Дълголетие и успех или успех и дълголетие 2

Някои драматични писатели, сред които е и Бърнард Шоу, смятат театъра за полезна забава. Дано тя се окаже достатъчно полезна за нашето огрубяло време и достатъчно забавна за усложнената гама от вкусове, отбелязва режисьорът Леон Даниел през 1998 г., когато започва работата си над спектакъла "Пигмалион", който по своеобразно стечение на историческите обстоятелства е 888-ият в 111-годишната история на Народния театър. Мисля, че именно съчетаването на полезна забава и интелигентно поднесена поука осигурява дълголетието и несъмнения успех на това изпълнено с чар и елегантен комизъм представление, което живее вече 17 години на сцената. И, разбира се, бляскавата игра на актьори като Стефан Данаилов, Валентин Ганев, Рени Врангова, Мариус Донкин, Йорданка Кузманова, които близо 150 пъти доказват истината, че нищо не може да замени добрия и истински жив театър.
Още едно несъмнено доказателство в тази насока е дълголетният успех на моноспектакъла на Мариус Донкин "Господин Ибрахим и цветята на Корана" по пиесата на Ерик-Еманюел Шмит, който живее своя пълноценен и непрестанно предизвикващ интереса на публиката сценичен живот вече 11 години на камерната сцена на Народния театър. Досега актьорът е разказал 150 пъти затрогващата, тъжно-весела история на момчето Момо и неговия път към истината, вярата и любовта. И очевидно тази чисто човешка и добра приказка продължава да вълнува хората. Също както например и абсолютният рекордьор по дълъг сценичен живот - постановката на К. С. Станиславски по светлата и жизнеутвърждаваща приказка на белгиеца Морис Метерлинк "Синята птица", която се играе на сцената на Московския художествен театър в течение на 100 години и има повече от 4500 представления след премиерата си през 1908 г. Забележителен и показателен рекорд по дълголетие, дължащ се несъмнено и на вълшебната формула за театрален успех - добра пиеса, добри актьори, жив и искрен контакт с публиката. И само да добавя, че сред първото поколение актьори в това представление се четат имената на големи актьори като Алиса Коонен и Мария Германова.
Оказва се обаче, че има и още един компонент, абсолютно необходим за театрално дълголетие и това е "антиоксидантът", наречен смях. Едно от неоспоримите доказателства за ефективността му е успехът на постановката на Нейчо Попов "Римска баня" от Станислав Стратиев на сцената на Сатиричния театър, чиято премиера се е състояла през 1974 г. и е изиграна общо 414 пъти. А също така и комедията на французина Франсис Вебер "Вечеря за тъпаци", постановка на Иржи Менцел, която е представлението с най-дълъг живот на сатиричната сцена - играе се вече 14-а година. Съвсем скоро Христо Гърбов, Иван Бърнев, Веселин Ранков, Ана Вълчанова, Калин Сърменов и Жанет Йовчева ще изиграят за 280-и път щурата суматоха, случваща се на една вечеря, на която съвсем не е сигурно кой е "умник" и кой "тъпак". Впечатляващо е и дълголетието на комедията на Камен Донев "Почивен ден", поставена от автора в Народния театър, която в течение на 10 години безотказно предизвиква буря от смях.

Йорданка Кузманова и Стефан Данаилов в сцена от "Пигмалион"

Мариус Донкин, Рени Врангова и Валентин Ганев в "Пигмалион"

Христо Гърбов и Иван Бърнев в сцена от "Вечеря за тъпаци"

Иван Бърнев и Жанет Йовчева във "Вечеря за тъпаци"