Поезията на Лиляна Стефанова - богат поривен свят

Трудно бихме могли да открием в биографията на днешна духовна България друго име на забележителен наш интелектуалец с подобно творческо и човешко дело, с какъвто принос се откроява Лиляна Стефанова. Навярно не е лесно и за съвременните ни литературоведи, историци да извървят и анализират задълбочено дългогодишния и стремителен креативен път на дръзновен поет, белетрист, публицист и даровит автор на книги за деца. А тази забележителна, уникална бих казал, българка вече десетилетия привлича вниманието на нашата общественост с всеотдайното си възрожденско съпричастие като строител на новия духовен облик на съвременна България.

Мнозина се учудват как й е останало време в невероятно бурния й личен и обществен живот, за да обогати така родната ни изящна словесност с над 60 книги, някои от които са преведени досега на 31 езика. А колеги и критици я определят като продължителка на класиците в отечественото ни художествено слово и я нареждат след Багряна и Дора Габе.

Родена е на 17 април 1929 г. в София и има щастливата привилегия да израсне в изключително родолюбиво учителско семейство. По майчина линия тя е внучка на големия македонски революционер Пере Тошев - учител, апостол, македонския Раковски, както някога са го наричали. А баща й е потомък на патриотични българи от Егейска Македония, известен учител, творец, посветил огненото си поетично слово на борбата за социална справедливост, близък сподвижник с Цветан Минков, Асен Разцветников и други забележителни представители на прогресивната ни художествено-творческа интелигенция. Тази благодатна семейна среда и обществено-политическите събития, съпътстващи нейното детство и романтична младост, предопределят до голяма степен съдържанието и посоките на цялостния й житейски и творчески път.

В интелектуален аспект обаче под влиянието на родителите детството й се свързва с театралното изкуство. Като малка започва да играе в Опитния театър при Стефан Сърчаджиев. След 9 септември 1944 г., станала вече ентусиазирана активистка на РМС, е привлечена в театралния колектив на централното съюзно младежко ръководство. От това време са и първите й плахи творчески поетични изяви във в. "Средношколско единство". Това е времето, когато бъдещата поетеса оформя както идейно-политическите си, така и новите си естетически възгледи под влияние на Тодор Павлов, Крум Кюлявков, Александър Жендов, Никола Вапцаров, Борис Ангелушев, Боян Дановски и други популярни тогава интелектуалци.

През 1947 г. завършва гимназия в София и е изпратена да учи театрална режисура в Москва. Скоро обаче се убеждава, че нейното бъдеще е на поетическото поприщеq и се прехвърля в Литературния институт "Максим Горки", който завършва успешно през 1954 г. С това се слага началото и на напрегнатото й литературно-творческо и обществено-политическо битие. Едва ли обаче би вървяла уверено и със самочувствие по своя нов път, ако не беше онази богата творческа школовка, която получи в белокаменната столица на братската славянска страна. Там израства като бъдещ успешен творец сред цвета на тогавашната съветска литература - Евгений Евтушенко, Константин Паустовски, Булат Окуджава, Павел Антоколски и други емблематични имена на съветския литературен ХХ век. Своите незаличими спомени от онова време Лиляна Стефанова разказва в книгата си "Топлина в 20 под нулата". В живителната съветска духовна среда тя пише, разгръщайки неподозираното си поетическо дарование, и първите си стойностни стихове, които включва в дебютната си стихосбирка "В Москва", излязла през 1952 г. в съветската столица. Тази поетична книга се радва на спонтанен радушен прием в средите на тамошната културна общественост. За нея тогавашният най-влиятелен съветски официоз в. "Правда" откликва с ласкав отзив, което дава криле за цял живот на младата талантлива българка.

Завръщайки се в родината, от 1957 до 1964 г. завежда отдел "Поезия" във в. "Литературен фронт". Известно време (1964-1967) е зам. главен редактор на престижното сп. "Септември". Обогатява трудовата си биография и като създател и главен редактор на сп. "Обзор", но истинска воля и характер показва в качеството си на главен редактор на в. "Литературен фронт", когато се заема да спасява от уволнение свои колеги, изразяващи в творбите си смела гражданска позиция. Твърде е впечатляваща в риска, който поема, като отказва и загърбва настояването на Тодор Живков да уволни незабавно Радой Ралин от редакцията. На такъв дързък акт е способен само човек, готов да жертва себе си, за да осигурява хляба на другите. Факт, достоен и днес за поука на хората от високите етажи на властта.

Подобно високо чувство за отговорност Лиляна Стефанова показвала и във време, когато е заемала други ръководни постове, макар че неведнъж е уволнявана. Такава я виждаме и в дейността й като зам.-кмет на София, зам.-министър на народната просвета, председател на Българския ПЕН-център и т.н. Не по-малка заслуга има и за укрепване и издигане престижа и влиянието на СБП в обществото ни, когато беше избрана за негов зам.-председател в началото на 80-те години.

Сърцевината от духовния облик на Лиляна Стефанова представлява нейното поетическо творчество. В него тя дава израз на богатия си поривен свят, динамичен нрав и интелектуален потенциал. Нейният вдъхновен поетичен път се трасира от стихосбирките й "Когато сме на двайсет години" (1956), "Света, който обичам" (1958), "Ида при вас" (1961), "С теб на поход" (1961) и много други силни магнетични заглавия. В стиховете й дишат романтичните мечти на младостта, устремена към хармония и нравствено съвършенство, чувства се крилатият полет на вярата за ново, по-справедливо устройство на човешкото общество. В поезията й резонират благородните вълнения на съвременниците й, чуваме гласа на гражданския дълг и обичта към човека, дръзнал да осъществява най-възвишените социални идеали.

Творческите й търсения кореспондират и са стимулирани от шеметните социално-политически и икономически промени. Тези нови тенденции намират своя силен поетичен изказ не само в книгата й "Света, който обичам", но и в творбите й "Не си отивай ден", "Обич и мъка", "Глас от бъдещето", "Слънцето ме целуна" и други силни нейни произведения. Те са безспорно важен етап от стремителното й творческо развитие. Според критиците тези й стихове впечатляват със свободната си и смела организация и ни грабват с живата си и естествена интонация.

Други пък нейни изследователи, анализирайки стихосбирките "Магнитно поле", "Огнена орбита", "Непозволена скорост", заключават, че в тях авторката е постигнала плътен и зареден с напрежение стих, ритъм, който носи усещане за движение, вътрешна поривност, оригинален подтекст и дълбочина на мисълта и чувството. Наред с това в много от стиховете й битуват сблъсъци на сложен душевен свят. Според други пък нейната лирическа героиня се характеризира с дълбока вътрешна конфликтност и драматичен акцент на преживяванията.

Разхождайки се из горещия й поетичен свят, не можем да не заключим, че той е плод и реакция на непрестанните сложни и често противоречиви проблеми на времето. Но във всяка стихотворна творба Лиляна Стефанова отстоява неотклонно творческите си възгледи и високохуманни принципи, движена от разбирането, че изкуството трябва да служи на човека.

И най-талантливите ни и популярни разказвачи могат да й свалят шапка за постиженията й в областта на прозата. Фурор в началото на 70-те години предизвика нейната книга "Вулканите на Мексико димят", още са живи в паметта ми незабравимите срещи на авторката в Пазарджик и други градове с читателите й. А какво да кажем за възторженото посрещане на романа й "Една есен в Америка" през 1964 г. Това е първата книга, написана у нас по време на онова голямо разделение на света, в която Лиляна Стефанова се осмели да представи на българския читател реалистична картина от живота на нашите съвременници в Голямата държава отвъд океана. Зашеметяващо завладя читателите и новият автобиографичен роман "Моят луд век" (2016). В него Лиляна ни въвежда със завидно откровение, разголвайки душата си, из напрегнатите, забързани, драматични талази на своя живот.

Но нейният многолик творчески портрет обаче е немислим без забележимото й присъствие и в литературата ни за деца. А това не влизало в обсега на първоначалните й творчески намерения. "Започнах да пиша за деца - връща тя лентата, когато моята внучка Лиляна стана на 3. Беше като на шега. Попаднах изведнъж във вълшебно-приказен свят." Така се появява първата й книга за малките "Катеричке моя", последвана от "Веселата къща", "Смешен котарак" и други детски заглавия. Не след дълго стиховете й за малчуганите се радват на радушен прием и в техните училищни читанки. Така с уникалното си дарование Лиляна Стефанова записа името си и сред най-ярките творци на родната ни детска литература.