Десислава Христова: Държавата е първоизточник на корупционните практики

Интервю на Нора СТОИЧКОВА, БСТВ

АПИ е изплатила близо 2 млрд. лв. през последните три3 години за пътна поддръжка. В същото време пътищата ни са в окаяно състояние. Къде потъват парите и докога ще се плаща за "ремонта на ремонта"? Как се заобикаля законът с ин хаус поръчките? Кой всъщност строи? На тези и други въпроси отговаря бившият изпълнителен директор на "Автомагистрали" Десислава Христова. 

- Г-жо Христова, тунелите под Витиня ще работят ли някога в синхрон, има ли такъв шанс, както беше преди идването на ГЕРБ на власт? През последните 12 години такъв случай няма.

- Отговорът се крие във въпроса. Има шанс, когато на власт не са алчни и корумпирани хора, които използват държавния ресурс за лични цели и по свое усмотрение. 

- Смятате, че ремонтите по Витиня не са необходими или как?

- Не, напротив, необходими са, всичко плаче за ремонт. Навсякъде състоянието на пътната мрежа е плачевно. И не само при тези тунели, а където и да погледнете, за което пък са необходими страшно много средства, време и план. 

- Може би проблемът е в качеството на работа? Защо трябва на две години да сменяме асфалта на АМ "Хемус" или където и да било?

- Защото се правят само кръпки, за да се закърпва положението обикновено. Не се прави цялостна подмяна, както трябва, защото парите са недостатъчни, поради това, че едно се мисли, след това друго се влага и най-вероятно една част се връща като ресто. 

- Ин хаус поръчките? Докога ще търпим тези работи?

- Ин хаусът е добре обмислена процедура, която дава възможност на държавата да ползва определени субекти, които тя контролира и които отговарят на изискванията. Но това е директива, т.е. тя дава една рамка, една опция за държавата в определени случаи да ползва собствения си ресурс. Това е и за бързина, и за икономичност, и за това, че ти когато контролираш някого, наистина го контролираш и можеш да осъществяваш повече наблюдение по-прецизно да се случват нещата и т.н. Но у нас идеята за ин хауса е опорочена, както всичко останало, така се ползва и законодателството. 

Законът за обществените поръчки буквално копира рамката на директивата. Те са няколко щрихи и изисквания на това какво е необходимо. Оттам нататък нищо не е развито. В онова време, когато е възложен много ин хаус, то не касае само "Автомагистрали". Не е преценено трябва ли да има собствен ресурс, какъв трябва да е капацитетът и много други детайли. Когато нещо е само рамкирано, водата е мътна, има много неясноти в законодателството и това води до крайния резултат - получава се злоупотреба и заобикаляне на закона. Това става под формата на договори за доставка и не е само за АМ "Хемус", но и за скоростния път Видин -Ботевград, и за 84 свлачища. Те са свързани с ин хаус с едно търговско дружество, други процедури са свързани с други дружества. Когато за един и същ участък сключиш веднъж договор за доставка с едно лице, сключиш друг договор за наем на техника със същото лице и заложиш клаузи в тези договори, че доставчикът трябва да стои там, да ти дава задължителни предписания как да влагаш материалите, това е заобикаляне на закона. Съшито е с "бели конци". Кой всъщност строи? Строят доставчиците. Това го казахме при предишния служебен кабинет. Обаче, за съжаление, между служебния кабинет през 2021 г. и сегашния служебен кабинет виждам огромна разлика. 

- В каква посока е тази разлика?

- За съжаление, в лоша посока. Казвам го най-откровено. Аз съм дълбоко разочарована от това, което виждам. Ще дам пример пак в тази насока.

Преди десетина дни всички големи медии гръмко обявиха, че едва ли не служебният кабинет спира порочните процедури ин хаус със законопроект за изменение и допълнение на ЗОП. Внушава се на обществото, че служебният кабинет е намерил "вълшебното лекарство" и оттук нататък - край с порочните възлагания. Да, но не съвсем.

В този законопроект по-скоро ще видите една димка, нещо за пред обществото, с липса на задълбоченост, на аналитичност и на реална преценка на ситуацията и дори бих казала на отваряне на още по-широка врата за корупция. 

Давам пак пример от този законопроект, приет на 26 октомври от МС. Един изпълнителен директор на което и да е търговско дружество получава месечно 18 минимални работни заплати. Смятайте това колко прави - над 10 000 лв. Отделно от това - служебен телефон, който се заплаща, служебен автомобил, представителни разходи в рамките на 1000 лв. примерно на месец - това са чистите доходи. А глобата, ако ти превъзложиш изцяло поръчката, е по-малка от 5 заплати. Ами аз бих ги прежалила, както се казва, ако става дума за милиарди, както е в нашия случай, и съм се уговорила с доставчиците, с властта, която стои зад мен, и т.н. Тоест отново и отново, вместо да се създават закони, които да предпазват от корупция, са правят такива, които заблуждават обществото. И това е отговорност на този служебен кабинет. 

Арх. Шишков, когато беше в предишния служебен кабинет, също говореше за порочните възлагания. Тогава ние разровихме, стигнахме до същината и го обявихме. Почнахме да търсим решения. В момента той мълчи по тази тема. Казва, че ще узаконява незаконното строителство, което е в рамките на 20-30 млн. лв., да речем. А за раздадените милиарди, за истинския проблем - никой нищо не говори. И ето - служебният кабинет "намери решение"...

- Не могат да намерят никакво решение, защото ефектът от техните действия трябва да се види. А за да се види, първо е необходимо време, второ - необходим е качествен контрол. Защо държавата не е в състояние да упражни ефективен контрол в тази сфера?

 - Защото самата държава е първоизточникът на корупционните практики. Тя създава предпоставките за тези неща. Как си представяте - на един изпълнителен директор, назначен от министър, който е част от едно правителство, някой да даде възможност да раздава милиарди на определени фирми, без някой да го контролира и да му казва какво да прави? Как си представяте, че идват парите от АПИ към официалния строител "Автомагистрали" и след 2 дни 99% от тях са вече преведени на доставчиците? Кой би дал аванс, ако още не му е ясно...

- Това е 100% аванс.

- Така, така, раздадени са парите. Виждате минават години, нещата не се случват, зациклят, парите се обезценяват... Който държи ножа и хляба, който има изпълнителната власт и създава законите, той диктува. 

- Има ли управия тази работа?

- Ако дойдат подходящите хора...

- Кои са подходящите хора?

- За съжаление, и аз съм един наивник, който много вярвах на един вдигнат юмрук. Това ме вдъхновяваше, държеше ни на улицата. За да падне онова правителство... И смятахме, че нещо ще се промени. 

- А защо не можа да се промени нищо?

- Когато дойде онзи служебен кабинет, при който аз бях изпълнителен директор, имаше промяна. Тогава самите фирми бяха готови да станат официални подизпълнители, да си поемат цялата отговорност. Бяха готови без индексация да променим договорите. От самите тях идваха в кабинета ми да споделят порочни практики и казваха, че се радват, защото искаха вече да работят на чисто, да не им извиват ръцете... И какво се случи след това?

По време на четворната коалиция, аз много пъти съм критикувала министър Караджов, нещата зациклиха, след като нещо не се разбраха с финансовия министър. След това Шишков с новия служебен кабинет нищо не продължи. Нещата отново зациклиха и хората отново се обезвериха. А когато си направил крачка и някой те е полял със студен душ, ти се дърпаш две назад. Тоест върнахме се на ниво отпреди това. Затвърдихме още повече недоверието на хората...

Трябва да има редовен кабинет, а не да ни управляват служебни министри, които не отговарят пред никой и изпълняват поръчки на хора около президента.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.