Приятелите Саркози и Кадафи
/ брой: 63
Не намеквам, че Саркози и Кадафи са приятели, нито че вторият платил на първия 50 милиона долара за предизборната му кампания през 2007 г. Не съм им светил. Знам само, че го твърди най-успешната френска интернет медия Медиапарт, която преди година и половина успя да уволни Ерик Вьорт, втория човек на Саркози в правителството, за друга далавера.
Думата ми е, че и на Кадафи, и на Саркози в различни периоди сме гледали като на приятели на България. За една държава е много важно да има истински приятели. Не като тези двамата.
За Кадафи няма какво да говорим - за умрял, по-добре нищо. За Саркози ще кажа само, че без да го афишира, той напълно споделя позицията на Холандия, която ни блокира за Шенген. Язък, че беше спасител на сестрите от Бенгази. Буквално завчера водещ европейски политик в Европарламента, лидерът на либералите и бивш премиер на Белгия Ги Верхофстадт го нарече "кандидат на крайната десница", за която да си българин или румънец е синоним на най-голям враг.
Да си българин започна да става мръсна дума. Живея в Белгия без прекъсване вече пет години и видях как думата "българско" изчезна дори от киселото мляко. Когато България влезе в ЕС, в белгийските супармаркети кисело мляко, произведено на запад по "българска" рецепта, написано с големи букви на опаковката, се търсеше много и продаваше по-скъпо от стандартното. Сега тази ниша зае така наречено "гръцко" кисело мляко. Нищо, че Гърция е пред фалит, думата "гръцко" звучи екзотично, привлекателно. "Българско" също звучи екзотично, само че непривлекателно. Българското вино също се търсеше, сега даже не се предлага. Специалисти от бранша ми обясниха, че клиентите го отбягват не защото са го опитвали, а защото не им вдъхва доверие.
За една държава най-ценното не са златните запаси в националната банка, не са съкровищата в музеите. Изграждането на имиджа трябва да е основна задача на всяко правителство, защото той е като визитната картичка - или отваря врати, или не отваря.
Имидж се гради трудно и руши лесно. България излезе от студената война с имидж, разрушен заради измислената от ЦРУ история с опита за убийство на папа Йоан Павел Втори и от истинската история с убийството от тайните служби на Живков на писателя Георги Марков. Няма друга бивша соцстрана с подобен шпионско-убийствен имидж.
Демократична България получи кредит на доверие. Какви са тайните служби е едно, съвсем друго е какъв е народът. Никой не знаеше какви сме, защото обществото ни беше се развивало като под похлупак. Оттогава се хвалим, че сме добре образовани, работливи, като в същото време умеем и да се веселим, и да изграждаме и поддържаме приятелства.
Смея да твърдя, че този кредит на доверие е изчерпан. За съжаление годините на прехода разкриха други черти - ендемична крадливост, сякаш всеки, който има възможност да открадне, го прави с чувството, че упражнява свещено законно право. Затова не ни пускат в Шенген. Доброто образование не е постоянна даденост. Мой приятел белгиец, който е доайен на катедрата по политически науки на най-големия университет в Брюксел, познава добре страната ни и твърди, че нивото на студентите от България не само непрекъснато пада, но е достигнало плачевно ниво. Работливи сме, само че най-големите задръствания в София сутрин са два часа по-късно от тези в Белгия, а привечер са два часа по-рано. Просто в Белгия хората работят много повече. Умеем да се веселим, но нито чалгата, нито сексуалната разкрепостеност на част от сънародничките ни правят особено добро впечатление. А за приятелствата, уви, прекалено често нашенецът търси изгодата, далаверата. В България имаш приятели, ако си на власт, ако си богат. Ако си беден и болен, колцина си спомнят за теб?
Това поведение особено ярко личи в международните отношения. Лишена от традиционното си приятелство с Русия, България няма истински приятели. На голямата маса на ЕС Борисов намираше приказка само с Берлускони, и то защото другите го отбягваха. Борисов би могъл да бъде приятел със Саркози не ако му обещае, че ще купи френски фрегати или изтребители, но ако наистина го направи. Жалко е, че България не е приятел със съседите си - най-ценното нещо дори в личен план, след семейството. Нямаме никаква близост с Румъния, с Гърция, със страните, с които си приличаме най-много - Словакия, Полша, Словения.
Възстановяването на имиджа на България според мен трябва да започне с изграждането на междудържавни отношения, основани на истинската близост между народите ни, а не на очаквана далавера.
Без съмнение това ще ни направи по-силни в ЕС. Защото в момента върви процес на разграждане на Евросъюза, в който съмишленици на Саркози размахват като плашило името на Гърция, но също на България. Както каза Верхофстадт, това е срам за Саркози. Но нито Гърция, нито България не смеят да гъкнат. Защо ли?