"Бъди звезда и сияй!"

"Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук - до моето сърце. Но къде си ти? Там - в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шанз Елизе... Чух, че в този празничен и светъл спектакъл твоята роля е на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай! Бъди звезда и сияй!"

(Из Коледно послание на Чарли Чаплин към дъщеря му)

Това послание е емоционален взрив и болка; признание в обич и гордост от успеха на дъщерята, и същевременно - съжаление за празник, на който бащата не може да присъства. Няма как да подмина неговия финален себекритичен акорд и съвет: "Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремих да бъда човек. Опитай и ти!"

Не е за вярване, че това изявление принадлежи на всепризнатия Учител на майсторите на Голямото кино; на страстния поклонник и защитник на Човека, когото издига на пиедестал в цялото си творчество. Едва ли бихме могли да си представим седмото изкуство без неговия хуманен зов и мащабен принос!  

Посланието е отправено през шестдесетте години, когато Джералдин Чаплин е била подвластна на първоначалната си амбиция да стане професионална балерина. Тя решава да напусне колежа и да учи в Кралската балетна академия в Лондон, където е приета през 1961 г. Танцува професионално в течение на една година в Париж. И вероятно е щяла да продължи, ако Съдбата не бе предначертала за нея друга траектория. Именно в столицата на Франция я открива великият британски режисьор, сценарист и продуцент Дейвид Лийн (починал в 1991 г.). Впечатлен от нейния артистизъм, той я поканва да участва в ролята на Тоня Живаго в шестсерийната епична драма "Доктор Живаго" (1965), по едноименния роман на Борис Пастернак. Скоро тя е обявена за шедьовър и се превръща в един от най-гледаните филми на всички времена, а музиката на Морис Жар към нея се изпълнява до ден днешен в целия свят! Така започва екранната кариера на първата дъщеря на Чарлз Чаплин и Уна О'Нийл и същевременно внучка на Нобеловия лауреат Юджин О'Нийл (родена в Санта Моника през 1944 г.)...

Куриозен е и фактът, че през 1992-ра, когато Джералдин е на 48-годишна възраст, играе ролята на баба си Хана в мащабната биографична драма "Чаплин" на големия Ричард Атънбъроу, посветена на живота на баща й. Тя трогателно, с много любов извайва образа на неговата майка. За това великолепно емоционално изпълнение, спечелило сърцата и на зрители, и на критици, получава своята трета номинация за "Златен глобус". 

Както виждате, началото на 90-те години се оказва твърде плодотворен период за нея. Година след излизането на този филм Мартин Скорсезе я поканва да участва в пищната му костюмна драма "Невинни години". За работата си с нея на снимачната площадка известният майстор споделя: "По онова време исках да експериментирам с жанра на костюмната драма и да пресъздам ключова епоха от формирането на американското общество и елит. Краят на ХIХ век винаги е бил особено любопитно време за мен. А Джералдин беше идеалният избор за една от ролите. Тя е родена актриса, онаследила духа на великия си баща."

А изследователите на съвременното испанско кино не могат да си представят неговото възходящо развитие без изключителния принос на легендарната актриса. На големия екран там тя създава цяло съзвездие от забележителни, детайлно индивидуализирани, запомнящи се образи. За нея Испания, която посещава до ден днешен, се оказва втори творчески дом. По време на 12-годишната си плодотворна връзка с класика на днешното европейско кино Карлос Саура двамата изграждат уникален творчески тандем с магическа сила, впечатлил целия свят. За мен лично най-красивата, съкровена и магнетична драма на този тандем, родил незабравими образи, звучащи със свой неповторим глас в цялата история на седмото изкуство, е "Да отгледаш гарвани" (1976), удостоен със Специалната награда на журитата в Кан и в Берлин. Самият режисьор с готовност говори за работата над филма, както и за сътрудничеството си с Джералдин, която го респектира с колорита на таланта си. След реализацията на "Ментовка с лед" ("Сребърна мечка" на Берлинале, 1968), изследващ сексуалните проблеми в недораслото испанско общество на ограничения и забрани, двамата заживяват заедно и имат син - Шейн. Пред мен Саура сподели значимостта на две съдбовни за него срещи: със сценариста Рафаел Аскона и с Джералдин Чаплин, която става не само муза и изпълнителка на повечето главни роли в творчеството му, но и вдъхновител и съавтор на негови замисли и проекти. "Джералдин е уникална актриса,   чувствителна и разбираща - изтъква той. - С нея се работи леко и винаги резултатно. Спомнете си я в "Елиса, живот мой" (1977). Прекрасна е. В тази творба с еднаква сила прозвучават и двете болки - на изоставения човек и на онзи, който си тръгва..." Не по-малко въздействащо е изпълнението й в "Ана и вълците" (1973), който в Испания е бил посрещнат на нож, както и в комедията "Мама стана на сто", където се превъплъщава във виталния образ на бившата гувернантка Ана, придружена на фамилния юбилей от аржентинския си съпруг.

В началото на новия век с образа, който изгражда в испано-аржентинския трилър "В града без граници" тя спечелва престижната награда "Гоя". След сътрудничеството с няколко режисьори-класици идва ред да работи и с най-успешния съвременен испански режисьор Педро Алмодовар. Всички помним изключителната й изява в неговия шедьовър "Говори с нея" от 2002 г. Нова номинация за "Гоя" получава с участието си в "Сиропиталището" на Антонио Байона, който по-късно я ангажира за роля в поверения му холивудски блокбастър "Джурасик свят: Рухналото кралство", донесъл над 1,3 милиарда долара приходи от продадени билети. "Всички в екипа на този филм бяхме изумени от присъствието и излъчването на Джералдин - твърди нейната партньорка Брайс Далас Хауърд. - Тя несъмнено придава аристократизъм на ролите, които играе. С нея се общува лесно и ползотворно: има толкова страхотни истории за разказване..." Не закъснява и призът "Кристален глобус", с който е удостоена за изпълнението си в забележителната каталунска драма "The Mosquito Net", излязла по екраните преди десет години. А през 2006-а получава златен медал от Испанската академия за кинематографични изкуства и науки за престижния си принос в екранното изкуство.

И днес, на 76 години, Джералдин Чаплин продължава да участва в редица интересни проекти в киното и в телевизията. Очевидно тя е наследила не само физическата прилика, но и съществена част от таланта на баща си - толкова рядко явление в световната история!

Всички ценители на киното я очаквахме с нетърпение в София през злощастния месец март т.г., когато с присъствието си щеше да превърне 24-тия международен "София филм фест" в истинско събитие. Не било писано. Дано такъв празник предстои!