Валентин Ганев - човекът, който прави дъжд и живее в театъра

Всеки човек търси себе си до края на живота. И актьорите, и всички останали май играем една и съща роля през целия си живот, но тя е с различни проявления. Не всичко в даден характер излиза на бял свят едновременно - не може да разбереш веднага какъв би бил някой на война, когато е гладен или когато е на власт - отделните ситуации вадят различни страни от него. Всеки има хиляди страни, които биват осветявани по някакъв повод. Опитваме се да бъдем много различни в следващите си проявления, да слагаме бради, очила, коси, да бъдем куци, гърбави, прави, криви и всякакви други, но това така или иначе са присъстващи в нас образи, смята актьорът Валентин Ганев. Той е изиграл толкова роли в театъра, че спокойно може да "загуби" себе си в тях, но за щастие не го прави, а напротив, "изважда" от себе си образи и характери, които истински и пълноценно живеят на сцената, като надареният с магическата сила да пробужда любовта Бил Старбък от "Човекът, който прави дъжд", отчаяно живеещият и още по-отчаяно играещ си с живота Актьор от "На дъното", като трагично питащият се за смисъла на изкуството Художник в "Да се провреш под дъгата" или напрегнато мислещият за свободата и истината Владиков в "Хъшове".
Валентин Ганев е актьор, притежаващ наистина уникалната дарба да предизвиква съучастие и съпреживяване към всеки свой герой, независимо дали той е отбелязан с положителен или с отрицателен знак. И, струва ми се, точно в това се крие спецификата на актьорската му природа, тъй като за него няма значение колко на брой и какви точно роли е изиграл или ще изиграе, а какви хора ще пресъздаде в своите въображаеми животи в театъра. Защото актьорският талант на Валентин Ганев е белязан от щастливото съчетание на интелект и интуиция, на психологическо проникновение и ярко театрално изразяване, което той постига в максимална степен на сцената. И ако се запитаме какво всъщност свързва толкова различни и разнолики образи като бляскаво драматичния Контрабасист от "Контрабасът" на Патрик Зюскинд, тъжно-гротескния Гаев от "Вишнева градина" на Чехов, иронично-жестокия професор Хигинс от "Пигмалион" на Бърнард Шоу, строгия Глостър от "Крал Лир" и потайния Полоний от "Хамлет" или мрачно-трагедийния Капитан от "Бащата" на Стриндберг - то със сигурност е способността на актьора да изгради и изрази истинността на образа.
Именно търсенето и откриването на истинността на живота, на характера и способността да бъде изведена на сцената в ярка, запомняща се и емоционално завладяваща театрална форма, очертава огромния актьорски диапазон на Валентин Ганев. Във всяко "парче чужд живот", което в театъра протича почти в реално време пред очите ни, той открива най-важното и значимото и го представя с цялото богатство от багри и нюанси, били те светли или тъмни, приятни или отблъскващи. Защото, убеден е актьорът, зад тази професия стои работа, зад нещата, които изглеждат "лесни" на сцената, всъщност стои труд, труд и труд. Като казвам това, не си представям някаква мина, но колкото повече предварителна работа си свършил, толкова по-широко си отворил вратите за вдъхновението, което твори и създава тази искра между публика и сцена. А аз бих добавила - какво по-хубаво от това, да можеш чрез виртуозна външна и вътрешна пластичност и поразително многообразие на нюансите в пресъздаваните образи, животи и характери да запалваш искрата на истинския живот на човешкия дух на сцената, така, както го прави Валентин Ганев - човекът, който живее в театъра.


Валентин Ганев играе повече от 250 пъти своя моноспектакъл "Контрабасът"

Валентин Ганев в ролята на професор Хигинс и Рени Врангова в сцена от "Пигмалион"

Ана Пападопулу, Радена Вълканова и Валентин Ганев в ролята на Гаев в сцена от "Чайка"

Полоний от "Хамлет"

Капитанът от "Бащата"

Валентин Ганев в ролята на Художника и Руси Чанев в "Да се провреш под дъгата"

В ролята на Филарет Гологанов от "Рицар на Светия дух" от Боян Папазов