Изгряващата звезда на германската левица

Кризата в Украйна дърпа нагоре рейтингите на политиците, които се застъпват за преговори на враждуващите страни и са против изпращане на оръжие на Въоръжените сили на Украйна в ущърб на добруването на собствените граждани. Левите партии в Европа, които традиционно са пацифистки, могат да се възползват от тази тенденция, стига да демонстрират непоколебимост и твърдост в убежденията си.
Днес евродепутатът и бивш председател на Лявата партия на Германия Сара Вагенкнехт се е наредила сред най-популярните политици в Бундесрепубликата. Местните политолози я определят за изгряваща звезда в политиката и предричат, че в бъдеще страната ще й отеснее и ще стане политик с общоевропейско значение. Същевременно може да се нарече прекрасен пример за възможностите на жените в политиката.
Флагманът на германската преса "Билд" съвместно със социологическата агенция "Исаф" излезе наскоро с проучване на общественото мнение и доверието в политиците в страната. Поради икономическите проблеми и ястребовата си политика  канцлерът Олаф Шолц и зелената калинка външен министър Аналена Бербок са на скромните 11-то и 12 място в проучването. На първо място е смятаният за професионалист в сферата си и внимателно стъпващ по отношение на въоръжаването на Украйна военен министър Борис Писториус. На второ място е премиерът на Бавария, председател на Християн-социалния съюз Маркус Зьодер, който преди кризата в Украйна поддържаше добри отношения с Кремъл. На трето място е Сара Вагенкнехт с 42% подкрепа - което е истинска сензация за Германия, предвид това, че нейната Лява партия досега се смяташе за маргинална.
Нейният успех е резултат от тежък и постоянен труд. През последната година и половина тя навсякъде, където можеше, с кротък, но твърд тон настояваше, че икономическата война, отприщена от управляващата коалиция, не носи мир на Украйна и същевременно

вреди повече на самата Германия,

отколкото на Русия. Същевременно тя припомня и как завършва последния път пращането на танкове с германския кръст в степите на Украйна преди близо 80 години.
Парадоксално, но на същата позиция по отношение на начините за решаване на кризата и изпращането на оръжие като Вагенкнехт е популистката "Алтернатива за Германия". Още по-парадоксално е, че сред привържениците на въпросната партия Вагенкнехт е също толкова популярна, колкото партийните лидери Алис Вайдел и Тино Хрупала.
В момента упорито се носят слухове, че Вагенкнехт, напуснала поради вътрешнопартийни дрязги Лявата партия, ще излезе на следващите избори за Бундестаг през 2025 година със собствен нов политически проект, който ще обедини и левия и десния протестен електорат. Амбициите са големи, но според местните наблюдатели - постижими: нейната политическа сила би могла да заеме нишата на "Алтернатива за Германия" и да стане реален конкурент на сегашното правителство, оглавено от хайверения социалист Олаф Шолц. Бонус и дава, ако използваме думите на Владимир Ленин, че освен за мир тя говори и за хляб.
Откакто е на политическата сцена Вагенкнехт винаги се е застъпвала за социална справедливост и за ограничаване на произвола и класовия гнет на големите местни и трансокеански корпорации. Същевременно се обявява и срещу масовата миграция към Германия от страните от Третия свят, но не използва реториката на дясната "Алтернатива за Германия", където едва прикриват привързаността си към забравени преди 70-80 години расови теории за превъзходство, а от гледна точка на лявото движение и класовата борба. Накратко: Страната не трябва да внася толкова много мигранти, защото ще подбият пазара на труда на местната работническа класа. Допълнително по въпроса за джендъра, а тук пак говорим за Германия, където подобно поведение е на границата на допустимото, тя често отклонява темата, твърдейки че страната си има има значително по-важни въпроси за обсъждане.
И така, въоръжена с опит в политиката, пацифизъм и

политически възгледи на здравия разум    

Вагенкнехт има големи шансове с новия си проект да получи повече от добри резултати на изборите. Реално има шанс да привлече не само членовете на своята бивша Левица, но и избиратели, разочаровани от националистическия уклон на "Алтернатива за Германия", а също вече бивши симпатизанти на Германската социалдемократическа партия, отчаяни от нейната безидейност, запуснатост, либерализиране и атлантизиране. За един германски работник или просто гражданин с ляв политически уклон има значение дали утре ще има работно място, търпими сметки за комуналните услуги. А ГСДП, за жалост, днес мисли повече за Въоръжените сили на Украйна, за сексуалните малцинства, за сексуалните малцинства във ВСУ, но не и за собствения си народ.
Междувременно се вижда, че подходът на Вагенкнехт действа и на други места в Европа. Така бившият словашки премиер Роберт Фицо, председател на социалдемократическата партия СМЕР-СД се очаква да се върне на власт на бял кон на следващите избори, залагайки именно на нежеланието на средния словак да се изпраща оръжие в чужбина за взаимно избиване на два братски славянски народа.
Водачът на крайнолявата "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон печели политически дивиденти, като говори за мир по света, за желанието си Петата република най-накрая да се сети, че е независима държава, която да не казва покорно "Да" на всяка прищявка на Вашингтон. Говори за това, че

мигрантите са наистина проблем,

но решим чрез подобряване на положението в родните им места, което най-лесно ще се постигне, ако просто бъдат оставени на мира, а не чрез "хуманитарни" интервенции.
А последователите на обратния подход получават точно обратните резултати. Левите партии в Европа, които смятат, че изпращането на оръжие в Украйна може да реши кризата, които се опитват да потушават международния пожар, заливайки го с бензин, днес или падат от власт, както последно стана в Испания с нейния премиер Педро Санчес, или се "радват" на доста унили рейтинги, както в Германия.
В заключение и поглеждайки към България, можем да се радваме. Макар и колебливо, БСП, подобно на юнака в приказките, е избрала правилното разклонение по кръстопътя. Просто трябва да крачи по избрания път него по-шумно и по-категорично.