Сори, Холандия, браво, Оланд

В деня на първия тур на изборите наруших френските правила. Предварителните резултати станаха ясни още преди 17 часа, но съобщаването им в интернет, дори и в социалната мрежа туитър, беше забранено за френски медии и граждани до 20 часа.
Нали не съм французин, си туитках през това време на воля, но не наричах кандидатите с имената им. Ставаше дума за мач, който се играеше между Холандия (Оланд) и Унгария (Саркози), а аз съобщавах процента на точни удари в очертанията на вратите.
Но ето че имената на Холандия и Оланд отново влизат в логична връзка.
Фискалният пакт на Ангела Меркел доказа, че е убиец на правителства. Холандският кабинет падна в понеделник, защото една партия оттегли подкрепата си за премиера Марк Руте заради допълнителните бюджетни икономии, които пактът изисква. Става дума за крайнодясната Партия на свободата, която ни мъти водата за Шенген, но това в случая не е важно. По-важно е, че пазарите се настървиха срещу Холандия.
Пактът означава затягане на коланите. А щом той може да застраши рейтинга на страна с рейтинг тройно А, какво ли очаква другите? Освен Холандия единствено Германия, Финландия и Люксембург запазват рейтинг, осигуряващ най-ниските лихви при заеми. Но какво да кажем ние с тройното Ъ? Допълнителна мизерия към тая, с която разполагаме в изобилие, няма ли да ни дойде в повече?
Броени дни преди решаващия втори тур на президентските избори във Франция холандските събития показват правотата на кандидата на социалистите Франсоа Оланд. Именно той е острието на борбата срещу фискалния пакт, подписан на 2 март от 25 държави (без Великобритания и Чехия), но ратифициран досега само от Гърция и Португалия. Страните се договориха да ратифицират пакта до края на годината. За да влезе в сила, е необходимо той да бъде ратифициран от минимум 12 страни от 17-те членки на еврозоната.
Фискалният пакт http://bit.ly/wWsGYS се появи като германско условие, което Европа трябваше да приеме като цена за спасяването на Гърция и на еврозоната. Европейските социалисти и Станишев лично като лидер на ПЕС от самото начало разкритикуваха пакта като пътен лист за мизерия, главно защото той предвижда основно санкции, орязване на бюджетите и социалните разходи и никакви мерки за растеж.
Друг е въпросът, че малкото социалисти, които са начело на европейски правителства, подкрепят пакта, заради коалиционната си политика или по други съображения. Факт е, че европейската левица има навика да завива надясно, добере ли се до кормилото на властта.
Но поне засега Оланд се зарича да предоговори фискалния пакт, като го трансформира в нещо, подобно на Ню Дийл в САЩ - програмата за икономическо възстановяване от тридесетте години, изправила Америка на крака след Голямата депресия. Той планира да използва заеми от Европейската инвестиционна банка, както и еврооблигации за финансиране на големи инфраструктурни проекти. Засега не е ясно какви са проектите и кои страни ще участват. Първата друстранна среща, която Оланд планира, след като бъде избран, е с Меркел. Германия засега се мръщи и на най-малкия намек за предоговаряне на фискалния пакт, но спечели ли Оланд, ще трябва да търси общ език.
Оланд се е изказвал за амбициозен бюджет на Евросъюза за периода 2014-2020 г., противно на доминиращите настроения, че бюджетът не трябва да бъде по-голям от досегашния. Голяма част от него той иска да задели за общата селскостопанска политика, от която печелят най-много френските фермери.
Оланд е за създаването на еврооблигации, на основата на частично взаимно гарантиране на новоемитирания дълг. Идеята се споделя от Еврокомисията и се отхвърля от Германия. Той е също за предоставянето на управлението на регионалните фондове на ЕС от самите региони, вместо от столиците.
Но най-важното, разбира се, е, че Оланд е убеден европеец, който иска "повече Европа", докато Саркози буквално разглобява постиженията на Евросъюза.
Твърде показателно, агенция Блумбърг, която е всичко друго, само не лява, завчера излезе с редакционна статия, която още в заглавието си свързва падането на холандското правителство с "безумието" на фискалния пакт. Вместо да осигурява стабилност, фискалният пакт прави обратното, пишат колегите от медията, специализирана по валутно-финансовите въпроси.
По ирония на съдбата Руте помогна на Меркел да прокара пакта в ЕС и сега си плати за това. И докато Испания привлича вниманието като следващата проблемна страна, единственото решение е взаимното гарантиране на финансовия риск, което значи приемането на някаква форма на еврооблигации. Меркел продължава да е против, но алтернативата би била изолацията на Германия и финансов колапс в няколко страни от еврозоната.
И в двата случая плаща Германия, но във втория ще плаща повече, пишат колегите...
Я каква стана - дори и пазарите искат социалиста Оланд да спечели изборите.
Пак ще си говорим в туитър на адрес https://twitter.com/#!/GeorgiGotev