Крим. Иди и виж!

1. Референдум

Всичко си вървеше по сценарий: и държавен преврат организираха, и евромайдан го титулуваха, и неонацистките бесове отгледаха, и за пазители на демокрацията ги обявиха, и 5 млрд. долара хвърлиха за едни курабийки, и превърнаха Украйна в брънка от антируския кордон.
Оставаше главното - Крим. Беше им обещан и харизан. До 15 май 2014 г. Украйна трябваше да е денонсирала договора за Руския Черноморски флот (създаден от княз Потемкин-Таврически през 1783 г. с 11 кораба) и до 30 май трябваше да го е натирила от Крим с всичките 370 кораба, 14 подводници и 161 самолета. Това планираха два документа от 2008 г. - "Целеви план Украйна-НАТО" и конфиденциалната "Аналитична записка по изпълнение на Целевия план". 
САЩ вече се виждаха господари в Крим, сънуваха как морските пехотинци дефилират по улиците на Севастопол, предвкусваха как контролират пет морета - Балтийско,Черно, Каспийско, Азовско и Средиземно, и Проливите (Троянската война, прочее, не е заради някаква хубавица, а заради Дарданелите), и Мала Азия, Северен Кавказ, Грузия, Молдова, южните граници на Русия. До края на май 2014 г. Крим трябваше да е централна НАТО-вска база. САЩ трябваше да са окупирали Крим в името на демокрацията, естествено.
Това беше целта. На Крим беше отредена главната роля - на стратегически ключ към "окончателното решение на руския въпрос" (според хитлеристката терминология). Крим трябваше да бъде точката на пречупване. Пречупването на Русия. Във всякакъв смисъл - военен, геополитически, исторически, морален, психологически. За да бъдат САЩ безразделен властелин на света.
Обаче! Ключът остана в ръцете на своя законен притежател - на кримчани. На 16 март 2014 г., два месеца преди програмирания американски грабеж на Крим; 60 години, откак Хрушчов приподнесе Крим на Украинската ССР като парче кейк; и точно 70 години след началото на операцията на Червената армия за освобождаване на Крим от нацистките окупатори, с всенароден референдум 97% от кримчани върнаха Крим на неговото изконно място - в Русия. От 19 април 1783 г., когато Екатерина II подписва Манифест за присъединяване на полуострова към Руската империя, Крим е интегрална част от Русия. И никога не е бил интегрална част от Украйна.
Свободната воля, свободният избор на кримчани предотврати страховит и кървав световен катаклизъм. Който също беше програмиран. САЩ искаха да пречупят Русия чрез Крим. Кримчани строшиха матрицата на еднополюсния свят и го запратиха в историята. Покрусени, САЩ и техните евровасали редят санкции и забрани, за да изолират Крим от света - да не би светът да отиде в Крим и да види истината.

2. "Крым сдал"- "Крым принял"

Така си "говорят" Хрушчов и Путин на едно от онези магнитчета, дето украсяват хладилника. Това е най-купуваният сувенир в Крим, плюс тениска с образа на руския президент. Продавачите по сергиите не превеждат на туристите този "диалог". Всичко е ясно. На гърба на магнитчето пише: "Срок годности не ограничен".
Въпреки идиотските санкции и забрани по крайбрежния булевард на Ялта, под неспирния дъжд, щъкат французи, англичани, японци и чакат чинно своя ред да се снимат пред изящната композиция "Дамата с кученцето и Чехов".
Във вътрешния двор на Ливадийския дворец уж небрежно са оставени три стола и масичка - винаги има желаещи да се превъплътят в Сталин, Рузвелт и Чърчил. Тук съжителстват мирно две драматични епохи - Ялтенската конференция и покоите на император Николай ІІ, разстрелян с цялото си семейство в една юлска нощ преди 100 години в Ипатиевия дом в Екатеринбург.
Във Воронцовския дворец е вавилонско стълпотворение. Северното крило прилича на Уиндзор, южното - на Тадж Махал. Всеобщ любимец е спящият лъв в началото на импозантно стълбище. По-нагоре лъвът се е поразсънил. Още няколко стъпала и ето - лъвовете се изправят. Най-горе ви чакат два ръмжащи лъва - стражите на двореца. По време на Ялтенската конференция Чърчил припознал себе си в спящия лъв и поискал да го купи, но Сталин отвърнал "Народното богатство не се продава". Така разказват. 
И цялото това разноезично многолюдие, пристигнало от всички краища на света, е сборище "незаконни посетители във временно окупираната територия на Крим", които "носят отговорност по украинския НК". Според официален Киев.

3. Ние, диверсантите с гайдата

"Руските окупационни власти цинично използват етническите българи в Крим, техните исторически връзки с Родината им, за да изпълнят своята хибридна кампания, насочена към легитимиране на окупационния статут на полуострова. Доказателство за това е провеждане на територията на временно окупирания Крим на Седмицата на българската културата (7-11 септември), за която незаконно е пристигнала споменатата делегация от Република България".
Това пише в позицията на украинското посолство в София. Чудесен повод новият посланик Виталий Москаленко да научи кои са тези престъпници, хибридчици, провокатори, диверсанти и прочее злосторници. Това сме ние - трима университетски преподаватели, четирима журналисти, двама общественици и един гайдар. Всички (според кръвожадното есенце на Ал.Йо. във Factor) - "руски лимонки, пета колона, кремлоиди, путинофили, вагабонти и терористи", сущи "парашутисти и подводничари от 1941", които - за велика жал - все още не са разстреляни, както им се пада. С трепет ожидам флагманът на хоноруваните русофобци да обяви награди за нашите глави по фашисткия ценоразпис отпреди 9 септември. 
Разбирам г-н посланика - такава му е работата. И му съчувствам - и на него, и на неговите колеги. Защото все по-често ще пишат такива позиции. Само за последните месеци в Крим пристигнаха делегации от Япония, Чехия, Германия, Словакия, Сирия, Швейцария, Франция, Англия, а заедно с нас - делегация от САЩ. И всеки път украинските дипломати вадят изпод индиго едни и същи заканителни послания. А туристите, които буквално са превзели Крим? Само през този сезон те са 6 млн., при 2 млн. население. Тях кой ще арестува и как ще наказва?! Може би тез диверсанти дебаркират с подводници? Или долитат на летящи чинии? Не знам, но ние, за да се срещнем с нашите сънародници в Крим, пътувахме между 12 и 19 часа. Колкото до Ню Йорк или Австралия.
Никакви санкции, ограничения, забрани и закани не могат да спрат парламентарните и културните делегации, хората на бизнеса и гъмжилника от туристи, които идват в Крим, за да видят с очите си, че няма агресори, няма окупатори, няма блокади, няма танкове, няма телени мрежи, няма концлагери, няма страх, нито ужас, нито най-малко притеснение или тревога. Напротив!
Навсякъде в Крим видяхме един изумителен ентусиазъм, какъвто рядко се среща. Ентусиазъм на хора, които сами, без външен натиск решават съдбата си. Сами, по своя воля, а не по чужда заповед, заради чужди интереси и чужд кеф. Сами, без да слушат хищните сирени на американското лицемерие, нито безгръбначните вопли на европейските мекотели, нито русофобските проповеди, още по-малко - неонацистката пропаганда.
Видяхме хора, които с нестихващ възторг могат с часове да разказват за дворците и храмовете, и които благоговеят пред всяко камъче, пътечка и рекичка. Видяхме и резултатите от украинското присъствие - занемарени градове, запуснати архитектурни бисери, разбита инфраструктура. Сега навсякъде строят, реставрират, ремонтират, асфалтират, стърчат кранове, сноват бетоновози.
В храм "Св. Троица" в Симферопол отците отслужват Света Божествена литургия помежду скелето, вдигнато от реставраторите. Притихналата върволица от богомолци няма край. Тук са мощите на Св. Лука Войно-Ясенецки, светителят-хирург, епископът-професор, спасил хиляди съветски войници по време на Великата отечествена, влачен 11 години из сталинските лагери, защото не се отказва от своята вяра и своя сан, оперира в расо под благия поглед на Иисус и благославя своите пациенти. Тук е и чудотворната икона "Св. Богородица Скърбяща", която се самообновява, недокосната от човешка ръка.
Профучахме по Керченския мост и той - каква изненада! - не се срути. Не помръдна дори. Никой от нас не беше отвлечен, нито убит, както грижовно предупреждават всевъзможни фейк писачи. Не само видяхме, ами се и снимахме с един "окупатор". От бронз. Паметникът "Вежливый человек", създаден по оригинална фотография от пролетта на 2014-а.
Видяхме хора, които грейваха, щом чуят, че сме българи. И хора, които казваха сърдито "Болгары предатели". Нефелните български политици и платените русофоби да си запишат на двупръстовите челца тази антибългарска мантра. Тя е резултат от техните безобразия и в същото време чудесно обслужва околокремълските българофобски среди, които не правят разлика между признателност и раболепие, и които с някакво сладострастие наричат българите, цитирам - "негодяи, дегенерати и содомити". Само напомням - правителствата идват и си отиват, народите остават.

4. Българите

Навсякъде в Крим ние срещнахме свободни, уверени, достойни хора от най-различни националности и вероизповедания. Видяхме Възраждането на Крим. Възраждане политическо, икономическо, културно и духовно. Видяхме въздигането на Крим и в достолепието на нашите българи, в техния оптимизъм, самоуважение и неизтребимо жизнелюбие: Иван Абажер - стожер на българската общност, член на Обществената палата на Руската федерация; Людмила Радева - редактор в "Крымские известия"; Полина Станева - историк; Надежда Бальжик - преподавател по български език и преводач; Евелина Швидченко - българка от Молдова, телевизионен журналист; едно българско семейство от Кубан; Петър с ангелския глас и неговата съпруга Татяна...
Те говорят на всички възможни български диалекти, които се сливат в онази сладостна, дъхава българска реч, съхранена през времена и премеждия. Те пеят древни народни песни, отдавна изгубени в разломите на българската история. Те са преизпълнени с въодушевление, самочувствие и отговорност, и с едно невъобразимо усещане за свобода и значимост на всеки един човек - състояние на духа, което не може да остане незабелязано. А българите в България вече 30 години понасят методичното мачкане и поругаване на тези неоценими духовни достояния на личността. Войните биват различни - горещи, студени, икономически, информационни. Но най-коварна е войната срещу историята, истината, паметта, културата и духовността.
Българите в Крим знаят своята мисия. И нашето отиване в Крим е мисия. Все същата. България се нарича. Кирилица и Православие. Азбука и Църква. Знание и Вяра. Нашият български, славянски и православен цивилизационен код. Защото: България е историческият, държавният субект на кирилицата, Българската православна църква е първата духовна крепост в целия славянски свят, черковнославянският език е българският език. Това е положението. Това е историческата аксиома. На когото не му харесва - негов проблем.

5. "И съм во веки!"

Кой може да ни спре да отидем в Херсонес, това свещено място за всеки българин? Тук са отеквали стъпките и гласовете на св.св. Кирил и Методий преди 1158 години. Тук нашите светци и първоучители намират по един чудесен начин мощите на св. Климент папа Римски, първи епископ на Сердика, приел свето кръщение от св. апостол Петър. Намират светите мощи, съхраняват ги и след шест години ги отнасят в Рим заедно с българските книги, и ги посреща тържественият звън на всички камбани, и папа Адриан ІІ освещава българските писмена в "Санта Мария Маджоре", и това е краят на триезичната ерес. И днес всеки българин може да каже като св. Константин Кирил Философ: "Не бях, бидох и съм во веки!".
Кой може да ни спре да отидем в Крим, да занесем на нашите българи български учебници и български книги, щото българската държава се прави, че тези хора не съществуват, че ги няма, според тъпите санкции и още по-тъпите политици.     
Всичко това ние не трябваше нито да видим, нито да преживеем. И понеже тъпите санкции забраняват внос в ЕС на стоки от Крим, много ми е интересно като как точно ще бъдем наказани, задето внесохме в ЕС книги, албуми и иконки от Крим. И онези магнитчета - "Крым сдал" -"Крым принял" с неограничен срок на годност. Вярно, пропуснахме да внесем в Крим някоя гаубица, ама що е време, все е занапред, нали.


Херсон


Всички се снимат с бронзовия                      Спящият лъв пред
"Вежлив човек" в  Симферопол                         Воронцовския дворец


Многозначително сувенирно магнитче