Препоръка за блага служба

Срещам всякакви хора, когато съм на почивка в България, и често ме питат не мога ли да ги "уредя" на работа при мен в Брюксел. Краткият отговор е: "Не мога". Но звучи като груб отказ, затова обяснявам как точно работим.
Еурактив сме частна интернет медия, специализирана по проблемите на Евросъюза. Общо в Брюксел сме около тридесет души. Представляваме различни националности. Например в техническия ни отдел двама компютърни експерти са от Беларус. Шефът на маркетинга е австралиец, изпълнителният директор е американец, който скоро придоби словашко гражданство. Много от колегите ми имат двойно и тройно гражданство, затова е трудно да посоча колко точно националности са представени.
Всеки от нас се е появил във фирмата, когато е имало свободно място, което се заема с конкурс. Затова като компетентност сме по-добри от евроинституциите, където има национални квоти и връзкарство.
Създателят на фирмата е французин, женен за англичанка. Абсолютен работохолик и типичен капиталист. Експлоатира служителите си, но не в по-малка степен себе си. Няма нито секретарка, нито шофьор, нито служебен автомобил (никой във фирмата няма такъв). Веднъж казах на жена му, че ако беше шеф на фирма в България със същия оборот, щеше да има поне три служебни коли, една от които черен джип с тъмни стъкла, двама шофьори-бодигардове и три секретарки, от които поне две щяха да са му любовници. Тя ококори ето такива големи очи. Задоволяването на сексуални мераци на работното място е немислимо при темпото, при което работим. Няма изрична забрана, но алкохол на работното място също не се появява.
Фирмата съществува от тринадесет години, но за това време шефът не е назначил в нея нито едно свое протеже. Процедурата по назначенията се ръководи от кадровичка, но тя само публикува обявата, подбира кандидатите, по-нататък те биват изпитвани, писмено и устно, от бъдещите им преки началници.
Кандидатите трябва да посочат авторитетни имена, които да ги препоръчат. Случвало се е да препоръчвам кандидати, за които съм бил сигурен, че имат нужните качества. Но препоръката сама по себе си не е достатъчна.
Разказвах това на един български предприемач, който ми каза, че в неговата строителна фирма водопроводчикът, роднина на жена му, му струвал все по-скъпо, защото клиенти започвали да бягат от майсторлъка му, а и другите му работници се чувствали прецакани. Гледаше завистливо, когато го уверих, че жената на моя шеф не е назначила нито един свой роднина във фирмата.
Въпреки че шефът ми е мажоритарен собственик на фирмата, от години той държи над него да има борд, който да наблюдава състоянието на бизнеса и да дава препоръки. Тоест шефът си е сложил шефове като гаранция, че ако той не забележи някоя слабост, бордът ще му я посочи. Освен това, макар че би могъл да бъде едноличен собственик, направил е акционерно дружество, като най-близките му сътрудници сме и акционери, за да има още една форма на коректив в управлението.
И когато приемаме съвместни решения, например по редакционната политика, неговият глас не тежи повече от този на другите. Често водим разгорещени спорове, които шефът губи. Не му е приятно, но такива са правилата.
Никой, включително и шефът, не е на твърда заплата. Доходът зависи от две неща - успеха на фирмата и личния принос. Въведена е система, която измерва и двата показателя. Веднъж в тримесечието всеки се отчита на прекия си началник, като правилото е и двете страни да си кажат кривиците. В началото нямах нагласа да си критикувам шефа, но той сам ме подсещаше - какви забележки имаш към мен?
Няколко думи за иновациите, защото без тях никоя фирма няма бъдеще. Значителен ресурс заделяме за търсене на начини фирмата да бъде по-добра от конкуренцията не само сега, но и в бъдеще. Организираме мозъчни атаки, след което работни групи превръщат отделни идеи в експерименти и проекти.
Един от начините да започнеш работа във фирмата е да започнеш като стажант. Тази дума в България за мен беше синоним на отбиване на номера, но на Запад стажанството често отваря за младите хора път към постоянно назначение. Такава е впрочем и идеята на инициативата на ЕС за младежката заетост, дано у нас тя не бъде опорочена. Наблюдавал съм с изумление колко работливи и старателни са стажантите. Впрочем тях също избираме с конкурс и им плащаме, въпреки че белгийското законодателство допуска стажантите да работят безплатно.
Преди кризата имахме относително голям брой напускащи фирмата, предимно млади хора, които си намират по-добре платена работа в евроинституциите, в различните лобистки фирми и в частния сектор. Напоследък почти никой не е напускал. Журналистиката не предлага високи доходи, но не всичко се измерва в пари, особено ако си обичаш работата. За журналиста е важна свободата, която в нашата медия е в наличност. Както и в ДУМА, един вестник, в който се изразявам много по-свободно, отколкото бих могъл да го правя в българските булевардни издания.