Да имаш и да нямаш

Ангел ПОПОВ, д-р по икономика

Да имаш, да нямаш - така формулирана, темата звучи всеобхватно и дори екзистенциално. Да имаш и да нямаш свобода. Да имаш и да нямаш работа. Да имаш и да нямаш хляб. Да имаш и да нямаш вяра в управляващите. Да имаш и да нямаш вяра изобщо. Да имаш и да нямаш покрив над главата. Страхотна тема! Но да се обхване поне част от нея, трябва роман или трилогия да напишеш. Докато мъдруваш обаче, лудият, както казва народът, ще се налудува. Затова нека се спрем само на последната дилема - покривът над главата.
Българите сме на първо място по собствени жилища не само в Европа, но и в света. Това е вековна и дори хилядолетна традиция. Ние цял живот се трудихме и спестявахме, докато беше изобретен друг подход - "щедри" разсрочени заеми при висока лихва. Резултатите обаче от тази "помощ" вече станаха видими не само за американците, но и за целия свят. Но най-важното в случая е, че българите запазиха своето единствено първо място.
Дотук - също добре! Но ето, неотдавна от програма "Хоризонт" на БНР научих, че сдружението на общините в България предлага данъците и таксите върху единственото законно първо място на българина да бъдат определяни на пазарна, а не на данъчна оценка, както досега. В първия момент реших, че американците искат да измъкнат по втория начин единственото първо място на българите, но от чутото разбрах, че това си е чисто нашенска инициатива. Така е, казах си, първото място струва доста на българина. Да поддържаш имота е доста скъпо състезание. А и ако закъсаме, може и да продадем имота си и да живеем под наем, както е в много развити европейски държави. Нали сме европейци? При нас мениджърът е българската държава, а треньорът - българските общини, които са предвидили значителни премии дори за второ и трето място. При увеличение на данъците и таксите от имотите и битовите отпадъци държавата и общините ще вземат мерки не само за дупките по пътищата, водоснабдяването, здравеопазването, училищата и детските градини, но и за протеклите покриви на домовете на изрядните български граждани, които упорстват и не искат да живеят под наем. Макар че има и по-директни начини за запълване на държавната и общинската хазна - като например отнемането от незаконно богатите на техните замъци и дворци. След подобряване на финансовото състояние в резултат на посочените неотложни реформаторски мерки държавата и общините по-бързо ще се сетят и за развитието на средния и дребен български бизнес, като отменят крайно необходимите засега многобройни разрешителни и лицензионни режими. Например - над 30 документа за начало на бизнес, над 40 - за преустройство на жилище в офис, плащане в пълен размер такса битови отпадъци при празен офис и т.н. След като бъдат осигурени крайно необходимите по-големи финансови постъпления в държавата и общините чрез предлаганите данъци и такси, властите ще могат спокойно да насочат своето внимание към развитието на бизнеса и към увеличаването на приходите и данъците от него. Така ще се създадат и пазарни условия за определяне на пазарните цени на жилищата, които в областните градове сега са деформирани от кризата, а в малките градове и села изобщо липсват. Макар че такса смет не трябва да зависи от пазарната цена, а от обитаващите апартаментите, къщите и къшлите. Но и това е бавна и пипкава работа. Времето днес е динамично и трябват бързи решения за попълване на държавния и общинските бюджети. Нали именно затова са гражданите?
Ето такива мисли ме обнадеждиха след предложението на сдружението на общините в България за нов подход при определяне на имотните данъци и такси. Не напразно народът казва да не гоним дивото и да не изпускаме питомното.
А с такава "дълбоко обоснована данъчна реформа" може спокойно да се явят на изборите през 2011 г. всички кандидат-кметове и общински съвети. Само трябва малко по-разбрано да обяснят "реформата". Победата им е в кърпа вързана!