Вся власть Борисову!

1.
На 4 септември 2011 г. в 15 ч. и 10 мин. г-н Бъ, с отчуждено изражение, положи себе си (душа страдална и морно тяло) връз олтара на всенародния блян. И с измамна саможертвеност скръцка лентата на предпоследната отсечка по магистралата към абсолютната власт.
Дългоочаквания ритуал откри лявата ръка на г-н Бъ (която доскоро мислехме за дясна). Г-н Цвъ дешифрира знаменателната символика на датата и с умиление сподели как баш преди 10 годин г-н Бъ забелязал него, скромния папконосец, с всевиждащото си око, хипнотизирал го като боа констриктор, а г-н Цвъ, зашеметен и поласкан, тутакси пристанал на г-н Бъ, врекъл му се във вековечна вярност и оттогава - все така.
Г-н Бъ отвърна, че няма подобен спомен, което по никакъв начин не помрачи тегавата празничност, осмислена от панегирика на г-Цвъ за г-н Бъ и от автопанегирика на г-н Бъ като демиург на ГЕРБ (а също - баща, майка, баба, дядо, акушерка, вдъхновител, архитект, строител, вожд и учител). 
На церемонията присъстваха от едната формална неизбежност дясната ръка на г-н Бъ и дясната ръка на дясната ръка на г-н Бъ - съответно г-н и г-жа Пъ, номинирани еднолично от г-н Бъ за негови персонални президент и вицепрезидент.
Г-н и г-жа Пъ, с вид на благодушни погребални агенти, придадоха окултна жизнерадост на събитието. Той - мек и задушевен, с глух глас на копринена буба; тя - с нейното неуморно пицикато в ухото на г-н Бъ и г-н Цвъ. Той - свенлив и примирен като новобранец на изпроводяк; тя - като моливче, заседнало в острилката. Той измедоточи някакви чужди думи, инкрустира ги с минорни спомени за немските паркинзи и разчувства публиката с подкупващо глисандо; нейният дискант изцикли аудиторията, изстреля в кресчендо сватбарски картеч към правосъдната система и разсмя Конституцията.
2.
Най-лековатият анализ на президентските номинации вече дефилира из медийно-социолого-политологичните предели: тримата основни претенденти (Калфин, Кунева, Плевнелиев) са "като три капки кампари", са "като три сапуна по средата на своята употреба", са "министри-отличници", са "три пионки", са нещо като "тримата тенори" с тенденция към "тримата глупаци" - все (под)съзнателни вариации на "всички са маскари".  
Има нещо, което решително отделя Плевнелиев от виртуалното трио, конструирано за пропагандно удобство.
И то е:             
Г-н Пъ е част от премиерския миманс, стажант-Пинокио от кукления театър на г-н Бъ, (пред)назначен за вр.и.д. на Дон Корлеоне, за негов наместник, заместител, сурогат, сянка, фигурант и функция. Един симулакрум, един ерзац-двойник, един сурогатен президент на ръчно управление. Една матрьошка, която трябва да побере, приюти и съхрани в себе си мощта и величието на Дона, и то - без да се спръска от неговия напън. Самият Дон играе великодушна и безразлична лисица - изпълнение, което поразява с откровеното си лукавство.
Г-н Бъ направил туй неприлично предложение на г-н Пъ нейде по пътя за Перник. Можеше и на историческия разклон за Търново, но пък традицията е спазена.
Един час до лицемерния спектакъл на 4 септември г-н Бъ държал в тревожно неведение г-н Пъ, който може и да се е надявал да го отмине тая чаша. А може би не. В този трепетен един час г-н Бъ му разяснил (разяснява го под път и над път, от ЛОТ на ЛОТ и от микрофон на микрофон), че ако някому се пада по право (несъмнено), заслуги (безспорни) и величие (недостижимо) да бъде президент, то това е само и единствено Той, г-н Бъ, ала г-н Бъ бил проникнат от отговорност (дълбока) и мисия (висока), поради което президентството се полагало на любимия и всеотдаен г-н Цвъ, обаче г-н Цвъ Му трябвал в правителството (колкото по-опозорен, толкоз повече Му трябва), от което следва, че г-н Пъ не Му трябва в правителството, а г-жа Пъ - съвсем.  
Г-н Бъ осветлил г-н Пъ, че той е Негова персонална кандидатура (от немай къде), негово еднолично и единовластно решение, без демократични глезотии, преструвки и финтифлюшки.
Което означава:
А) Че за г-н Пъ играта е на живот и смърт - ако той изгуби, значи г-н Бъ е изгубил, а г-н Бъ панически мрази да губи. Загубите Го правят отмъстителен и меланхолен. За г-н Бъ всяка загуба - от политиката до белота - е краят на света, планетарен катаклизъм.  
Б) Че г-н Пъ трябва да Му благодари, да не прекослови и да слуша. Да бъде безсловесен роб до гроб. Ако не до гроб (да не отиваме до крайности), то за 5 години, през които г-н Пъ трябва да изобразява президентската преструвка на г-н Бъ, да симулира, да имитира. Да играе alter ego на г-н Бъ (имат ли божествата alter ego?). Да бъде милия д-р Джекил на ужасния мистър Хайд. Ако не за 5 години (я камилата, я г-н Бъ), то за 5 месеца. Щото днес г-н Бъ се самокандидатира за след 5 години, но утре ще Му писне, ще строши на трески шахматната дъска и с един шут ще разгони пешките, които лично произведе в цар и царица поради своя непреодолим и неописуем ужас от провал.
И ще осъмнем с личен режим и самодържец. За радост на прехласнатите по всички диктатори - от Стамболов до Сталин и от Хитлер до Пиночет.
Защото на г-н Пъ е възложено да разчисти магистралата на г-н Бъ към авторитарната власт. А на г-жа Пъ - да я премете. За препоръчване - с Конституцията, която вбесява г-н Бъ. Ако да не е таз тънка книжчица, г-н Бъ досега да е скръцкал мандата на председателя на КС (който е до ноември 2012 г.), на главния прокурор (който е до февруари 2013 г.) и на председателя на ВКС (който е до ноември 2014 г.).  
 В) Че г-н и г-жа Пъ олицетворяват архидемократичните възгледи на г-н Бъ. Който за пред света и за пред закона не си направи труда да метне барем един смокинов лист върху авторитарната си срамотия, наречена еднолично решение. И бдителният журнализъм не разкости, не разнищи и не разпна г-н Бъ! Ако беше някой друг (всеки друг), медийните мажоретки жив да са го изяли! Не и г-н Бъ. Той се ползва с тяхната еротична преданост.
3.
"Човекът, на когото мечтите се сбъдват" - така представяха до вчера г-н Пъ. Днес е назначен да сбъдне мечтата на г-н Бъ. Да задоволи неговия болезнен, патологичен нагон към абсолютната власт. И да я гарантира. Без никакви рискове и сътресения за г-н Бъ.
Една страст изпепелява г-н Бъ - безразделната, всеобемаща власт. Партийна, политическа, парламентарна, премиерска, президентска, съдебна, финансова, икономическа, медийна, явна и тайна, видима и невидима, подземна и надземна. Всякаква. Ако не я притежава, контролира и употребява, се чувства ограбен, разнищен, смазан, унизен, наритан в канавката. За него всички ние, които не притежаваме никаква власт, сме жалки същества от канавката, които пищят, гърчат се и колчем изпълзят до ръба, страховит удар по мордата ги запокитва на калното дъно.
Като всеки авторитарен тип, г-н Бъ е лицемерен, неблагодарен и арогантен. И страхлив. Участва в битка, само ако победата му е 300% сигурна. И бяга, ако битката е с предизвестен фатален край (фатален за него). Тогава жертва друг. Съперника. Не е задължително съперникът да е реален. Достатъчно е да тревожи въображението на г-н Бъ и да трови сънищата му.
Според Дайнов на челото на г-н Пъ грее сигнален надпис - "Не искам да съм президент!". Не знам какво грее на челото на г-н Пъ, но знам какво пише на знамето:
"Вся власть Борисову!".
4.
Това е мечтата, която г-н Пъ трябва да сбъдне.
Мечтата на мат'ряла, който 22 години чака, иска, зове, жадува и сънува възкресението на един диктатор, второто пришествие на едноличния властник, възшествието на един тиранин. Защото копнее по един деспот, който да го ласкае и презира, ухажва и унижава, прелъстява и оскърбява. А в отговор мат'рялът да го боготвори, славослови и възпява. И да се страхува от него като висш израз на благодарност и верноподанство.
Защото мат'рялът обича да живее в страх и подчинение. Само така се чувства сигурен. И защитен. Отмъстен и спасен. Диктаторът е неговата опора и неговото оправдание. Диктаторът управлява чрез мат'ряла и обратно. Те взаимно си преливат вдъхновение и невинност. Направени са от една и съща материя. Тяхната единна същност е отровна амалгама от бруталност и убогост, отмъстителност и невежество, ненавист и покорство. Покорство пред силния и ненавист към свободния. Свободата е отговорност. А мат'рялът не ще да носи отговорност. И г-н Бъ не ще. Г-н Бъ иска да властва, да владее. 
Диктатурата е перверзният договор между нищетата (духовна и всякаква) и нейния триумф; между мизерията (нравствена и всякаква) и нейния апотеоз; между оглупялото общество и неговата еманация.
Този позорен договор разяжда и развращава обществото.
Този договор легитимира несвободата с всичките й прелести.
Този договор е доброволна капитулация пред несвободата.
Този договор е терористичен акт срещу свободата: свобода човешка, свобода гражданска, свобода народна.
Това е договорът между г-н Бъ и презрения от него мат'рял. От първия миг, в който мат'рялът лицезря г-н Бъ и припозна в един мутрафон своя бленуван деспот. 
5.
А приказките, как ЕС нямал бил да допусне авторитарна власт в една европейска държава, как щял бил да ни скръцне с демократурното си чене - тези приказки са химерични и самоизмамни.
На изборите за Европарламент трябват гласове. И в Европарламента. И в Съвета на ЕС (на министрите). И в Европейския съвет (на министър-председателите) трябват гласове. За да възпроизвежда европейската десница своята власт и да диктува живота на Европа. Нашия живот.
Не само ще допусне ЕС, ами ще търпи, крепи, насърчава и толерира абсолютната власт на г-н Бъ. И даже ще се забавлява. Прави го от първия миг, в който лицезря г-н Бъ и припозна в един простофил вярното куче-пазач на своите интереси и на интересите на своите лобита, банки и концерни.
А ние...
Ние сме опитно поле на всякакви лицемерия и лукавства.   
Нас кучета ни яли. 
За държавата говоря.

Назаем от argumenti-bg.com