Проектите на олигархията

"Аз съм вашето оръжие! Да върнем България на българите! Да си вземем своето! Вън небългарите от властта! Ревизия! Чистка! Съд! Прокуратура! Затвор! Лоени топки! Грухтящи прасета! Ибрикчии! Майкопродавци! Педали! Гаджали! Победа! Атака! Победа! Атака! Победа! Атака!"...
Хоругви. Вагнер. Сидеров. 
Ризата - черна, гласът - истеричав, дясната ръка - изпружена в нацистки поздрав, лявата - на кръста, с палец в колана, жестовете - неистови, погледът - святкащ, езикът - зъл и циничен, речникът - кръчмарски, атмосферата - като в мюнхенска бирария.
И пълно мълчание в партийните окопи.
В социологическите траншеи - ни звук.
Съмнителни експерти одраскаха тишината с експертните си ноктенца и ни запросвещаваха как всичко това е израз на "естествения порив към справедливост", как всичко "това е нормално", как навсякъде в Европа има "такива партии", ерго - и ние - най-сетне! - сме станали едни нормални европейци.
Така в българската политика влетя фашизмът.
Беше 2005 година.
Днес верните преторианци закрилят своя карикатурен фюрер от набезите на зли врази, черни предатели и мрачни заговорници; всички те групово и поотделно бродят като разблудни цветарки от телевизор на телевизор, из медиите тече изобилно лепкав политико-еротичен шербет, гарниран с фройдистки психоанализи, едипови комплекси и семейни вендети, а публиката сладострастно ръфа някакви чаршафи, които някога бяха знамена...
Тя така е програмирана. Публиката. И тъй трагично (органично!) опростачена. За нея креватната интрижка, надиплена като турски сериал, е единственото разбираемо и достъпно обяснение. Затова й подхвърлят този кокал - да си го гризка под масата. Докато някой лъскав трандафор не я срита.
Само че не е това.
Блицкригът на Сидеров приключи в един будоароподобен бункер, хилядолетният рай(х) просъществува 6 години, атаката завърши с позорно отстъпление.
Но не заради интриги, изневери и пикантерии. Те са само инструмент, само повод, само една необходима привидност. Само един локум, който се въргаля из политическия живот.
"Атака" стана жертва на свръхпроизводството на политически мутанти, хомункулуси и франкенщайни.
Тези, които замислиха, проектираха, създадоха и финансираха една фашизоидна партия; които - най-безотговорно и престъпно - я натикаха в българския парламент и даже в европейския - те убиват своето свидно чудовище. Конструираха го, а сега го деконструират, разглобяват го като детска играчка. Не без усърдното съдействие и съучастие на Сидеров, който почти докосна "Златната ливрея" заради своята самоубийствена бойкопокорност, обаче Янето дръзновено му я отмъкна под носа. Ливреята. Не и поради внезапен пристъп на гузна съвест, исторически срам или политически свян сред бодрите алхимици и генни инженери.
Просто "Атака" вече не им трябва. Имат си ГЕРБ.
Волен вече не им трябва. Имат си Бойко. Новият фюрер за лично ползване. Новият предводител на омразата. Който много по-успешно се изживява като жертва на всички останали и още по-успешно превръща всички останали в свои жертви. Който вече иззе патриотарско-ксенофобското амплоа на "Атака". Ведно с електората, разбира се. А нейде наоколо се мотае и скимти оня пудел, Янето. Ще се мотае и ще скимти още известно време.
Волен. Янето. Бойко.
Те имат общи бащи, те са в една и съща колба забъркани, те са по една схема направени, те са нещо като политически тризнаци с леки генно-модифицирани отклонения в детайлите. Те изразяват триединната същност на своите създатели: омраза, лицемерие и диктатура. Те са позорната троица.
Те са проектите на олигархията.
Олигархията ги замисли, моделира, конструира и пусна на политическия пазар по едно и също време. Ударно. За година и половина.
"Атака" се роди на 17 април 2005 г., РЗС - на 11 декември 2005 г., ГЕРБ - на 3 декември 2006 г.
Какво скоростно производство!
Каква богата реколта!
Какъв хеттрик за демиурзите на прехода!
Които вече 20 години моделират, направляват и контролират политическия и обществения живот, разпореждат се с нас, богатеят и се забавляват. За наша сметка и в свой интерес. 
Това съдружество между старата каста, новата олигархия, техните мутри, медии, остатъчни ченгета и тайни служби е подгизнало от алчност, арогантност, егоизъм, високомерие и безотговорност.
Този сговор периодично произвежда поредния мутант, поредния генно-модифициран политически продукт, отглежда го, прави му партия, снабдява го с легенда, пише му репликите, обогатява го, насърчава го, направлява го и го вкарва във властта - за да управлява и трови чрез него. И за да гарантира своята неподсъдност и недосегаемост.
За 20 години задругата на беззаконието наплоди  и овласти всевъзможни чудовища, духовни маргинали, нравствени дегенерати и политически лумпеняж - рожби на порочните връзки, на греховното кръвосмешение между политиката, парите и престъпността; между публичната власт и тайната; между видимото и невидимото; между измамния блясък на върховете и кървавата воня от подземието.
За 20 години този картел взриви, срути и съсипа живота на милиони българи, превърна ги в жалки, безграмотни, бездуховни, безволеви създания, та да ги води и кара като възторжени добитъци.
Главните действащи лица в този престъпен сговор не са плод на болезнена фантазия, нито патологично, конспиративно видение. Те са реални. Те са едни и същи. Като типажи и като персони. Поучават ни от телевизора, изживяват се като моралните стожери и трегери на обществото, изобразяват най първи благотворители и благодетели народни, на които ние трябва да целуваме ръцете.
Те не са глупаци. В никакъв случай.
Те притежават най-голямата власт - информацията.
Най-унищожителното оръжие - парите.
Най-безспорната сила - нашето безсилие.
Най-важното познание - познанието за народопсихологията.
И когато забъркват своето поредното изчадие, изливат в колбите преизобилни количества страхове и слабости, омрази и комплекси, невежество и завист, истерии и пустота, раболепие и екстремизъм, отмъстителност и низкопоклонност, угодничество и покорност; и томителни мечтания по силна ръка, която да ги блъска по муцуните, а те да я обливат с благодарни сълзи...
И нито капка интелект, талант, познание, мъдрост, духовност, чест, почтеност, достойнство, достолепие, благородство, рицарство, аристократизъм...  Те им пречат.
Така създават своите инструменти. Своите маски.
И така откликват на желанията народни.
Така създадоха "Атака". За да провокират и злоупотребяват латентната ксенофобия в общественото съзнание. Което разбира политиката като омраза, нетърпимост и насилие, като производство на врагове и виновници. Враговете трябва да бъдат бити, виновниците - наказани.
Така създадоха РЗС. Този апотеоз на политическата пошлост. За да рушат и рутят Конституцията. Конституцията им пречи. Изначално. Направо ги вбесява. Те знаят какво пише в нея. За разлика от обществото, което не знае. Но мрази Конституцията. Направо я ненавижда.
Така създадоха ГЕРБ. Своето най-свидно чадо. Триумфът на безпросветната, чалгаризирана маса. Шедьовърът. Който олицетворява тяхното разбиране за политиката като безразделна, авторитарна, абсолютна власт. Тяхната. Пък и обгрижиха обществения инстинкт към подчинение и дивия копнеж по диктатура.
Така олигархията обезокуражава гражданина и развращава народа.
После се чудим защо моралната тъпота е на почит, невежеството - на пиедестал, а подлостта - на власт.
И всеки път се повтаря едно и също.
Електоратецът гласува за поредния мутант и си въобразява, очарован, че гласува против мафията, против мутрите, против тайната власт, против олигархията, против виновниците за неговите злощастия. А всъщност гласува за тях. За техния проект. За техния престъпен сговор. И за собственото си унижение. И гибел.
Днес престъпният сговор унищожава един от своите проекти.
Утре ще произведе нов.
Вече го е замислил.
Мат`рял - бол.