Мотори без рокери

И друг път съм отбелязвал, че политици с капацитета и манталитета на Бойко Борисов могат да управляват що-годе прилично само в условията на авторитарен режим. С удряне по масата, всяване на страх сред кадрите, местенето им като пионки, изхвърляне на несъгласните и въдворяване на нарочените за врагове, с контрол над медиите и дори върху личния живот на гражданите някои успехи може и да се постигнат. При демокрацията обаче този тип управленци са съвършено безпомощни. Може да звучи странно, защото нерядко те получават най-високите изборни проценти, но животът показва, че е така. И тъкмо поради това непрекъснато се стремят да възкресяват едни или други практики от тоталитарното минало.
Не е нужно да си черноглед, за да видиш, че от ден на ден ситуацията в България става все по-лоша. Очертава се неизпълнение на приходната част на бюджета с почти милиард. Завещаният от предишното правителство фискален резерв от осем милиарда не само е преполовен от сегашните управници, но вече дори е доведен под санитарния минимум. До края на мандата не се задава увеличение нито на заплати, нито на пенсии. От 14-о място по усвояване на евросредствата България се срина до 25-о от общо 27 страни членки. При това положение никак не е чудно, че над три пъти е нараснало желанието на българи да емигрират. И ако доскоро мотивът за преселване зад граница беше свързан с търсене на по-подходяща работа и по-добри условия за живот, сега над 200 хиляди наши сънародници не посочват конкретен аргумент за решението си да напуснат родината. Отговорът им е, че "просто не искат да живеят в България", което подсказва, че вече ги гнети цялостната картина у нас, а не един или друг неин щрих.
А какъв е отговорът на правителството? За ръководните кадри - уволнения под път и над път. И дори върху самия път. Ако преди министрите бяха назначавани на някой разклон, сега вече изритването им става, когато премиерското тяло лети с висока скорост по магистрала "Тракия". Докато дойда до София, още двама души ще бъдат уволнени, заяви Той на тръгване от Пловдив. Което даде основание на популярно тв шоу да заключи, че на сегашните управляващи магистралата им действа като големия андронов колайдер. С други думи, като ускорител на елементарни частици. Съдейки по действията, това навярно не е далеч от истината.
По отношение на гражданите отговорът на правителството е откровена заемка от миналото. Студентите, обучавани по държавна поръчка, да бъдат задължени пет години след завършването си да работят в България, нареди премиерът. Не било редно данъкоплатецът да инвестира в тяхното образование, а после те да се реализират в странство и без ангажимент към държавата. Ето защо висшистите трябвало да се продават като футболистите, от чиито трансфери печелили клубовете. Необходимо било и да се увеличи приемът на чуждестранните студенти. А като ги обучим, да ги "продадем" на техните страни. И да се превърнем едва ли не в държава, която се издържа от трансфери на спортисти и висшисти. 
Отдавна сме свикнали Борисов да ни разяснява и най-заплетените проблеми с понятията от онова, което най-много обича да прави - "да рита мач". Няма да издребняваме и за това, че чуждестранните студенти сами плащат обучението си, така че няма как да ги "продаваме". Не може да се отрече обаче, че за страната не е изгодно да произвежда специалисти, които да се реализират извън границите й. И ако можехме да се върнем далеч назад във времето, премиерът сигурно щеше да реши този въпрос, въвеждайки работа по разпределение. Щеше може би да възстанови и жителството. Само че ние вече не просто живем в демократични условия, но и сме част от голямото европейско семейство, основано върху свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. И задържането на младите в родината може да стане не чрез полуфеодални мерки, а със създаването на привлекателна икономическа и социална среда. Иначе трябва безкрайно много да обичаш Бойко Борисов, за да стоиш тук с висока квалификация, с един-два езика и също толкова магистратури и да му работиш за 400-500 лева. Такава "любов необяснима" към поредния популист, добрал се до властта, много бързо пламва, но и бързо угасва.
Политици от типажа на сегашния премиер обаче си въобразяват, че могат да решават подобни проблеми с административни мерки. Това прозира и в отстраняването на министри и други висши началници през седмицата. "Който не издържа на темпото, ще го сменям!", каза с апломб Борисов. И допълни, че му трябват работещи мотори.
Въпросът обаче е в смяната не на фигурите, а на политиката. Това премиерът не е в състояние да стори. Иначе "мотори" сигурно ще си намери. Само че "рокерите" няма да ги има. Защото и те ще са хванали пътя за чужбина.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info