Нови пространства, нови форми - 2

Цитираната реплика от Чеховата "Чайка" отдавна е станала мантра-заклинание на всички търсения в съвременния театър. Вероятно защото убеждението, че новите форми непременно водят и до нови идеи, крепи новаторския дух на едно толкова древно изкуство, каквото е театърът. От друга страна обаче, истински новите форми в театъра съвсем не са толкова много. По-скоро би могло да се каже, че повече са новите идеи, показвани или внушавани от сцената, което само по себе си е естествено и присъщо на живия театър. И една от тези нови идеи, присъща на модерния театър, е идеята за режисьорския театър и свободата на интерпретацията, която произтича от нея. Защото именно възможността едно драматургично произведение да се интерпретира по различни начини, да се прекодира жанровата му определеност, да се подлага на множество трактовки, всъщност стои в основата и на създаването на нови форми.
В този смисъл съвсем не е случайно, че първата постановка в новооткрития театър "Крикор Азарян" е "Чайка" от А. П. Чехов, и то не заради новите форми, а заради възможността да се демонстрира нова или поне различна трактовка на пиесата. Спектакълът на Явор Гърдев е едновременно реверанс към патрона на театъра Крикор Азарян, чиято "Чайка", поставена преди години в театър "Българска армия", бележи своеобразен връх в интелектуалните търсения на режисьора и несъмнено остава едно от най-добрите представления на умния и смислен театър, и поглед към едно ново театрално пространство с надеждата да роди нова форма. Колкото до формата, представлението наистина изглежда доста ново - изключително ефектно оформено сценично пространство на една от най-големите по размер сцени, представляващо лабиринт от жив плет и антична сцена край езерото на имението (сценография Никола Тороманов), и истерично, почти на границата на нервна криза или дори отвъд нея, търсещи смисъла на съществуванието си персонажи. Но ако със сигурност можем да приемем, че външната форма на тази "Чайка", породена от новото пространство, наистина е нова, то интерпретацията на вътрешното пространство на Чеховите герои, основано единствено и струва ми се, твърде ограничено, на репликата на д-р Дорн "Колко са нервни всички! Колко са нервни!", е възможна, но не и нова интерпретация. Както, мисля си, съвсем не е нова и идеята, че състоянието на духа и съзнанието на съвременния човек е очертано единствено от параметрите на безсмислената агресия и безпомощната истерия.
Струва ми се, че в провокативното сетивно преживяване и визуално решение на втория спектакъл, продуциран от театър "Крикор Азарян" - "Бягства" на режисьорката Веселка Кунчева, могат да се открият както някои нови форми, така и някои повече или по-малко нови театрални идеи. И ако в изобразителното изкуство идеята да се постигне и представи цялото чрез фрагмента не е нова, то в театъра тя определено дава възможност за създаването на нови форми, както става в "Бягства" чрез почти пълното елиминиране на текста и максималното използване на гласа и тялото като основен "строителен" елемент на представлението. А също така и разгръщането на своеобразната визуална драматургия на спектакъла, която чрез оригиналните сценографски решения на Мариета Голомехова и режисьорските визии на Веселка Кунчева свободно и с въображение манипулира материалното пространство, превръщайки го в нематериално, създава несъществуващи реалности и изрича неизречими мисли и състояния.
Със сигурност търсенето на нови форми и нови идеи в театъра ще продължи или поне в онзи театър, който наричаме жив, което ще рече именно търсещ, за разлика от мъртвия, което ще рече спокойно преживяващия от стари форми и още по-стари идеи.
 

Снежина Петрова (Аркадина) и Захари Бахаров (Тригорин) в сцена от "Чайка"
 

Христо Петков (Медведенко), Михаил Мутафов (Сорин) и Владимир Пенев (Дорн) в сцена от "Чайка"
 

Сцена от "Бягства"