Европейски избори за Украйна

На 25 май украинците ще гласуват заедно с нас. Ние ще гласуваме на европейски избори, а украинците имат възможност да гласуват за европейското бъдеще на страната си.
У нас европейската тематика едва ли ще преобладава в предизборните дебати. В ЕС никой не излиза на улицата, развявайки знамето на ЕС. Украйна дава шанс на ЕС да повярва в своята привлекателност, която тези, намиращи се в него, упорито не забелязваме.
У нас мнозина са разделени по темата Украйна. В ДУМА и другаде съм чел статии, че тази страна трябва да си остане с Русия, че събитията през последните дни били "преврат". Да, нека има различни мнения. По тази тема самата Украйна е разделена, камо ли левицата в България. И аз съм русофил, но за мен събитията в Украйна са сваляне на една покварена власт, а за доброто на Украйна й желая членство в ЕС, а не в Митническия съюз или в Евразийския съюз. Не съм сляп за грешките на Майдана но те не са повод той да бъде очернян. Нямам колебания за Украйна, както не съм имал и за България преди 20 години.
Това, че украинците са разделени, не значи, че страната трябва да се разделя. И у нас има хора, които предпочитат Москва пред Брюксел, но слава Богу, сме единна държава. Виждам обаче опасност малка част от Украйна, вероятно Крим, да се превърне в проруски анклав, подобен на Приднестровието в Молдова или на Абхазия и Южна Осетия в Грузия.
Друг е въпросът дали ЕС иска Украйна. Страните членки не са единодушни. Поляци, литовци и други източноевропейци са убедени, че няма по-голям геополитичски проект за ЕС от подписването на споразумението за асоцииране, придружено с декларация, обещаваща на Украйна "европейска перспектива", тоест членство в ЕС. Но Германия, Франция, Великобритания изобщо не са на това мнение. В западноевропейската страна, която познавам най-добре - Белгия, водещата новина по телевизиите миналата неделя не беше, че Янукович е изчезнал  и че къщата му се оказа безумно скъп и кичозен дисниленд. Водеща новина беше, че лично премиерът Елио Ди Рупо е посрещнал на летището в Брюксел две гигантски панди, дадени назаем от Китай на белгийски увеселителен парк. За белгийците Украйна е още по-голяма екзотика дори от Китай. Стара Европа не иска да се обвързва повече.
Отделна тема е, че ЕС не знае какво цели с инициативата си Източното партньорство. За Путин очевидно тази инициатива е насочена срещу Русия и срещу плановете му да възстанови част от могъществото на СССР под формата на Евразийския съюз. Ето как, без да е постигнала значим положителен резултат, инициативата на ЕС допринесе за връщането на европейския континент в климата на Студената война. Ръководителите на ЕС определено носят част от отговорността за това развитие. Добре поне, че САЩ при Барак Обама пазят дистанция от европейските дела и поне досега не са усложнявали излишно обстановката.
Държа да отбележа, че вината не е единствено на "европейските ръководители". Твърде много мозъчни тръстове, финансирани с пари на европейския данъкоплатец, произведоха прекалено много погрешни прогнози и нито веднъж не предупредиха за рисковете. Виновни сме и журналистите, които в ерата на копи-пейста съвсем сме се предали на шаблоните и на "политически коректното мислене".
ЕС трябва да е честен и спрямо Украйна, и спрямо Русия. Подписването от Украйна на споразумението за асоцииране, което вероятно ще стане факт скоро след 25 май, не е удар срещу Русия. Брюксел и Москва имат обща цел, макар и по-далечна - създаване на общо пространство на свобода на движение на стоки и хора от Лисабон до Владивосток. Необходима е някакъв вид гаранция, че всяка поредна стъпка, каквато е подписването на това споразумение, води към тази цел. Каква гаранция? Ето малко работа за мозъчните тръстове - дано заслужат този път парите, благодарение на които съществуват. Ама да побързат.
Гледах по сателита наши политици например президента, които се оправдаваха, че ходили на олимпийските игри в Сочи, защото нямало как, натиснали ни, били сме малка държава. И че били там, но не по руска покана, а по тази на нашите олимпийци. И че се видели с Путин, но това не било среща, а "фото опортюнити". Вярно е, че има много причини да сме гузни пред Русия - като например за това, че сме се хванали в юридически капани както за АЕЦ "Белене", така и за "Южен поток". Но това е недостойно говорене от страна на един не особено достоен член на ЕС.
Обидно ми е, че лошото име на България в ЕС препъва достойния кандидат-член Украйна. Задача на българските ръководители, на днешните и на утрешните, е да се вземат в ръце и България да стане най-сетне нормален член на ЕС. Което значи наши европейски партньори да не си служат повече с България като с плашило, а Русия да не ни смята повече за невярна съпруга, която тя винаги е в правото си да напляска. Ама не са виновни руснаците - ние им даваме повод на най-високо равнище да си мислят такива неща за нас.