ОТЛИЧНИЦИТЕ - 1

* Най-добрите спектакли са "Ромео и Жулиета", "Професия лъжец", "Дневникът на един луд", "Още веднъж, ако позволите"
* Най-добрите режисьори са Петринел Гочев, Стефан Москов, Лилия Абаджиева, Николай Поляков


Към края на театралния сезон настъпва началото на сезона на наградите. Без съмнение хубаво е, че тази традиция, събуждаща едновременно очаквания и надежди, тайни съперничества и нови творчески конфигурации, се запазва и във време на материална и духовна криза. Защото наградата е изваждане пред скоба, отличаване на определено постижение, може би дори маркиране на тенденция в изкуство, а също и белег на най-забелязаните спектакли, режисьори, актьори. Ако се съди по отличените с награди на различни форуми, най-добрите спектакли от изминалия сезон са "Ромео и Жулиета", постановка на Петринел Гочев в Габровския театър, постановката на Стефан Москов във Варненския куклен театър "Професия лъжец", "Дневникът на един луд" - постановка на Лилия Абаджиева в Хасковския театър, и постановката на Николай Поляков "Още веднъж, ако позволите" в ДКТ-Враца.
Пръв сред отличниците несъмнено е спектакълът "Ромео и Жулиета" на Петринел Гочев. Това представление за "малката война на малките хора за голямата любов", както го представя режисьорът, е една от най-интересните и наистина неконвенционални интерпретации на класическата трагедия на Шекспир. Именно повече или по-малко "кристализиралият модел" на пиесата предизвиква у него желанието да излезе извън клишираните образи и виждания и да направи тези Ромео и Жулиета истински живи и съвременни, с днешна чувствителност и рефлективност. И успява. Защото в това представление всичко е неочаквано, живо и по много - много детински чиста и някак хаотична любов, много игра на чувства и съперничества, много неразбиране, много динамика на емоциите и действията, много искреност на въпросите и внушенията. А също и много силен усет за игра - играта-театър, играта-живот, играта-смърт. С това представление Петринел Гочев безапелационно доказва способността си да мисли и да прави жив и стойностен театър, което му донесе "Аскеер 2014" за най-добро представление.
За какво служат думите? - с този въпрос започва "шеговитият политико-исторически прочит на събития от миналото ни", по определението на Стефан Москов, наречен "Професия лъжец". Спектакълът, който в стила на скеча и визуалния колаж представя приключенията на главния герой Нелъжино в измислената страна Сърбългърмъния, е спектакъл за цената на истината и дали всъщност си струва да я научиш и е отличен с "Икар 2014" за най-добър спектакъл.  
В "Дневникът на един луд" по Гогол Лилия Абаджиева се вглежда "със състрадание в човека, разкъсван от копнежи и възторгващо мечтание, в оголената му самота", както самата тя признава. В моноспектакъла актьорът Николай Урумов пресъздава с великолепен усет за драматичната партитура на образа трагичната невъзможност на своя герой Авксентий Иванович Попришчин да понесе живота, който му е предопределен. Режисьорската работа в това представление е един от най-добрите примери за естетска визия, съчетана с проникновеност и пределно чист стил, несъмнено справедливо отличена с І награда за режисура на юбилейното ХХV издание на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца.
Със същата награда е отличен и спектакълът на Николай Поляков "Още веднъж, ако позволите" по пиесата на Мишел Трамбле. "Когато един син иска да каже на майка си, че я обича, трябва много да внимава, за да не се получи коледна картичка." Приех тези думи на автора като условие за режисьорската ми работа и затова без колебание заложих на актьорите Станка Калчева и Анастас Попдимитров, отбелязва режисьорът. Посветихме този спектакъл на мама - на моята, на актьорите, на вашите, на тези, които са още тук и ни помагат да различим доброто от греха, и на онези, които мълчаливо страдат там горе, когато не сме добри, добавя той.
Засега такава е картината на най-успешните и отличавани спектакли през изминалия театрален сезон. Какво показва тя? На първо място, подчертано обръщане към класически текстове, прочетени и представени с изострен драматизъм и съвременна рефлективност. На второ място, напрегнатото търсене на истината за живота, за действителността, за човека, за живота на човешкия дух в съвременни текстове и иронични колажи. И на трето, но не и последно, място категорично присъствие на стойностни режисьорски почерци и виждания.

Сцена от "Професия лъжец", постановка на Стефан Москов в Държавен куклен театър - Варна

Сцена от "Ромео и Жулиета", постановка на Петринел Гочев в Драматичен театър - Габрово

Николай Урумов в сцена от "Дневникът на един луд", постановка на Лилия Абаджиева в Драматичен театър - Хасково