Искрено и лично за Марин Райков

Желая на служебния премиер Марин Райков успех. Няма да му е лесно. Имам и някои съмнения, които ще споделя.
Познаваме се отдавна, без да сме приятели. Познават се и семействата ни. Баща ми Горан Готев му е поръчител в БКП, едно време в тази партия не се влизаше лесно. Баща ми много харесваше Марин, защото тогавашният младеж познаваше добре историята, имаше много патриотични възгледи и идеите им за отношенията ни със съседите съвпадаха. Аз пък много уважавам баща му Райко Николов, един от най-блестящите български дипломати, които съм имал честта да познавам лично. Но Марин може би разочарова баща си, защото бързо се преориентира към СДС. Ставайки премиер, Иван Костов знаеше, че има верен човек във Външно. Марин Райков получи поста заместник-министър, дясна ръка на Надежда Михайлова, която определено имаше нужда да й се помага.
Помагах и аз, защото по стечение на обстоятелствата тогава бях единственият български дипломат, когото в секретариата на Шенген познаваха лично. Бях подготвил стратегия, според която България щеше бързо да получи безвизов режим, при напълно изпълними условия. Михайлова много хареса тази моя стратегия, даже съм единственият служител на Външно, когото тя похвали поименно от трибуната на Народното събрание. Но нещо й стана, защото дни по-късно ме уволни. Преди да си тръгна, отидох при Марин Райков. Той ми каза, че се е опитал да ме "спаси", но не е успял. Аз му казах - нали знаеш какво следва, ще стана журналист, ще започна да пиша статии и ще те критикувам, драги мой управляващ. "Можеш да пишеш срещу мен колкото си искаш", ми отговори Марин Райков с блестящата си усмивка. Тогава мислеше, че СДС вечно ще е на власт и моите статии само ще му вдигат рейтинга.
Минути по-късно две лица от охраната ме изхвърлиха като мръсно коте от Външно. Беше им казано да бързат, за да не унищожа данни в компютрите. Какъв абсурд: тогава основната ми мотивация беше да предам всичко, което беше в главата ми, на колегите си от Консулския отдел, за да продължат да изпълняват стратегията. Мисля, че успях, защото две години по-късно визите паднаха.
Но политическата палачинка се обърна и Марин Райков започна да се оплаква на общи познати, съветници на президента Първанов, че много го критикувам в медиите. Наистина, многократно съм писал, че Марин Райков е виновен за либийското дело. Интернет е велико нещо - и сега проверих, че има десетки публикации с ключови думи Либия и нашите две имена. Известно ми е, че на Марин Райков този грях му тежи. Което всъщност говори добре за него, значи не е гьонсурат.
Георги Димитров, посланик във Външно и мой добър приятел, веднъж се върна от командировка и ми предаде оплакването на нашия общ познат. Казах му - адаш, Марин ми е разрешил да го критикувам лично, колкото си искам. Така ли, ами тогава ще му го припомня, много се развесели Георги Димитров.
Дните на служебния кабинет са преброени. Бих апелирал за това кратко време Марин Райков да не доразнебити окончателно Външно министерство. Николай Младенов му е оставил куп проектоправилници, отнемащи всякаква перспектива на кариерни дипломати в полза на всякакви калинки, готови да прииждат на пълчища. Не е работа на служебния премиер да изпълнява мръсни поръчки на предшественика си.
Но не съм сигурен как ще постъпи. За мен няма капка съмнение, че това правителство е изцяло съгласувано с Бойко Борисов, и в този смисъл Марин Райков е негова, как да го кажа по-меко, марионетка.
Формулировката на президента Плевнелиев, че "няма политически фигури" в служебното правителство, за мен е трудно защитима в лицето на Марин Райков. Подобно на Николай Младенов, Райков олицетворява отричаната връзка между Синята коалиция и ГЕРБ. Връзка, от която ГЕРБ само е печелил, а Синята коалиция само е губила, ако това има значение.
Но отново желая успех на служебния премиер Марин Райков. На брюкселска сцена, в сравнение с Бойко Борисов, той ще свети като слънце. Сигурен съм, че ще му се радват, нежели защото много добре ще говори на чужди езици и няма да има нужда да си играе с мобилния телефон, за да избягва контакти. Готов съм да се обзаложа, че ще говори точно това, което се очаква от него, така че удоволствието от тази комуникация в Брюксел ще бъде пълно.
Но Марин Райков ще има нужда от успех в родината. Пожелавам му тази лекота в общуването да му бъде по силите и в България. Пожелавам му дипломатичния език, който той без съмнение владее, да намери отклик на разгневената улица.
Служебният премиер би трябвало да знае, че основната му работа не е да изпълнява нечии поръчки, а да осигури спокойна обстановка за провеждане на изборите на 12 май. Отклонява ли се от целта, всеки четвъртък ще му го посочвам. Ако си върши работата достойно, няма да съм единственият, който ще го похвали.