Дионисий, върви в манастир!

Каква Дионисиада ни сполетя!
Архонти, масони, тамплиери, кръстоносци, оръжейни търговци, контрабандисти, мутри, муцуни, съдържатели на стриптийз барове, политически чалгариоти, голфьори и прочее "евангелизатори" и псевдоревнители на вярата, със студени сърца и хладна пресметливост, и там - Дионисий, първи церемониалмайстор, търговец в храма, затънал в най-тежкия грях - симония, загърнат в епископска мантия, стиснал епископски жезъл, без да е епископ.
И това безчинство - повече от 10 години.
На Разпети петък - гвардейци и Шопен.
На Възкресение Христово - гвардейци, заря и "Тих бял Дунав". Дядо Неофит (по Дионисиево недоглеждане, очевидно) успя да дочете евангелието на св. Матей (28:1-9). Дионисий му зададе потресния въпрос "Кога ще се уеднаквим?"(!), патриархът го стрелна под вежда и невъзмутимо започна чтението на 67 псалом "Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его!". Но едва смогна да произнесе първите три думи, и засвистяха илюминации като шрапнели в Сирия, и гвардейският оркестър гръмна "Тих, бял Дунав", и три минути - смут и потрес; и най-сетне  - "Да воскреснет Бог!", започна отново патриархът, а  иззад него заничаше лицето Плевнелиев, което, неизвестно защо, се бе покатерило на подиума, но този път поне не се намъкна в олтара, има го тоя табиет, а-ха да вземе и да причастява богомолците...
Зарята и гвардейците са дребно опущение в сравнение с раздаването (именно раздаване!) на Велика Събота на Свето причастие, на тялото Христово като нафора, от ръка в ръка, което е недопустимо.
Последва обществен гняв срещу тази пародия и това кощунство, после - безпрецедентен бунт и бойкот на свещениците от "Св. Александър Невски" срещу антиканоничните съчинения на Дионисий.
И след всичко това - вместо смирение и покаяние, злополучният архимандрит блика, извира из телевизорите в един нескончаем, осъдителен речитатив, като словесен гейзер. Вместо да мисли какво ще обяснява пред Св. Синод, Дионисий дава пресконференция. В храма! В Патриаршеската катедрала! Храмът е домът Господен, той е място за молитва, не е зала за пресконференции.
"Най-почтително известявам, че във връзка с провеждане на целенасочена и организирана кампания срещу мен, Патриаршеската катедрала ставропигиалния храм-паметник "Св. благоверен и велик княз Александър Невски" и срещу светото Православие въобще, изнесени неверни данни, клевети, инсинуации, оскърбления и хули, то на 15 май т.г. - неделя, от 11,30 ч. ще дам официално изявление в Катедралата след св. Литургия, поради големия обществен интерес, от синовен дълг към Църква и Отечество и от пастирски дълг към богомолците в храма."
Следва дълъг и нафлинтифлюшкан подпис.
Така Дионисий обяви пресконференция в деня на св. Мироносици и се възправи на солея (можеше и на амвона да се покатери, какъв пропуск!), и след литургията, наместо проповед, дръпна обвинителна реч срещу клеветниците, оскърбителите и хулителите на неговата честнейша и славнейша персона (на първо място!), на Патриаршеската катедрала и на "светото Православие въобще". Ерго - Дионисий е по-величествен от катедралата и по-свят от "светото Православие въобще". Чудно как досега никой не се е сетил да съчини едно "Достойно есть воистину блажити Тя, Дионисие!"...
Воден от "синовен дълг към Църква и Отечество" и от "пастирски дълг към богомолците", и най-паче "поради големия обществен интерес", Дионисий се обяви за жертва и агнец невинен и изпраска една гневна 45-минутна тирада срещу своите коварни врази.
В тези 45 минути Дионисий сподели своите литургични нововъведения: илюминациите на Великден били "пасхална радост", а шрапнелите му заприличали на "излитащите от гробовете към небесата души на възкръсналите мъртъвци".
В Гърция има илюминации, вика Дионисий, що и тук да няма. Само че по конституция "Господстващата религия в Гърция е религията на Източно Православната Църква", а депутатите, министрите, премиерът и президентът полагат клетва "в името на Светата, Единосъщна и Неделима Троица".
До 1946 г. в България е имало заря на Великден, казва Дионисий, ерго - гадните комуняги съсипали традицията. Вярно, до референдума през 1946 г., когато България все още е монархия, във Възкресната нощ от покрайнините на София оръдия са произвеждали 21 топовни салюта, царски салюти, в чест на Царя на царете, който е Христос. Но и това не е канонично. Царството на Христос не е царство земно, то не е от този свят, както си мислят човеците.
Щом може да има заря за всяка мутра, що и за Христос да няма, вика Дионисий. Не вижда особена разлика той между Христос и мутрата, не я долавя тази разлика, или ако я долавя, незначителна му се види. За сведение на паркетния архимандрит Христос не е мутра, църквата не е лунапарк, нито кабаре.
Гвардейци носели Плащаницата, понеже римски войници пазели Гроба на Христос, разправя Дионисий. Вярно, римски войници пазели гроба Господен, но не поради почит, а защото тъй наредил Понтий Пилат: "На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите... Пилат им рече: имате стража; идете завардете... Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка" (Мат. 27: 62-66).
И само невежи не разбирали красотата при раздаването на Светото причастие като нафора. Вярно, необятно е незнанието. И в тия необятни простори всякакви измишльотини Дионисиеви шестват безпрепятствено. Може би Дионисий си мисли, че отслужва Литургията на св. апостол Яков, брат Господен и първи епископ на Йерусалим. В този древен литургичен чин, съществувал до V век, духовникът причастява, като първо поднася с лъжица (не от ръка в ръка!) Тялото Христово от дискоса, а после дава на причастника да отпие от потира Кръвта Христова. В България Литургията на св. Яков се служи два пъти в годината - на 23 октомври, когато почитаме светеца, и на Неделя на Светите праотци по време на Рождественския пост. Но не и на Велика Събота, колкото и Дионисий да се има за първи епископ на Йерусалим.
В тези 45 минути Дионисий обяви бунтовните свещеници за разколници, недисциплинирани, необразовани, мързеливци и сребролюбци; нахвърли се върху архимандрит Герасим, главен секретар на Св. Синод; нарече досточтимия митрополит Гавриил неморален, лицемер и мошеник, който се бъркал нахално в делата на катедралата. Утре Дионисий може да обвини и Св. Синод, че се меси нахално в работата на катедралата. Пояснение за читателите и напомняне към Дионисий - трите ставропигиални манастира (Бачковски, Троянски и Рилски), както и ставропигиалният храм "Св. Александър Невски", са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт, а именно - Св. Синод, който не е разрешавал никакви панаирджийски своеволия и кичовини. 
Острието на тирадата Дионисиева трябваше да прониже смертелно "идеолозите на всяко омаскаряване и на всяка църковна интрига", "една малка, неприятна, креслива група", която "тероризира цялата църква, наричаща се по-Божий народ от нас - другия Божий народ", и която сквернослови, богохулства и не вижда божествената красота в Дионисиевите бутафории.
И кои са тези интриганти, кресливци, терористи, сквернословци и богохулници? Ето кои:
"Забраненият от Св. Синод Горан Благоев, църковните "спецове" Калин Янакиев, Николай Михайлов, Тони Николов и нетипичният в претенциите си за корифей на богословието представител на нежния пол - Велислава Дърева. Те са референтите по всички църковни теми и ментори на църковната власт. Вместо нея те вземат решения, те наказват, те издигат, те определят, те диктуват, те низвергват и т.н. Всичко те. Явно не знаят обаче, че все пак има Св. Дух и Той Си ни ръководи с тях и без тях." Аз пък знам със сигурност, че не Светият Дух е прошушнал на високопреподобното ушенце да позори Светата ни Църква, да лъготи най-безсрамно и да прекрачва собствените си необозрими граници на неприличието. 
Мно-о-о-го имена е пропуснал Дионисий в своя гняв, ограничил се е само до новоизпечената "Банда на менторите и референтите", ама как да изреди над 2000 духовници и миряни! - толкова се възпротивиха срещу неговата епископска хиротония. Което не му пречи да се самотитулува "Архимандрит Дионисий, избран, утвърден и наречен за епископ Стобийски". Padre Dioniso, Arhimandrita, presidente degli arconti - така пък го титулуват неговите събратя, псевдорицари от несъществуващи рицарски ордени.
Неговите екзалтирани фенове проповядват: "Откак Дионисий е предстоятел на "Св. Александър Невски", тук е Гробът Господен". На неделната пресконференция такива превъзбудени особи изпаднаха във възмут от един млад мирянин, който попита Дионисий дали е бил монах, и се нахвърлиха върху момчето; и яки мъжища, обкичени със златни ланци, прогониха "провокатора" с богоугодни крясъци "боклук, капут, лайно, нещастник, комунистическо отроче, наркоман, неверник" (моля читателите за извинение, аз само цитирам).
Неговите покровители, лобисти и ходатаи го величаят като епископ, какъвто той не е. Тези персонажи с пари, власт и влияние, архонти, масони и мутрафони, украсени с огърлиета и звънчета, кръжат около Св. Синод, белким го склонят за Дионисиевото епископство, та да се сподобият с персонален архиерей за лична употреба.
Защото за пари става дума, за много пари, за десетки милиони, които държавата отдели за реставрацията на Патриаршеската катедрала. Дионисий разбира от пари, от продажба на архонтски титли, от търговия с благочестие; парите са неговото средство за "лудо и ужасно", "морално и финансово убеждаване" все "в правилна посока", по кристален мутренски маниер и даже в рима - "като получи парите, ще му сложим юздите". Това са цитати от Дионисиевото епистоларно наследство. Забравих на кой епископ обещаваше да го направи(!) митрополит и на кого точно възнамеряваше да сложи юздите. Но помня прекрасно едно негово писъмце от 2004 г., където обяснява как трябва "да му разкажем играта". На кого?  На тогавашния митрополит Неофит, днес - Патриарх Български. Тогава, в 2004, Дионисий възнамерява "да разкаже играта" на дядо Неофит; днес, в 2016, посред кулминацията на Великденската Богослужба, запита укоризнено патриарха: "Кога ще се уеднаквим?" С кого си тръгнал да се уеднаквяваш, Дионисие?! С този смирен, благ, дълготърпелив и деликатен човек, какъвто е Светейшият ни Патриарх?! Не знам как и защо дядо Неофит те търпи да му се мотаеш пред очите, да размяташ богослужебните одежди като тамплиерска мантия и да дефилираш из храма Господен като на prеt-а-porter! 
Но и това не е всичко.
На 23 март 2016 г., на 11 ден от началото на Великия пост, след посещението в България на кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Ватикана, Дионисий, в изпълнение на своята волна програма, изпрати на кардинала (зад гърба и през главата на Св. Синод) следното писъмце: "Надяваме се, че срещи като тази ще дават добра насока във взаимното опознаване и в католико-православния диалог, който дано час по-скоро да доведе до своята крайна цел - християните да бъдем едно и в св. Евхаристия". Това, че Дионисий говори за католико-православния диалог - добре, ама не му е работа. Това, че Дионисий говори като архиерей в 1 лице мн. ч., е дребна работа. Другаде е проблемът. Евхаристията (причащение, причастие) е главното от седемте тайнства. Няма евхаристийно общение между православни и католици поради канонични причини (няма да ги обяснявам тук и сега, за да не притеснявам архимандритчето с - как беше?- с "нетипични богословски претенции"). Ако туй писъмце е огледало на невежеството Дионисиево, лек има - просвещението. Но не ще да е невежество, по-скоро се вписва в чл. 190 от Устава на БПЦ, а именно - Църковни провинения, "т. 3 - молитвено и евхаристийно общение с инославни и иноверни".
Ако продължа инвентаризацията на греховете високопреподобни, ще трябва да изредя половината текст на чл. 190: "7. светотатство; 8. симония; 11. обида или клевета между духовни лица, срещу духовно лице или от духовно лице срещу  мирянин; 14. неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, разпорежданията на настоящия Устав, служебните задължения или законните разпореждания на църковната власт, като: неправилно, небрежно или нередовно извършване на богослужението, светите Тайнства и обредите; 15. превишаване на власт; 17. непристойни за сана дейности" и т.н.
Дионисий, ревнителят на архонтясването; церемониалмайсторът на скандала с Вартоломей Цариградски; сценаристът на Великденската заря-проверка (утре може да докара и двата налични танка); авторът на шоу спектакли, светлинни ефекти и паркетни представления всякакви; радетелят за противоканонично евхаристийно общение с католическата църква; архимандритът, за когото между Иисус и мутрата разлика няма; който превръща църквата в лунапарк, в разбойнишки вертеп; който вместо търговците пропъди от храма свещеници и богомолци; който приписва своите безчинства на Светия Дух; който жажда да стане епископ, без да е пребивавал поне три години в манастир, както изисква Уставът - това лице наистина трябва да отиде в някоя обител, да се научи на манастирски труд, послушание, смирение, самовглъбение, да надмогне себе си, своите изкушения, грехове и пороци, непомерни амбиции, слабости и страсти.
И това ще е най-нежното му наказание.
Дионисий, върви в манастир!        
Послепис: Всъщност защо ли през цялото време го наричам архимандрит Дионисий? Той е просто един г-н Мишев, който се прави на духовник и злепоставя Българската православна църква.