Младите искат да променят света

Милен Илиев е роден на 23 март 1981 г. Бил е активист на Социалистическия младежки съюз в София. Председател на БАС-Искър. На последните избори беше кандидат за общински съветник, на второ място в листата на Партия на българските комунисти.

Цитат:
 "Певци и шоумени въртят милиони, докато обикновените хора се чудят дали ще имат работа утре. Това е откровен цинизъм. "


- Господин Илиев, вие бяхте кандидат за общински съветник в столицата от името на Партията на българските комунисти. Каква е вашата равносметка от миналите избори?
- Получихме около 600 гласа в София. На по-предишните избори гласовете са били 300, така че увеличението е двойно. Разбира се - това е капка в морето, но за нас, новото поколение млади комунисти, това беше един практически опит, така че при всички положения от цялата работа имаме само плюсове - няма какво да се губи.
- Говорите за младо поколение комунисти - какви са новите идеи в които вярвате?
- Основната идея много прилича и се доближава до тази държавна система, която имахме до 1989 година. Основното, което искаме да преодолеем обаче, е чуждопоклонничеството, което се наблюдаваше там - всичко да се копира от голямата държава, всички команди да идват от СССР. Но както се видя, когато социализмът рухна там, той рухна и тук. Основният принцип е опората в собствените сили, вяра в могъществото на нашата родина и това, че на първо място трябва да се поставят възпитанието и идеологията. Хората трябва да бъдат сплотени около една обща идеология и по този начин те могат да изменят обществото.
- Стигат ли идеите, за които говорите, до сърцата на младите хора?
- Процесът е доста труден. Като цяло има отлив в нашето движение. Но не мога да се оплача - има чуваемост, тя е предимно сред ученици и студенти. Това обаче и ни затруднява, защото сред тази група е по-ниско нивото на организираност. Но пък жаравата е запазана - младите се вълнуват, искат да променят света.
- Вашият плакат за изборите беше с надпис "Искаме социализъм". Имаше ли ефект това послание?
- Цялата кампания, която този път беше основно във Фейсбук, се правеше от група ентусиасти, предимно ученици и студенти. Мисля, че плакатът и посланието имаха ефект. Те бяха забелязани дори и в десните среди - няколко блогъра от десницата написаха злобни статии за това. Хареса ми също, че ние успяхме да излезем от езика на клишетата, от зализания език на този нов псевдоелит, който постоянно се налага.
- Каква е вашата оценка на протеклите избори, а и на цялото управление сега?
- Като участник в изборите, макар и не основен, мога да кажа, че това бяха най-фарсовите избори досега. Те бяха изпълнени с фалшификации и много заплахи. Самият аз бях поставил червено знаме на покрива на моя блок, но бях посетен от полицията и те ми дадоха писмено разпореждане да не поставям такива знамена. В личен разговор полицаите ми казаха, ако искам, да го сложа отново в деня след изборите, но докато траят те, не трябвало да го има.
Сегашното управление много прилича на управлението в периода 1997-2001 година. Тогава Иван Костов и СДС държаха и софийското кметство, президенството и Министерския съвет. Те се гласяха да управляват вечно, но виждате какво стана с тях, днес почти не съществуват. Мисля, че ГЕРБ също е една еднодневка.
Проблемът в България е друг - като цяло основните политически партии не се различават много една от друга. Особено като външнополитически приоритети - европейска, северноатлантическа ориентация. Само че тук има лека ирония. Самият Европейски съюз днес е в тежка икономическа и политическа криза, която вече става социална. Не виждам защо този път трябва да го вървим и ние.
- В биографията ви има и този факт - през 2001-а, докато още Петър Стоянов е президент, ви арестуват за антинатовска проява. Има ли друг такъв случай в България и как си обяснявате, че полицията може да арестува човек, който просто се е обявил срещу нещо, което вижда като несправедливо?
- В тези антивоенни митинги тогава участваха хора от различни течения, социалисти, комунисти, анархисти. Повечето от тях също са минали по този път.
Случаят с моето арестуване е интересен и с друго. Съвсем наскоро подадох молба в полицията да ми бъде премахната регистрацията - въпреки че съм оправдан, всеки, който е бил задържан по някакъв повод, има полицейска регистрация. Това създава проблеми за много неща, защото дори на улицата да те спрат за проверка на личната карта, тази регистрация излиза, като те проверят. Подадох тази молба, а от полицията ми отвърнаха с писмо, че нямам полицейска регистрация. По мои информационни канали аз пак проверих - регистрацията си стои.
Това е символ на обществото, в което живеем. Това е една фасадна демокрация, защото хората продължават да бъдат тормозени заради политическите им виждания. Пак по моя информация знам, че когато се провеждат държавни мероприятия, моята снимка и тези на още двадесетина души са под надписа "особено опасни елементи". Съвсем наскоро наши активисти са били посещавани по домовете от полицейски служители, за да бъдат принуждавани да не се занимават с наши мероприятия, да не се ангажират с каузи. А също така вече е практика, когато у нас идват гости от НАТО и ЕС, да бъдем посещавани по домовете и да ни предупреждават да не правим никакви акции.
- Това не е ли малко странно в едно общество, което твърди, че е демократично?
- Аз смятам, че обществото само твърди, че е демократично. Ако го сравним с така наречения тоталитаризъм - в онова време бяха проведени два референдума, а виждате сега - когато бившият гръцки премиер Георгиус Папандреу постави въпроса за референдум, косите на всички европейски лидери настръхнаха. Явно те не желаят хората да решават сами собствената си съдба.
В Европа в момента се говори за фалити, за затягане на коланите, за намаляване на пенсии, за съкращаване на работници, а в същото време виждаме как разни футболни отбори купуват играчи за космически суми. Певци и шоумени въртят милиони, докато обикновените хора се чудят дали ще имат работа утре. Това е откровен цинизъм. Този контраст заплашва да взриви всички общества, защото тази несправедливост не може да бъде търпяна дълго.
- Един страничен поглед към комунистическото движение в България днес ще установи, че то е много разпокъсано. Има ли начин всички тези многобройни партии да постигнат някакво обединение, за да могат комунистите да видят дали наистина имат реален политически потенциал, който няма как да разкрият, докато са раздробени?
- В България има база за силна Комунистическа партия. В момента те са няколко, но поради своите слабости те отмират. Може би малкото останали партии в цялата тази слабост ще бъдат принудени от обективните обстоятелства да се обединят.
Начинът това да стане добре е чрез формирането на идеята за един нов, чисто български път на развитие, през ново поколение комунисти, които в практиката ще намерят своите идеи и революционен път.
- Като правите преоценка на изборите - какво трябва да промените като кампания при следващия вот?
- Изборите в цялата практика на комунистическото и революционното движение в България не са някаква панацея и самоцел. Те са за сплотяване на колектива. Ако ние провеждаме нашата работа системно, целогодишно и организирано, то и на изборите ще постигаме по-големи резултати.
Ние, комунистите, твърде много съсредоточаваме вниманието си върху пропагандна и идейна работа, а ни трябват повече практически идеи и ползи, за да могат хората да видят реален ефект. В тази насока вече направихме две неща - създадохме кооперация, която дава реална икономическа изгода за членовете.
Също така направихме и акция в подкрепа на един наш другар, който щеше да бъде изгонен от общинското си жилище в столичния квартал "Слатина". Успяхме бързо да се организираме, да вдигнем шум и в крайна сметка спасихме човека.
Когато има подобна практическа полза за самите членове, те усещат реална перспектива и така ще заздравим нашето движение. Аз съм оптимист.