Българино, изплюй отровата си
/ брой: 177
Особена трепет ме обзема всеки път, когато наближи да се прибера в България за кратка лятна почивка. Чета, че КАТ въвежда ново изискване пешеходците да вдигат дясна ръка, когато искат да пресекат на пешеходна пътека. Чудесно е, че не искат да вдигаме крак. Двадесет и кусур години след прехода България си остана страна, в която КАТ си го изкарва на дисциплинираните шофьори, правейки се, че не вижда арогантните. Пешеходците всъщност тук изобщо не са интересни, те винаги са били в категорията социалнослаби. Вчера моя колежка белгийка ми разказа, че най-силният й спомен от България е, че когато видят пешеходец да тръгва по пешеходната пътека, в тази страна автомобилистите ускоряват, вместо да спрат. Белгийска гледна точка, ние, българчетата не се чудим чак толкова.
Друго нещо, с което обаче и аз ще трябва да се примиря през краткия си престой в България, е, че мобилните телефонни разговори в тази страна са най-скъпите в Европа и може би в света. Понеже сме най-бедната страна в ЕС, сигурно има логика да плащаме най-много. У нас послушните медии не критикуват мобилните оператори, които естествено са им рекламодатели. По катаджийски модел, Комисията за регулиране на съобщенията се старае да угоди на телекомите, а не на клиентите. Изобщо у нас всичко е точно като в ЕС, само че наопаки.
Бившата народна република сега е територия на монополисти и на картели. Не случайно у нас са най-скъпите цени на олио, картофи, захар, мляко, брашно, ориз, макарони - сравнявам с Белгия и още няколко големи западни страни, които посещавам редовно. Не съм изненадан от конфликта с "Лукойл", който се развива по мутренски сценарий, в който двама бабаити си ги мерят, за сметка на пазара и на потребителя.
Понеже казах нещо вулгарно и тутакси се извиних, продължавам. Ако човек има малки деца, много е трудно в България да ги опази от порно и всякаква помия, която се излива по кабела. Точната цел на това облъчване е да изврати младите и да ошашавави старите. Чужденци са ми разказвали колко са били шокирани в България, когато се приберат в хотелската стая след вечеря в ресторанта и сварят невръстните си деца да гледат по телевизора вместо Дисни ченъл голи каки. Във всички европейски страни подобни розови "екстри" са възможни само ако притежателят на кредитна карта, който задължително е пълнолетен, лично разпореди. Също така по кабела на запад порно няма. Такава услуга се договаря с нарочни абонати и се осъществява чрез декодери. Зрителите на този жанр са малка част от населението, не като у нас. Абе ние май сме порнографска република България. Затова туристите с деца не искат повече да чуят за тази дестинация.
Но според тиражни вестници е много хубаво, че ставаме център за купонджийски туризъм. Нищо, че пияни от евтин алкохол млади западни туристи се давят като мухи в Черното море. Без да съм голям специалист, допускам, че тук не става дума за бизнес пробив, а за специализирането ни в една ниша на туристическия бизнес, от която всички други бягат.
Но изнежената ми брюкселска душа най-много се стряска от злобата, натрупана у българите. Тя ме е застигала и мен, като всеки другиго, по различен начин, винаги оригинален и неочакван. Българската злоба не е от вчера, от малък съм се чудил защо левскарите толкова силно мразят цесекарите и обратно. В последните години българската злоба си е изградила царство в интернет форумите. Никъде по света няма толкова много безделници във форумите, колкото у нас. Защо ли? Чета, че има партии, които плащат средна работна заплата на форумци, да хвалят едни и да плюят други. Може би затова за някои ББ изглежда силен. Аз пък мисля, че се създава изкривена представа за съотношението на силите. Интернет форумите заслужават вниманието на добри психиатри като д-р Тони Филипов. Той обаче, уви, се е специализирал в областта на медиите, която впрочем определено има нужда от подобен проникновен анализатор. За негово сведение, чета го с удоволствие. Винаги ми е било тъжно, когато някой в България прави нещо хубаво, а всички се правят, че не го забелязват. Аз забелязвам д-р Тони Филипов много отчетливо.
Нямам никакви особени планове за почивката. Но с удоволствие подарявам идеята си българинът да изплюе отровата си на някое символично място, с пожелание да стане по-добър. Давам си сметка за слабите страни на инициативата - добрите хора ще искат да се изплюят, лошите ще се правят, че не ги засяга, даже ще изтъкват, че плюенето е неприлично. То е като искането на прошка - прошка искат добрите хора, другите не си цапат ръцете, те си имат мутри за тази работа.
Братя българи, плюйте, където искате, ама недейте да плюете в морето, да не прелее и да не хвана пришки като се топна в него.