Всяка прочетена книга ражда мечта

Благовеста Пугьова е основателката на инициативата "ПОДАРЕТЕ КНИГА". Участниците в нея събират книги чрез стотици доброволци и се грижат те да стигнат там, където има крещяща нужда от тях - в домовете за сираци. Данъчен консултант е в Делойт, завършила е London School of Economic. Всеки, който иска, може да се свърже с представители на инициативата във фейсбук, като напише "ПОДАРЕТЕ КНИГА".


- Подаряваш книги на деца в домове. Откъде ти хрумна идеята и защо точно книги?
- Нека да уточня, че повечето книги не идват от нас. Събираме ги от различни хора, които имат идея да дадат нещо на децата, но не намират време. Решихме да помагаме, като посредничим с логистиката. Събираме колкото може повече книги на едно място и в края на месеца ги носим в някой дом. Идеята ми хрумна от една моя приятелка, сираче. Докато си говорех с нея, осъзнах, че не й трябва "Макдоналдс" например, а книга. На такива деца няма кой да им покаже колко важно е да се чете. Този ден й купих 7-8 книги. На първата написах "четенето е важно", на втората - "трябва да четеш", на следващата "продължавай да четеш" и така на всичките. След това си дадох сметка, че не е достатъчно да покажеш само на едно дете, че четенето е важно, a книгата е приключение.
- Колко души се занимавате с това?
- Официално все още не сме фондация. Ние сме група хора, които харесват идеята и искат да помагат. В момента има 25-30 души координатори в по-големите градове на страната. Почти всеки ден се включват нови хора. В София сме събирали най-много книги, не знам дали защото има повече хора, или защото са по-активни. Много хора искат да подарят книги и го правят. Случвало се е да съберем по 300-400 книги за едно носене.
- Как избирате домовете, в които да доставите книжки?
- Всеки координатор покрива своя район или област. Гледаме да е ефективно откъм транспортни разходи, защото сами си осигуряваме превоза. Обаждаме се в домове, питаме дали имат нужда, защото някои може да са получили дарение от книги наскоро и да не са им необходими нашите.
- Какви книги ви дават, не се ли получава "голямото таванско чистене"?
- И това се случва. Някои хора просто гледат да покажат пред себе си, че правят добро и дават 3 чанти с книги, в които има какво ли не. Последния път намерихме старо издание на "Ремонт на телевизионна техника" и роман със заглавие "Абортът". На такива книги поставяме вето. За всяко издание обаче може да се намери читател. На някои деца даваме книги за програмиране, те са скучни за 90 на сто от малчуганите, но могат да направят Стив Джобс от някой, който се интересува от това. Някои книги остават "до поискване". В момента у дома има 2 чанти с подобни книги. Никоя от подарените книги не съм дала на приятел и не съм оставила нищо в собствената си библиотека. Те са за децата от домовете и ще отидат там! Ако неподходящите книги станат твърде много, може би ще ги заменя на някой книжен пазар за детски приказки и пак ще отидат при децата. 
- Има ли книга, която е във всеки дом, или такава, която получавате много често?
- Всяко българско семейство има много руска литература. Има и забравени книги, които не може да намериш дори като ново копие в книжарниците, въпреки че наистина са много хубави и важни. Точно тези книги трябва да се прочетат от всяко дете, не само модерните автори. Много често получаваме "Мечо пух" и "Пипи Дългото чорапче". Има хора, които специално купуват нови издания, за да ни ги дадат и се стараят да направят най-подходящия избор.
- Как става самото подаряване - давате книгите на преподавателите или директно на децата?
- Важна е комуникацията с децата. Разпитваме ги какво им е интересно и даваме на всяко по 2-3 книжки личен подарък, останалото е за библиотеката на дома. На едно от последните подарявания една от нашите организаторки, Дарина, беше ходила вече няколко пъти в дома в Ловеч, познаваше децата и беше решила на кое дете какво да подарим. Записа си кой коя книжка е взел и се разбраха следващия път да ги препита какво са прочели. Ние го представихме като игра, като съзтезание - победители са тези, които си прочетат книгите. Важно е да има контакт, лично отношение, дори игра. Ако искаме да ги научим нещо, трябва да е забавно, а не като лекция. От всички 30 деца в този дом едно да прочете книга, това е успех.
- Как реагират децата, когато отидете и отворите торбите, а в тях има само книги?
- Радват се, но са по-доволни, че някой идва да ги види, че въобще им носи нещо и им обръща внимание. Това е тъжно, защото явно им липсва внимание, но и хубаво, защото оценяват жеста. Освен това виждат, че книгата е хубав и ценен подарък, щом има хора, които идват специално, за да им ги подарят.
- Мислили ли сте да си партнирате с международни организации или чужди фирми?
- Живеех в Лондон и се запознах с организаторите на "You Help", които събират средства за български домове. Поддържаме връзка и с българската организация "Заедно в час" - тя изпраща учители на места, където сред учениците има проблемни деца. По-скоро поддържаме контакт с подобни организации и си разменяме идеи, учим се един от друг. Хубавото при благотворителните организации е, че няма конкуренция, има просто общи цели - важни са децата и няма значение кой точно ще им помогне. За нас в "Подарете книга" това сътрудничество е ценно, защото страним от паричната страна на нещата. По-добре някой да дари 200 или 500 книги вместо пари.
- Каза, че си живяла в Лондон. Не се ли изкуши да останеш там?
- Аз съм оптимистка. Мисля, че ако всички избягаме, в България ще продължи да става все по-зле. Някой трябва да направи първата крачка. Не мисля, че чужбината може да предполжи по-добър живот. Който може да се оправя там, ще се справи някак и тук. По-трудно е, но човек може да помогне в България, докато там просто се наслаждаваш на готовото.
- Защо толкова млади хора напускат страната, бягат ли от нещо?
- Искат да се наслаждават на плодовете, които има в чужбина, вместо тепърва да садят овошки тук. Не може да ги виним за това, защото човек има един живот, а малко хора са съгласни да се опитат да променят нещо тук.
- Какво трябва да се промени?
- Мисленето на хората. Нещата не опират само до политиката, по-скоро до това колко самите хора са готови да се променят. Трябва да се започне с образованието на българчетата, да се помогне и на тези деца в домовете, които са ужасно много в сравнение с други страни. Може би поколенията след 20 г. ще са като тези в чужбина, стандартът може би ще е по-добър.
- Може ли една книга да промени живота и мисленето на човек?
- Да. Точно така започва и страстта към четенето. Започваш да четеш и ако наистина харесаш една книга, четенето става твоя страст. Всяка книга те кара да преживееш живота на някой друг и това те обогатява. Книгите предлагат много мечти и могат да те накарат поне да си представиш, че нещата са възможни.
- Коя е твоята книга на нощното шкафче и коя книга би препоръчала да се прочете?
- В момента чета биографията на Анна Ахматова. И винаги имам няколко тома поезия. Не мисля, че трябва да давам препоръка, защото всеки човек има различни изисквания и нужди.
- Коя от вашите акции отчиташ като успех?
- Тази пролет направихме нещо наистина мащабно. Организирахме нашето "Едновременно национално четене". Координаторите от 16 града организираха едновременно подаряване заедно с четене в домове. Занесохме доста книги, прекарахме много време там. Някои от нас бяха принтирали басни, които да четем заедно с децата. На една дата, в един ден и час знаехме, че част от домовете в страната четат. Ние бяхме там с децата, беше прекрасно. Предварително се бяхме разбрали да не бързаме, да останем през целия ден. Всъщност това бе важно - да имаме близка връзка и контакт с децата. Искаме да ги опознаем.
- По-близка връзка с децата, може ли да се приеме, че това също е ваша цел?
- Категорично да. Това е и основната идея за подаряването - освен да покажем на децата, че е хубаво и важно да четат книги, да бъдем заместител на близките, които би трябвало да са били до тях, докато растат. Стараем се да създаваме лични приятелства. Надявам се много хора да започнат да идват с нас, да се сприятелят с някое дете и да продължат да се чуват с него или да го посещават. Не искам това да е насила. Просто ако някой доброволец и някое дете се харесат, то да му запише телефона, да се чуват... Хората, които ходим в домовете, може да служат за пример - млади, образовани, интелигентни. Аз си имам такова момиченце, постоянно се чуваме. Тя е много старателна и ученолюбива. Сега е в осми клас, притеснява се, че има 5 по английски. Моя приятелка пък е близка с момиченце, което бяга от училище, има слаби оценки, но именно затова й се обажда още по-често. Точно такива деца имат още по-голяма нужда от близък човек. Близостта трябва да е естествена, затова и не го пропагандирам като част от инициативата.
- Подари книга равно на подари приятел, това ли е следващата стъпка?
- Да. Но не можеш просто да подариш приятел. Надявам се обаче "Подарете книга" да стане "Подаряваш мечта или приятелство", да има някаква връзка.
- Приемаш ли, че подаряваш мечти, докато подаряваш книги на децата?
- Всяка книга създава някаква мечта. Насърчаваме децата да четат юношеска литература. В нея става въпрос за хора, които мечтаят и се опитват да постигнат нещо. Надяваме се да успеем да ги накараме да разберат, че това, че са израстнали в дом и са сираци, не означава, че не могат да избягат от своя затвор като граф Монте Кристо. Те могат да надскочат рамките, в които ги е сложило обществото. Децата от домове също могат да отидат да учат в университет или да се превърнат в успели хора. Трябва просто някой да им каже: "Ама, разбира се, че е възможно! Всичко е възможно!"