От ниска минимална заплата губи и държавата

От ниска минимална заплата губят и държавата, и наетите. Ако минималната заплата скочи, ще влязат допълнителни приходи в бюджета на държавата и в общественото осигуряване. Това сочат сметките на експертите на КНСБ, които бяха оповестени по повод разгорялата се дискусия за евентуално повишение на най-ниското възнаграждение от 1 юли 2010 г.
Ако пък минималната заплата бъде замразена на 240 лв., за 2010 г. се очертава реален спад на МРЗ от около 2,5%, което не се е случвало след 1998 г., коментираха от синдикалната централа.
Оттам поясниха, че по данни от Европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ става ясно, че има тенденция за нарастване на минималната работна заплата с различен процент в 13 страни като една от възприетите от тях антикризисни мерки. Сред тези страни са Франция, където минималната заплата е 1343,80 евро, Обединеното кралство -  1076,46 евро, Люксембург - 1682,76 евро. Без промяна, поне засега, остава минималното месечно възнаграждение в Ирландия, Белгия, България, Естония и Литва.
Само в две страни на ЕС - Румъния и Латвия, е извършено намаление на минимална работна заплата, като изменението в Латвия е символично - с 0,01%.
У нас минималната заплата за 2010 г. е 122,71 евро - най-ниската за всички страни-членки на ЕС. За сравнение, в Румъния тя е 141,63 евро.
КНСБ отдавна настоява да се формира "коридор", в който, в зависимост от това дали икономиката е в ръст или е в рецесия, да се договаря минималната работна заплата. Диапазонът между 125% от прага на бедност и 60% от средната заплата е добър вариант, смятат синдикалистите. Това означава, че минималната заплата може да стане 270, 290 или 310 лв., сочат сметките.
За КНСБ е неприемливо мнението на бизнеса, че обвързването на долната граница с прага на бедност не е адекватно, категорични са от КНСБ. Специалистите поясниха, че минималната заплата във всички страни има двойна роля - носи не само икономическо значение, но и социално.
В момента в европейските страни съотношението на минималната към средната заплата е 49% средно за ЕС. Европейският парламент, с гласовете на Европейската народна партия, препоръча официално на всички държави-членки това съотношение да стане 60%. Това е още една мярка за намаляването на бедността в света.
Увеличението на минималната заплата е необходимо и за да се извадят на "светло" доходите у нас, тъй като е обществена тайна, че масово в България работещите се осигуряват на минимална заплата или минимални прагове, а под масата взимат много повече. Затова и в НОИ постъпват много по-малко приходи, коментираха синдикалистите.
Липсата на средства за финансиране на основните социални системи може да бъде решен по два начина - или чрез увеличение на данъци и осигуровки, или чрез изсветляване на доходи. Няма никаква опасност с повишаването на МРЗ бизнесът да фалира, защото и без това сега плаща много повече средства за заплати, голяма част от които - под масата, коментираха още от КНСБ.
Вдигането на минималната заплата няма да има негативен ефект и върху бюджета. При 270 лв. нетният ефект за бюджета за цялата следваща година ще бъде положителен с 13,6 млн. лв., а при 290 лв. ще бъде близо 20 млн. лв., сочат сметките на синдикалните експерти.
По техни данни в момента 162 000 българи са на минимална заплата, като 125 000 от тях си вадят хляба в частния сектор, близо 25 000 - в бюджетния сектор.