Промените в Конституцията засягат правната сигурност и стабилност

С промените в Конституцията се засяга правната сигурност и стабилност. Това се посочва в становище на прокуратурата по повод редакциите в основния закон, информираха вчера от държавното обвинение. Становището беше внесено в КС от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
В него са засегнати изменения и допълнения в Конституцията по отношение на структурата и правомощията на прокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор, закриването на ВСС и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.
С промените са ограничени правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, се посочва в позицията.
Според държавното обвинение част от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание, тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции.
"Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от НС. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система“, се посочва в становището.
В документа се обръща внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите. Членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.
"Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, категорични са прокурорите.
В становището се посочват възможните последици от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.
ДУМА припомня, че през март КС допусна за разглеждане по същество двете конституционни дела, образувани по искания на президента Румен Радев и на 48 народни представители за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията