Маршът на измамниците

"Аз не смея да пущам хора да лъжат народа"
                      Васил Левски

Първи епизод
18 януари 2012 г. - ден
"Нихилисти", "майкопродавци", "национални предатели", "отцеругатели", "отродители", "безродници", "българоубийци", "българомразци", "самозванци", "лъжеучени", "спекуланти", "жалки драскачи", "литературни филоксери", "пияни самураи", които "забиват своя ръждясал ятаган в утробата на майка България"...
Така Николай Хайтов ругаеше всички български историци, археолози, публицисти и прочее "филоксери", които имаха "наглостта" да оспорват и отричат неговата теза, че Васил Левски е погребан в олтара на софийския храм "Св. Петка Самарджийска". (Който не вярва, да отвори старите вестници.) За най-главни "филоксери" бяха нарочени проф. Иван Унджиев, акад. Христо Христов, проф. Николай Генчев, проф. Димитър Овчаров, проф. Крумка Шарова, проф. Дойно Дойнов, д-р Желю Желев и моя милост.  

Европейски организации разпространиха този плакат в интернет по повод на Луковмарш

Войната на Хайтов срещу "филоксерите" започна през 1984 г., а "в чест" на 150-годишнината от рождението на Апостола прерасна в истерия. Всяко несъгласие на "филоксерите" биваше незабавно осъждано като "родоотстъпничество", всеки научен аргумент - като "поругание" и "клевета", всеки факт - като "предателство", всяко есе и всяко интервю - като "покушение" и "саморазправа" с Хайтов, заел позата на беззащитна жертва на някакви злобни завистници.
Обладан от идеята да размаже бездарните историци и археолози, Хайтов се самообяви за единствения защитник, пазител и спасител на Отечеството от зловредните "филоксери" и произведе една гигантска манипулация (целесъобразно дообогатена след 10 ноември): за това как през 1956 г. при разкопките в "Св. Петка Самарджийска" археолозите "намерили" гроба на Левски, но изхвърлили тези кости, понеже освен некадърници били и гадни комунистически слуги, тъй като църквата щяла да стане обект на всенародно преклонение и - о! ужас! - да отклони поклонническия поток от паметника на Ленин.
В това донаснаждане на историята, в тази пошла игра с народната памет, в тази грубиянска експлоатация на Дякона бъка от "пренебрежими" и "незначителни" подробности, но аз ще спомена само две. Първата - църквицата е построена през ХI в. върху римска гробница (крипта) от IV в. и намерените погребения (защото не е едно) са най-много 15 века и най-малко 8 века преди трагичния 19 февруари 1873 г. Втората подробност - през 1956 г. едва ли някой е подозирал как един гранитен Ленин ще се изтъпани отсреща 15 години по-късно. Даже Тодор Живков, току-що въздигнат до престола на всевластието, не ще да е подозирал.         
Днес синовете на Хайтов продължават войната. Очевидно приемат за синовен дълг дискредитирането на българската историческа наука и осакатяването на историческата истина. Но понеже не владеят изящната словесност на своя родител (виж по-горе), титулуват всеки "противников" историк "псевдоучен" и крещят вулгарности на журналистите. 
Най-сетне, след агресивно лобиране на братята Хайтови, на 18 февруари пред храма "Св. Петка Самарджийска" беше открита и осветена паметна плоча с текст: "В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски - йеродякон Игнатий".
Няма "научни данни", още по-малко - "редица". Тъкмо обратното - всички - всички! - научни данни опровергават този текст. Но това няма никакво значение. 
"СОС не е заседание на БАН и не обсъждаме исторически и археологически факти за това къде се намира гробът на Левски. Без значение дали това е така, идеята е да има място, където българите да сведат глава в памет на Апостола" - думите са на главния лобист Ангел Джамбазки, заместник-председател на ВМРО, общински съветник в СОС и председател на комисията по обществен ред и сигурност.
Лъжата е узаконена, егото - осветено.
Оттук нататък такива паметни плочи могат да поникнат навсякъде, където преданията и легендите са отнесли костите на Левски - в Драгалевския манастир, в Сопотския метох, на входа на парка "Заимов" и на поне още 5-6 места...
Едно е да ти се иска, друго е да си вярваш, а трето и четвърто е да лъжеш съзнателно и целенасочено, от кристална корист и самолюбие.            
Злоупотребата с Апостола е оскърбителна. Издевателството над народната душа е срамно. Покушението върху историческата истина е драстично. Съучастието на политиците е невежествено. Измамата е публична и демонстративна, изсечена върху 350 кг черен гранит с длетото на една арогантна амбиция.
Читателю мили!
Когато дойдеш тук, край черната плоча, и донесеш цвете, и запалиш свещ, знай - твоята почит и преклонение пред Апостола, твоята надежда и упование в нашия ангел-пазител ще бъдат попарени от една измама. Трябваше да ти го кажа, читателю, защото мълчанието е повече от престъпление. То е позор.

Втори епизод
18 януари 2012 г. - вечер    
"Нихилисти", "национални предатели", "майкопродавци", "безродници", "отцеругатели", "отродители", "ибрици", "мекерета", "турцизатори", "циганизатори", "ислямизатори", "жидомасони", "българоубийци", "българомразци", "комунистически свине", "комуняги", "червени педеруги"...
Това е речникът на българските неонацисти. Всеки, който по някаква причина не им харесва (а може и без причина), незабавно бива заклеймен като "комуноид", "савецки агент", "гнусен гей", "гаден евреин", "рязан турчин", "мръсен мангал" и главно - като "национален предател", "враг" и "небългарин", изобщо - нечовек, подчовек, Untermensch.   
Тяхната култура е културата на омразата. Тяхната философия е философията на омразата. Тяхната история е историята на омразата. 
Нацистките маршове ги вдъхновяват: "Освободете улиците за кафявите батальони!" Химнът на SA ги възпламенява: "Ние сме верни на пречупения кръст. Слава на нашия Фюрер, слава на теб, Хитлер!" Нюрнбергските расови закони ги мотивират в тяхното презрение към всеки Untermensch, който трябва да бъде превърнат в пепел - в името на арийската кръв и арийската чест. Техният съвременен химн е "Размажи антифашистката сган!"
Те се изживяват като единствените защитници, пазители и спасители на Отечеството, като единствените потомци и наследници на Ботев и Левски, като единствените крепители на българската чест и достойнство, като истински прабългари и сущи арийци, ратници и легионери, и - разбира се - като продължители на ген. Луков.
Те обичат черните ризи, черните знамена, униформите, факелните шествия, побоите и погромите; татуират си свастики и келтски кръстове, числото "28" (което означава "Blood and Honour" - "Кръв и чест") и числото "88" ("Heil Hitler"), и знака С 18 ("Войник на Адолф Хитлер"). Тяхното съзнание е толкова шизофренно, че на единия бицепс татуират Левски, а на другия - Хитлер...
Девет години те организират "Луков марш" и дефилират по софийските улици. Тази година - също. На 18 февруари. И това е втората злоупотреба с Апостола на този ден.
 "Всички комунисти - на съд, на съд, на съд! България поема по национален път!", "Сърбите - по пет на нож!", "И преди, и сега Македония е българска!", "Ге-не-рал Хри-сто Лу-ков! Ге-не-рал Хри-сто-Лу-ков!", "Марш, марш с генерала наш, в бой да летим, враг да победим!"...
Те носят черни знамена, и зелени - със свещените думи "Свобода или смърт", и български трибагреници - декорирани със знака на рода Дуло, и знамена с еделвайси - емблемата на планинските стрелци, Gebirgsjager, на онези Waffen SS дивизии, които щурмуваха Полша, Франция, Финландия, Норвегия, Гърция, Югославия.
Най-отпред - огромен черен транспарант с червен надпис "Ден на герои - Луков марш, 18.02.2012". От едната страна - портрет на ген. Христо Луков, от другата - на Васил Левски.
Те скандират яростно, пеят войнствено, качулки, спуснати до веждите, шалове, вдигнати до очите, бръснати глави, камуфлажни униформи, войнишки шинели, венци, факли.
Те - това са Български национален съюз, "Национална съпротива", Българска националрадикална партия, "Кръв и чест", скинари, футболни агиткаджии, щурмоваци и шпицкомандаджии.
Това са същите неонацисти, които пребиха младежите от "Че Гевара", "23 септември" и студентско-ученическото сдружение "Призив за образование"; същите фашизоиди, които опорочиха студентския протест след убийството на Стоян Балтов пред дискотека "Амнезия"; същите маргинали, които в Катуница крещяха "Циганите на сапун! Турците под ножа!"...
Никой не ги спря. И тази година. Особено тази година. Когато демонстративно сложиха един до друг Васил Левски и ген. Луков.
Никой не чу протестите на Европейската мрежа срещу расизма, на международната организация "Свят без нацизъм", на БАС, "Шалом", на Гражданското сдружение "Хора срещу расизма", на "Солидарна България", на младите социалисти и пр.
Г-н Цвъ и да чуе, не разумява. За него неонацизмът е просто "леко анархично движение", нещо изтънчено, нещо фино и деликатно.
Столичната община чува избирателно. Защото си има председател на комисията по обществен ред и сигурност - все същият Ангел Джамбазки. Според когото "Ген. Луков е български национален герой, затова той трябва да бъде почитан и уважаван. Страшно нелепо е да се правят връзки на ген. Луков с нацизма. Това са твърдения на човеци с хормонални проблеми, които не четат и не познават историята". Историческите познания и прозрения на г-н Джамбазки са особено задълбочени, понеже са хормонални. Очевидно. Така е - всеки мисли с каквото може. 
Същите хормонални промишления ще откриете в неонацистките сайтове (правописът е запазен):  
"Кой стой зад протестите срещу Луков марш? Най-угнилата и извратена и тинясала част от това общество. Това са комунистите, евреите, педалите, анархистите и всякаква дрогирана и българофобска помия. Те са врагове на България, на българския народ и на българските герой и култура".
Какво единомислие между официалния представител на СОС г-н Джамбазки и неонацистката култура на омразата! Каква солидарност във фалшивия и спекулативен прочит на историята!
Затова никой не спря неонацистите. И тази година. Особено тази година. Когато факлите ясно осветиха целта на "Луков марш" -  една гигантска манипулация, която да приравни Левски и ген. Луков, истината и лъжата, правдата и неправдата, свободата и нацизма, правата човешки и престъпленията срещу човечеството.
Защото българските неонацисти имат идол - Хитлер, имат отвъден вожд - ген. Луков. Трябва им оправдание, индулгенция, прикритие. А след приравняването идва ред на подмяната. Това иска неонацизмът - да подмени Васил Левски с неговия антипод. Да заличи Апостола, да го обезличи, да го обезсмисли и да го превърне в свой съюзник и съучастник в злотворството. Това е крайната цел на тази отвратителна операция. На това престъпление, извършено при недвусмисленото съучастие на властта.

Трети епизод
Черен е гранитът пред църквицата.
Черни са знамената на неонацистите.
Черен е маршът на измамниците.
Боже! Колко много гарвани! А някога беше само един...