Бойко Борисов е класическа мутра с просташки изцепки

Проф. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ е роден на 21 юни 1946 г. в с. Райково, днес квартал на Смолян. Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", където води редовни курсове по физическа антропология (от 1978) и философия на историята (от 1983). Председател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988-1989), Алтернативното социалистическо обединение (АСО) (1989-1990), Алтернативната социаллиберална партия (АСП) - 1990-1995, Клуб "1 ноември" (2010-2011). Вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Носител на Почетния знак на СУ "Св. Климент Охридски" със синя лента и на "Ботевска награда" за активна гражданска позиция и за постижения в областта на философията и антропологията. Издигнат от инициативен комитет за независим кандидат на президентските избори 2011 г.

ЦИТАТ:
"Днес на власт са мафиотите, физкултурниците и присламчилите се към тях хитреци"

- Още един университетски човек във ваше лице влиза в президентската надпревара, г-н Василев. А и доста други читави кандидати има. Събуди ли се интелигенцията?
- Университетските хора биват формално университетски (като поминък) и същностно университетски (като смисъл на живота). Уточнете какви други университетски човеци имате предвид!
- Разбира се, че като смисъл и същност на живота, г-н професоре.
- Читави хора комай се забелязват, да, уважавам ги, но колцина от тях ви се привиждат като рушители на статуквото? Ако имаше поне един такъв (всички те, съжалявам, са продукти и крепители на статуквото), нямаше да се кандидатирам. Що се отнася до интелигенцията, голият етикет нищо не означава. Хората на умствения труд са наемни работници и в този смисъл са фатално зависими от работодателя. Повечето от тях никога не са преставали да спят със страшна сила - слушкат, папкат, гънат гръбначе и възпяват "титаните" на властта. Погледнете наоколо - поръчкови журналисти, платени социолози и политолози, покорни учени, стресирани лекари. Над тях полюшват пълни гушки обилно навъдилите се "измъдрели" представители на получаващата заплатите и указанията си отвън компрадорска интелигенция. Непослушната, респектиращо независимата, революционно настроената интелигенция никога не е заспивала, но е в отчайващо малцинство. Въпреки това тя няма да се огъне под напора на безнадеждността.
- От публичните ви изяви е ясно, че хич, ама "съвсем хич" не одобрявате днешния премиер. Понякога даже изглежда, че ви вади от равновесие. Защо така?
- Бойко Борисов е безспорно човек с качества - природносхватлив, със силна воля и властова смелост (е, ужасно го е страх от спринцовки, ама това е бял кахър). Но е класическа мутра, с походка на селски бабаит, просташки изцепки, месианска маниакалност, комплексиран от жалкото си пожарникарско битие в мечтата му за златни генералски пагони, добрал се в провинциалната си образованост до "литературните върхове" на Винету и смърфовете и до музикалните шедьоври от сорта на "Батальонът се строява". Не знам за другите, но мен лично ме е срам да живея в държава, чийто премиер е повърхностна стригана мутра. Поне да си пусне коса, дето се вика, пък макар и да е слабо оплешивял! Хора от шоубизнеса, свободните професии и по-ниските етажи на управленската верига - да се стрижат, да си бръснат главите, въпрос на личен избор. Но високият държавен пост има своите изисквания, своите задължения, своя протокол. А за грешната (престъпната, унищожаващата образованието и науката) икономическа и финансова стратегия на ръководеното от него правителство няма да ми стигне мястото. Иска да остане в историята с магистралите си. Те и Хитлеровите аутобани останаха в историята...
- Дисидент бяхте, седесар бяхте. Днес сте кандидат на гражданското общество. Вярвате ли всъщност, че го има?
- Началото ми звучи като лек укор (може и да не съм прав!).
- Не сте прав, не е укор. Припомняне е...
- Профпредседател на Философския факултет също съм бил. Бил съм и старшина-школник в Плевен, специализант в ИПК при МГУ, клиент на веригата "Зора". Бил съм какъв ли не. Но какъвто и конкретно да съм бил, винаги съм оставал верен на принципите си и на моралните норми, в които съм възпитан. Социално мислещ съм (като 95 на сто от жителите на планетата). За мен човекът е свръхценността на цивилизацията, не неговите извънположени "сенки", изместили го и превратно превърнали се в действителни субекти на историята - парите, вещите, властта. Вече са забележими зародишите на гражданското общество. Зад моята кандидатура стоят поне 15 граждански сдружения. Може да са все още недостатъчно силни, но за мен е много по-важно обстоятелството на тяхното съпричастие към споменатите по-горе идеи и ценности.
- Надявам се, че не бягате от биографията си. Татко ви, акад. Кирил Василев, е ремсист от 1932 г., член на БКП от 1938 г., партизанин, политкомисар. Как се отнасяше той към поривите ви към демокрация?
- Няма за какво да бягам от биографията си - там няма нищо срамно. Ние сме комитски род, нормално бе Кирил Василев да е бунтар, революционер, партизанин. Някъде през 1990 или 1991 г. видният радикалдемократ Пухльо (Аспарух Панов, ако го помните, днес е ибрикчия на Фондация "Фридрих Науман") ме нападна в техния вестник "Век 21", изтъквайки като срамно обстоятелството, че родителят на член на СДС бил партизанин. Отговорих му в "Начало": "Партизанин, я, не шушумига като дедо ти!" и му обясних защо се гордея с баща си. А как се е отнасял към моите стремежи да очовеча обществото? Той просто винаги бе до мен (както и съпругата ми и всички близки хора). Кирил Василев впрочем бе един от най-авторитетните критици на Живковия режим и един от инициаторите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, а и член на ръководството му.
- Казахте наскоро, че българите сме "недовършена нация". Защо да сме недовършени? Чувала съм, че сме неблагодарни, без памет, поврътливи, подмазващи се на всеки нов брат, но недовършени?
- Погледнете новата и най-новата ни история! Започваме нещата и никога не ги довършваме, не ги закръгляме, не ги дооформяме. Нито капитализмът ни бе като хората, нито монархията ни като монархия. Фашизмът ни (имаше фашизъм, разбира се!) също не достигна "съвършенството" на "побратимите" си в Германия и Италия (представете си Германия да спаси евреите си!). Социализмът, колкото и да го "развивахме" и "зреехме", си остана в началото откровен, към края - перфиден тоталитаризъм. А смятате ли, че поне днес ще успеем да спретнем демокрацията по модела на мечтите си?
- Всички се надяваме да стане така. Вие, дано не се обиждате, че ви напомням, бяхте от хората, които "срутваха режима", предишния, разбира се. Има ли за какво да съжалявате, макар и донякъде, днес? Стигнахме ли там, закъдето ни бяхте повели?
- Не виждам нищо обидно, нито заслужаващо ирония, в опитите ни да променим България към добро (като първо срутим предишния режим, естествено). За съжаление, не сме стигнали там, където искахме да бъдем. Виновни ли сме за това? Поне малко - сигурно. Оттам нататък всеки може да си обясни причините за набъбналите идиотизми. В едно свое стихотворение, посветено на съдбата на преддесетоноемврийските неформали, писах: "Двеста срещу осем милиона! Просто няма как!"          Точно затова ще опитам за пореден път да разбия статуквото. Никой не може да ме купи и нищо не може да ме уплаши! И изобщо не се притеснявам от евентуален неуспех. А ако успея: първо, ще инициирам референдуми по съществени проблеми на развитието ни и ще принудя изпълнителната власт да управлява според волята на народа; второ, ще съдействам за формирането на граждански трибунал, пред който ще изправя престъпниците и тарикатите на прехода; трето, ще национализирам чуждите монополи, обиращи бедните български граждани и изнасящи огромни печалби зад граница; четвърто, ще изхвърля американския нахалник Джеймс Уорлик, който всекидневно се меси във вътрешните работи на суверенна България и издигна паметник на летци-убийци на около две хиляди невинни българи; пето, ще наложа политика на икономически протекционизъм, за да подкрепя българските производители; шесто, ще върна на народа ограбените от никаквия "цар" Сакскобургготски държавни активи и т.н. Ще работя за хората, ще защитавам непреклонно националните интереси и ще възродя потъпканото национално достойнство!
- Кой ни управлява днес? Не са десетоноемврийците, но дали не са единадесетоноемврийци, както обичате да наричате една друга категория люде. Та - кой?
- Ако оставим настрана малцината случайни (инерционни) изключения, управляват ни единадесетоноемврийците, дванадесетоноемврийците и тринадесетоноемврийците. Нищо лошо (и съвсем закономерно, ако става дума, застъпване и редуване на управленските пластове), ако се бяха случили предприемчиви технократи, кадърни мениджъри, достойни политици, почтени хора. Пък те, Боже, прибери си вересиите! - мутри, мафиоти, физкултурници, възпитаници на милиционерската школа в Симеоново, наследници на бившата номенклатура, присламчили се хитреци. Що за политически елит! И що за бизнес елит от неморално или незаконно разбогатели ченгета и сервитьори далавераджии, а културен елит - от силиконови певачки, манекенки, мутреси, гейове и прочие бедни духом, но агресивни телом нещастници!
- Тъгувате ли по романтиката на промените, по онова, Вашето СДС?
- Помня романтиката, помня надеждите, помня възторга. Но няма смисъл да тъгувам. Единствено в усилията да помогна за реализирането на поне някои от красивите мечти намирам дълбок житейски смисъл.