09 Ноември 2024събота19:25 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Как се надигна Арабското цунами

Помощната роля на младежкото движение "Шести април"

/ брой: 49

автор:Пит Бучър

visibility 3897

Драматичните събития през последните седмици в арабския свят изненадаха първо - диктаторите,  след това - стратезите от авторитетните тинк танк институти, и накрая - износителите на демокрация. Не че те нямат пръст в провокирането на народните бунтове - просто ефектът на доминото се прояви по-рано от очакваното. Иранският лидер Ахмадинеджад смята, че събитията, разтърсили Близкия изток, са продължение на ислямистката революция, при все че нито в Египет, нито в Либия, а също в Тунис и Бахрейн народните вълнения не бяха организирани от ислямисти. И те участваха, но бунтовете бяха по-скоро социални. В американските и западноевропейските медии и в изявленията на западни дипломати и политици тези дни пък се внушава твърдението, че бунтовете са израз на стремежа на народите към демократизация. Те обаче също не отчитат нещо много важно - западният модел на демокрация е непонятен и чужд за арабския свят. В крайна сметка бурните протести показаха, че в условията на глобална икономика и на модерни комуникационни технологии, достъпни дори за талибаните, целият ислямски свят се е променил и е узрял за промяна. И това, естествено, бе използвано от покровителите на близкоизточните диктатори.

Модерните цифрови комуникации изиграха важна роля в Зимата на арабското недоволство


Както се вижда от публикуваните в британския в. "Дейли телеграф" секретни документи на Държавния департамент, предоставени от WikiLeaks, Вашингтон тайно е поддържал египетски дисиденти. На свой ред те са поели ангажимента през 2011 г. да направят нужното за смяна на режима в Кайро. На 6 април 2008 г. над сто хиляди "компютърни" момчета и момичета в Египет решават, без да напускат домовете си, чрез Facebook да подкрепят индустриалните работници в град Ал-Махалла ал-Кубра, започнали стачка, която по-късно прераства в национална. Това е началото на виртуалното младежко движение "Шести април". Участниците в него, използвайки социалните мрежи на интернет, започват да агитират своите съмишленици да поддържат работниците по-видимо, като облекат черни дрехи и бойкотират магазините в деня на стачката. По-късно пак чрез Фейсбук те организират протести на солидарност с палестинците в Газа и в подкрепа на арестувани журналисти. Репетициите са успешни.
 Както твърди "Дейли телеграф", от Вашингтон внимателно следят проявите на "Априлци". И в началото на декември 2008 г. техни представители, чиито имена са засекретени и за египетската тайна полиция, са поканени в Ню Йорк на среща на младежки лидери от цял свят. Там лекциите и указанията четат експерти, които ги учат "как да намерят най-добрите способи за използването на цифровите технологии за завоюване на свобода и установяване на справедливост, както и за противодействие на насилието, екстремизма и гнета".
Седемнайсет поканени в Ню Йорк младежки организации от петнайсет страни създават Алианс на младежките движения и изработват "полеви устав" - програма за действие - пълна противоположност на устава на Ал Кайда, екземпляр от който е намерен по време на войната в Ирак. В създаването на Алианса участват американските компании Фейсбук, Гугъл, Ютюб, Ем Ти Ви, а също и правният факултет на Колумбийския университет, в който се готви младата смяна на държавните служители в САЩ. В младежкия съмит участват Джеймс Глосмън - помощник държавен секретар, Анди Рейбънс от Държавния департамент, Джарет Коен - от комисията за планиране на политиката, Фарах Пандит, Глен Робъртс - съветници в Държавния департаманет, и др. За да добие човек представа за това колко се е развил този Алианс, е достатъчно да бръкне в електронния сайт www.movements.org.
Но да се върнем при "Априлци". Още през 2009 г. това младежко движение изиграва ключова роля за формирането на "Египетската коалиция за промени", която призова за отмяна на извънредните закони и изработването на нова конституция. В коалицията влизат и няколко опозиционни организации, включително "Мюсюлманското братство". Документите на WikiLeaks показват как САЩ са подкрепяли тайно "компютърните" активисти в Египет, докато за пред широката публика са възхвалявали Мубарак като двигател на американската политика в региона. Оценката за него е, че е безкомпромисен към потенциалните врагове на САЩ политик, на когото може да се разчита не само за мирните преговори с Израел, но и като допълнителна тежест на американската политика към Иран.
Към секретните документи е и телеграма, изпратена на 30 декември 2008 г. от американската посланичка в Кайро Маргарет Скоуби. В нея тя съобщава, че опозиционни групировки са изготвили тайни планове за смяна на режима преди президентските избори, насрочени за септември 2011 г. Документът с гриф "поверително", адресиран до държавния секретар на САЩ, е озаглавен: "Активист от "Шести април" за визитата му в САЩ и смяната на режима в Египет". Останалото ни показаха телевизионните камери...

Военните остават на власт

Групата генерали, които бяха гръбнакът на режима на Мубарак, сега управляват Египет. Изпитаните структури на военната хунта остават. В правителството няма същностни промени. Така наречената гражданска администрация и Висшият съвет на въоръжените сили са всъщност едно и също. Докато генералите управляват в "Долината на Нил" - "контролираната опозиция" очаква промяната. Военните още преди падането на Мубарак поеха ролята на "защитник" на египетския народ. Чрез тях САЩ утвърждават статуквото. Египет има стратегическо значение за глобалната стратегия на световния хегемон. Неслучайно Кайро получава годишна помощ от 1,5 милиарда долара. Едва ли е случаен и фактът, че на площад Тахрир в Кайро по време на 18-дневните протести нямаше антиамерикански лозунги. Суецкият канал е най-важният световен военен и енергиен коридор, с огромно значение за световната търговия, а отношенията между Египет и Израел са фундаментът на близкоизточния мирен процес. Това обяснява поведението на САЩ.

Обама се държи на дистанция

Всяко въстание в която и да е страна от арабския свят представлява ново предизвикателство за САЩ, които невинаги успяват да реагират на случващото се с такава главозамайваща скорост. В случая с Либия, където американското влияние е много слабо, приоритет за Вашингтон е да не допусне кървава баня, което може да доведе до необходимост от международна намеса с непредвидими последици, пише испанският вестник "Ел паис". Очевидно САЩ не контролират ситуацията в Либия, където те - за разлика от Египет и Бахрейн, нямат жизненоважни стратегически интереси. Безпокои ги само проблемът, свързан с цените на нефта, и опасността от задълбочаване на конфликта.
От политическа гледна точка евентуалното падане на Кадафи ще даде на САЩ добра възможност да разработят стратегия за бъдещето. Събитията се развиват толкова бързо, че не е възможно да се правят прогнози. Но първите изводи са вече налице. Вашингтон се опитва да ускори политическите промени в най-възприемчивите за американското влияние страни от Персийския залив, преди да ги обхване вълната на протеста. След падането на Мубарак всички съюзници на САЩ в арабския свят разбраха, че не могат да разчитат на Вашингтон за запазване на лоялните, но непопулярни режими. Освен това Обама се опитва да се държи на дистанция, за да не бъдат лишени протестните движения от легитимност. Белият дом разбра,че не може да спре вълната на промени и че би било огромна грешка да й противостои.

Някои изводи


- Арабските бунтове са резултат от натрупани вътрешни противоречия, неразрешими от корумпираните режими.
- Няма общ сценарий и липсват ислямистки лозунги - в едни страни се проявява трайбализмът - Либия и Йемен, в други причините са чисто икономически и социални.
- Важна роля играят армиите. Опозицията не е добре организирана.
- Няма идеология.
- Иран не е образец. По-вероятен изглежда турският модел - изграждане на светска държава с отчитане на мюсюлманския културен фактор.
- Опасност за ЕС от имигрантска вълна.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ