Ветропоказателят Барозу

В понеделник имах удоволствието да участвам в дискусия с трима бивши премиери социалдемократи, посветена на бъдещето на европейската левица. Организира я мой приятел, проф. Жан Мишел де Уал от Свободния университет в Брюксел, познат на много хора в България като вероятно най-изтъкнатия западен наблюдател на политическите процеси у нас. Жан Мишел беше горд, че е събрал на едно място Масимо д'Алема, италианския премиер от периода 1998-2000 г., Алфред Гузенбауер, премиер на Австрия от януари 2007-а до декември 2008-а, а също Пол Нируп Расмусен, премиер на Дания от 1993 до 2001 г., сега председател на ПЕС. А също Пол Маниет, младия белгийски министър на енергетиката и климата в служебното правителство, който е една от най-перспективните фигури сред валонските социалисти. Също като Жан Мишел Пол Маниет е професор в Свободния университет в Брюксел, а от дискусията, проведена сред студентите, стана очевидно, че те го боготворят.
Случи се така, че зададох въпрос, който се превърна в основна тема на дискусията. Не беше нагласено. Като журналист никога не се договарям предварително какви въпроси ще задавам. Всичко започна с това, че Гузенбауер изреди мерките, които европейската левица предлага срещу кризата. Започна с еврооблигациите, продължи с таксата върху финансовите транзакции, които левицата силно подкрепя, и завърши с тирада срещу политиката на стягане на коланите, провеждана от десноцентристките правителства.
Хубаво обаче точно пет дни по-рано председателят на комисията Барозу произнесе пред Европараламента своята годишна реч "за състоянието на съюза", в която издигна същите приоритети. Известно е и неговото предложение за дългосрочен бюджет на ЕС, в което, напук на позициите на доста десноцентристки правителства, се предлага запазване и дори известно увеличаване на финансирането на основните политики на ЕС.
Странно, защото Барозу не може да бъде наречен ляв. Като десноцентристки премиер на Португалия той бе домакин на срещата на Буш с Аснар и Блеър на Азорските острови на 16 март 2003 г., която даде начало на войната в Ирак.
Впрочем Барозу беше доста горещо поздравен за речта си от четирите големи парламентарни групи - от неговата група ЕНП, от ПЕС, но също от либералите и дори от зелените. Наистина Барозу показа известна смелост, като например издигна идеята за такава форма на еврооблигации, за приемането на които нямало да има нужда от промяна на европейските договори. Ангела Меркел твърдо се противопоставя на идеята за еврооболигации, които за нейния електорат звучат като те да плащат за разточителството на другите.  
Затова моят въпрос към левите лидери беше: удобно ли се чувстват, че Барозу издига същите лозунги като тях? Не се надявах и тримата бивши премиери да поемат предизвикателството и да отделят толкова време на моя въпрос сред толкова други. Масимо д'Алема първи заяви, че извъртането на Барозу означава, че в Европа се задават големи политически промени. Той прогнозира, че очаква в три от шестте големи страни в ЕС на власт да се завърнат социалдемократите. Според сондажите шансовете на френската левица да се пребори със Саркози на президентските избори във Франция на втория тур на 6 май догодина изглеждат реални. В Германия федералните избори следва да се проведат през септември или октомври 2012-а, но на теория е възможна по-скорошна развръзка, която да върне на власт червено-зелена коалиция. В родината на д'Алема - Италия, земята се клати под краката на Берлускони, а след очакваните предсрочни избори социалдемократическата Демократическа партия би имала водеща роля при съставянето на правителство. На това място Пол Маниет подхвана темата и развесели публиката, като нарече Барозу ветропоказател. Това, че сега той сочи наляво, просто означава, че председателят на Еврокомисията е усетил накъде духа вятърът, каза той. Барозу винаги е бил такъв - водил се е по течението, продължи Маниет, припомняйки как през 1974 г., когато след революцията в Португалия всички вееха червени знамена, младият Барозу беше маоистки лидер. Гузенбауер и Расмусен подкрепиха тези аргументи, но предупредиха, че предложенията на Барозу само привидно приличат на тези на европейските социалисти. Гузенбауер настоя, че ПЕС държи таксата върху финансовите транзакции да влезе в сила колкото може по-рано, докато Барозу предлага това да стане чак през 2014 г. Барозу няма предложения за изход от тази криза, той издига идеи за времето, когато мандатът му ще е изтекъл, изстреля стрелите си Расмусен. Той не пропусна да се похвали, че в родната му Дания неговата съпартийка Хеле Торнинг-Шмид същия ден стана първата жена премиер на страната след десет години опозиция за социалдемократите.
Впрочем идването на власт на новото правителство в Дания веднага се усети в Брюксел. Във вторник комисията изрази своето задоволство, че Торнинг-Шмид е отхвърлила плановете на предишното десноцентристко правителство за възстановяването на контрола по вътрешните шенгенски граници.
Ако напоследък ветровете действително духат толкова силно наляво, дали социалистите в Полша ще съставят коалиционно правителство с Гражданската платформа на Туск след изборите в неделя? И каква ще бъде метеорологичната обстановка у нас на 23 октомври?