са важни за тях и поради тази причина те трябва да вдигнат залога, за да ентусиазират масите, да се опитат да създадат вълна и да се представят като носители на мощна воля за промяна на статуквото. И понеже вече няма политически аргументи, всички залагат на емоционалната драма и комикс-политиката.
ПП/ДБ се опитват да решат този проблем с холивудски похвати. Ще рече човек, че американското посолство им дава рамо. В техния свят битката е между добрите и злите.

Това е класически
комикс-похват

В царството на мрака, статуквото и тънкия асфалт се появяват хора, които имат блясък в очите, а суперсилата им е "визия за съдебна реформа". Те са в буквално в обсада в тъмния свят на България, превзет от мрака, сенките и злото. Заради това тяхната кампания е изпълнена с патетика все едно млади тийнеджърки откриват за първи път любовната поезия. Те са носителите на върховните ценности и водят битка от името на Великото Добро.
Ключово в подобен дискурс обаче е, че "доброто" никога да не бъде дефинирано, защото то може да има цял букет от значения - от смяна на Гешев през вдигането на пенсиите до пълно справяне с домашното насилие. В един свят, в който политиката буквално беше изчегъртана след серия от неуспешни телевизионни експерименти, това е сравнително добра стратегия. В края на краищата всички усилия на ПП/ДБ представляват някакъв опит да разположат себе си на територията на надеждата.
Някои социологически агенции им дават първо място и това ги окрилява, но има мигове в тази кампания, в която те показват истинското си лице. Например, когато

злостно и яростно тръгнаха

да местят Паметника на Съветската армия. Именно такива пукнатини в образа показват, че добрите май не са чак толкова добри. Че при тях една организирана престъпна група от реваншисти чакат властта, за да рушат и отмъщават. Тази пукнатина като че ли ужаси авторите на комикс-кампанията. Веднага кризисно трябваше да бъде пускан Ицо Хазарта, който да говори, че не е сега времето за местенето, че трябва да разберем и отсрещната страна.
Убеден съм, че хардкор ядрото на сектата е било бясно от тези думи. Защото те си представят своето първо място като индулгенция за осъществяване на дългогодишните им мрачни обсесии. Само че с тях първото им място веднага се поставя под риск. Защото, ако днес ПП/ДБ взимат някаква периферия, тя по никакъв начин не иска да вижда политически екстремизъм и патологии, които дремят като блатно чудовище в ДНК-то на коалицията на добрите.
ГЕРБ пък подхождат по друг начин. Те не залагат на надеждата за бъдещето. Напротив - за първи път в историята на тяхното съществуване

те са извадили на
преден план меланхолията

Това е изкопирано и в лозунга им за тези избори - "За стабилна България. Отново". Техният разказ е като мемоар за някакво идилично минало, тоест напълно е противоположен на това, което ПП/ДБ се опитват да събудят като емоция. Това е легендата за една изгубена Аркадия - България при Бойко Борисов.
Очевидно в тяхната фантазия това е държава на стабилността, просперитета, балансите и сигурността. И изведнъж се появяват злите улични орди от протестиращи зомбита и разрушават този прекрасен политически блян, тази овеществена утопия и днес всичко се е разхвърчало на съставните си части.
И в тази мъгла на хаоса и дъжд от нестабилност един-единствен човек държи факела на миналото - Бойко Борисов. Заради това той обикаля от град на град, за да ръси своя обичаен поток на съзнанието. Достатъчно е човек да го види веднъж, за да разбере какво халюцинира той от град на град. ГЕРБ са строителите, отсреща е бандата на разрушението. ГЕРБ са стълбът на стабилността, който е бил взривен от градските анархисти и комунистите в безродна коалиция.

И днес ветровете са ледени,

защото българският народ е имал наглостта да не избира Борисов отново и отново, ами е потърсил някакви други хора, които за застрашили икономиката, докарали са инфлацията и са сринали спокойните времена. Точно това е лайтмотива на техните действия. Това е патетичната емоция, която се опитват да събудят гербаджийските говорители и може би също имат своите успехи, защото водовъртежът от избори не е спирал нито за секунда. Именно ГЕРБ бяха тези, които подхлъзнаха сектата да се отдаде и на разрушителните си страсти за паметници, много добре осъзнавайки, че ако целият отбор на доброто се сведе само до Демократична България, тогава битката е спечелена от името на миналото.

Но всичко това
е само пушилка

Това е медийна мъгла, която се опитва да скрие основното противопоставяне на този вот. То е толкова значимо и очевидно и вероятно заради това много хора се опитват да не го забележат. А този вот е ключов за решаването на въпроса - мир или война.
Темата е неудобна, защото погледнато от този ъгъл между ПП, ДБ и ГЕРБ няма абсолютно никаква разлика. По всички въпроси на войната те са гласували по един и същи начин не просто като потенциални коалиционни партньори, а като части от една и съща партия. Партията на войната. Тя е разпръсната в много отделни формации, но ще се събере моментално, ако й подсвирнат от едно определено посолство. Нали нямате съмнения за това?
Ето защо днес в България ставаме свидетел на потресаващи картини. На закрито заседание служебното правителство обсъжда разширяването на военната помощ за Украйна. Никой не разбра с какво точно.
Еврокомисарят Тиери Бретон дойде у нас и веднага посети ВМЗ-Сопот, за да изкомандва, че цялата продукция на военните заводи трябва да се насочва към Киев. И нито отборът на добрите, нито тим "меланхолия" реагираха по какъвто й да е начин. Стъпка по стъпка се правят опити България да влезе напълно в украинското блато, независимо, че темата е скандална, болезнена и разсича по кървав и болезнен начин българското общество. Честно казано за Партията на войната това няма никакво значение. Нито има значение, че неорганизирани от никого в България се проведоха многолюдни шествие в няколко града, които настояваха за мир и неутралитет.

Войната е голямата
тема на вота

но защото инженерите на политическите процеси прекрасно знаят, че тя е взривоопасна се опитват да я замаскират във всякакви други ненужни емоции и мелодраматизми. В това отношение се вижда, че повечето партии на терена са част от тази многолика хидра, която се опитва да направи България фронтова държава, откъсвайки я завинаги от нейните исторически корени и памет. И може би заради това на дневен ред дойде войната с паметниците. Това е част от битката на войната срещу мира. От голямото противопоставяне на тези, които си представят България като суверенна държава с гордост от миналото срещу аморфната маса от политически бактерии, които леят сладостни слюнки от геополитическото напрежение.
Всъщност, ако нещо изиграе лоша шега на избирателите и на партиите, това ще е неразбирането на големия залог точно тук и сега пред какво сме изправени. Защото, ако тези избори минат безрезултатно и безправителствено, то на следващите наистина ще има сблъсък между Войната и Мира и той ще бъде по-ожесточен, и по-изненадващ, отколкото си мислят трубадурите на статуквото. Сблъскването на комиксите срещу меланхолията е бутафория.
И българският народ вече е на път да го разбере.