Кети Койнакова:
Ограниченията до пазарите на труда в ЕС падат бавно
Типичният мобилен евроработник е по-млад и по-квалифициран, твърди програмният директор на Института по синдикални и социални изследвания към КТ "Подкрепа"
/ брой: 284
КЕТИ КОЙНАКОВА е родена в Плевен, завършва френска гимназия във Варна, след това икономика на външната търговия. До 2000 г. трудовият й стаж преминава в Института по външна търговия до закриването му. След това печели конкурс в Агенцията за малки и средни предприятия, която тогава е към МС, като началник отдел "Евроинтеграция", където работи до 2006 г. Подготвя доклади за присъединяването ни към ЕС, работи и като координатор на ЕК за предприемачеството. От 2007 г. е програмен директор на Института за синдикални и социални изследвания към КТ "Подкрепа". Владее английски, френски и руски език.
- Наскоро на национална конференция за проблемите на достойния труд, организирана от КТ "Подкрепа", представихте дейността по проект за мобилността на работната сила в рамките на ЕС. Какво означава мобилността в днешно време?
- За повечето хора на нашия континент идеята за Европейския съюз се свързва със свободното движение на хора в границите на държавите членки. Професионалната мобилност също е от решаващо значение за пазара на труда за постигане на европейската цел за повишаване броя на работните места и за икономически растеж. Във време на кризисни моменти повече от всякога е необходимо да се развие реална култура на мобилността в Европа.
- Да, но все още някои европейски пазари на труда са табу за българина. Бихте ли припомнили в кои страни вече имаме достъп и в кои - не?
- Периодът за ограничения в достъпа до трудовите пазари на ЕС за България е от общо седем години след влизането на страната в съюза и е разделен на три фази от по две, три и отново две години. В момента ограничения все още прилагат Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Франция, Ирландия и от края на 2008 г. - и Великобритания (там пазарът е частично отворен за наши работници, но предимно с по-ниско квалифицирани професии). 15 държави членки, сред които Испания, Португалия и Гърция, вече са премахнали ограниченията и българските граждани свободно могат да кандидатстват за работа. Общо взето обаче бавно падат забраните и рестрикцията за пазарите на труда остава.
- За възможностите, ограниченията и отпадането им е важна информираността. Във вашия проект става ли дума за това?
- В тази връзка разработваме проучвания на пазарите на труда в шест страни от ЕС с цел информиране и консултиране на българските работници за достъп до пазарите на труда там. Анализират се състоянието и потребностите на икономиката, регионалните различия, броят български работници имигранти, степента на синдикализиране за по-добра защита на трудовите им права, законови регулаторни режими, трансфер на пенсионни права и др.
- Къде са най-много работещите навън българи?
- По данни от 2009 г. най-много български работници има в Испания - 180 000 души, в Италия - 40 000, в Гърция - 40 000. Критерият "Актуално състояние на икономиката" обаче определя негативна тенденция в достъпа на пазарите на труда. В Испания например безработицата сред младите хора под 25 години е най-висока - 42,5 на сто. Гърция отчита най-значително влошаване на пазара на труда. Нараства равнището на безработица и в Италия. В процеса на създаване на информационата база данни сме разработили материали за отделни компоненти на пазарите на труда в Испания, Гърция, Белгия, Италия, Чешката република, Австрия.
Подготвен е предварителен анализ за Германия, който ще може да се използва за предоставяне на консултации. Тази страна, според спогодба с България, отваря пазара си на труда за шест месеца за по-ниско квалифицирани наши работници. В същото време за медицински специалисти и инженери там няма проблем с наемането. Те се ползват с облекчен достъп, ако си намерят място при работодател по специалността. Подготвя се и споразумение с два от най-силните германски синдиката за взаимна помощ. Елементите за социална защита в Германия също са много добри.
Следващият анализ вероятно ще бъде за Великобритания, със синдикатите на която "Подкрепа" има сключено двустранно споразумение за защита на трудовите права на наши имигранти.
Информационните досиета за отделните страни ще се актуализират постоянно. Ще има и изследвания чрез фокус групи сред работодателите за нагласите им за наемане на работници от ЕС и трети страни. Това ще бъде индикатор за развитието на вътрешния трудов пазар.
- Може ли да очертаете типа мобилен работник?
- През последните години се говори не за изтичане на мозъци, а за мобилност на мозъци. Типичният мобилен евроработник е по-млад, по-квалифициран и прекарва в чужбина кратки периоди от време. Мобилността често е свързана със завръщане в родината и привлича все повече хора - незаети, или в процес на търсене на първата си работа. Връщайки се в родината, този мобилен работник стимулира и тези, които са там, и които намират по-лесно работа навън, отколкото в страната. Анализите са досега, но ние тепърва вървим по този път и трябва да се възползваме от възможностите.
- Българинът не е най-мобилната личност, той понякога отказва да отиде на работа дори в съседен град...
- Този проблем е с много страни - на първо място наши наблюдения показват, че му липсва информация. Може би не я и търси. Затова и младите са по-мобилни, няма я инерцията на статичността на хора, които имат къщи, семейства, по-възрастни родители. Младите са и по-високо квалифицирани.
- Европа прави ли дискриминация по възраст за наемане на работа?
- Поне няма толкова изразени симптоми, но явно това като тенденция ще се налага, ще се стимулира по-голямата квалификация, за да се замени думата гастарбайтери с друга - мобилни работници. Това по-добре се вписва в идеологията на Европейския съюз.
- Хубава дума, но между теорията и практиката има доста забележима разлика...
- Интересна подробност изскочи при нашите проучвания - тези, които са работили в Испания, искат да се връщат в България, а не да се установят там за постоянно.
- Каква ще е съдбата на вашите проучвания, ще ги вземе ли някой предвид?
- Поне нашите бюра за достоен труд трябва да бъдат обучени как да работят с такава информация, как да я предоставят на хората, да следят къде има и къде няма ограничения.
- Българите познават ли си правата при работа навън, знаят ли кой може да ги защитава?
- Точно заради това нашите проучвания за отделните страни ще бъдат придружени със сключените споразумения, каквито имаме с Великобритания, за да им оказват там защита на правата им. По принцип би трябвало българите да се ползват и с правата на местните работници в съответната страна. Но трудовото законодателство във всяка държава е различно.
- Какво работят най-вече нашите навън?
- Различно е. Повечето страни с частично отворени пазари на труда търсят по-ниско квалифицирани работници - туризъм, строителство, услуги, селско стопанство. Има и различни други професии, но на този етап е така.
- Как гледате на проблема с наемането на чужденци у нас?
- Една от дейностите, които ще извършим с модул от проекта за достоен труд, а именно анкета сред работодателите и отделно - сред работниците, ще позволи точно да се види нагласата за наемането на чужди работници и адаптивността, толерантността на нашите работници да приемат като свои колеги чужденците. Двама известни социолози ще извършат това проучване чрез нашите бюра из страната "За достоен труд".
- Май българинът не е толкова толерантен към чужденците, както твърдят някои изследователи?
- Има го и този момент, но все пак трябва да се види, пък и нещата се променят.