Точката на И-то
Радио Лаксемберг. "Нашето всичко"
/ брой: 103
Май е месец не само за абитуриентски балове, но и за срещи на випуски. Със сигурност на предстоящата сбирка със съучениците едно от нещата, за които ще си спомним, ще бъде и Рейдиоу Лаксъмбърг или Радио Лаксемберг, както го произнасяхме навремето. Тогава и по нашите станции се пускаше западна музика, но впримчена в проценти, многократно по-ниски от реалния интерес към нея. Същото беше и с плочите - намираше се по нещо, но съвсем не достатъчно. Допълвахме си "Балкантон" с по някой албум от Полския център или със сингъли от тогавашната Югославия. Основният източник обаче си оставаше радиото. БиБиСи се хващаше трудно, "Гласът на Америка" и "Свободна Европа" бяха заглушавани, обаче програмата на румънски - "Еуропа либера", може оттатък Дунава да е била смущавана, но у нас се чуваше идеално. Всеки ден се излъчваше музикална класация в едночасовото предаване "Метроном", което в неделя се казваше "Метроном доминикал" и беше по-дълго, от два до шест следобед - истинско пиршество.
Най-достъпно обаче беше Радио Лаксемберг, което приемахме на средни вълни. Вечер притихвахме пред радиоапаратите, а на другия ден в училище или пък, вече като студенти, в паузите между лекциите споделяхме как се движат песните в "Топ Туенти". Политика нямаше и навярно затова предаването не беше заглушавано, но пък научавахме, че там класациите се правят въз основа на продадените плочи, докато у нас парчетата се придвижваха нагоре или надолу според броя на читателските писма.
Онези, които ще проронят сълза за живота ни зад Желязната завеса, е добре да не избързват. Защото в края на 1991 г., когато бе прекратено излъчването на английски, "Тhe Independent" писа, че Радио Лаксемберг е въвело милиони британци в поп музиката. И че в неделните вечери на 60-те години едночасовата програма с 20-те най-търсени песни е имала 10-милионна аудитория. За сравнение - населението на Люксембург днес е малко над половин милион. Радиото започва да оперира от частен дом през 1924 г., а по-късно се превръща в днешния гигант RTL Group. Една от причините за ранния му успех е, че Люксембург разрешава търговски радио- и телевизионни станции много преди други европейски държави. Това му позволява да излъчва за други страни на собствения им език. Но специално английската му служба е много повече от радиостанция. От 1933 г. цели шест десетилетия то е най-голямото търговско радио в Европа с формиращо влияние върху поколения слушатели. То направи рок музиката популярна и насърчаваше стремежа към свобода не само в източната, но и в западната част на Стария континент.
Който не вярва, нека влезе в http://www.offringa.nl/radioluxembourg.htm. "Радио Лаксемберг беше моето образование в най-малко пет неща: английски, музика, радиотехнология, време и как да намеря момиче." Това го казва не някой от Оряхово или Оренбург, с цялото уважение към хората там, а Мортен Гленс Олсен от Осло. "Радио Лаксемберг беше нашето всичко през 70-те и 80-те. Ние живеехме, за да чуем в седем следобед емисията на английски." Тези думи са на Пол Донъли от Ирландия. "Това беше радиото на моето израстване" - Пол Соренсон, Дания. "През 70-те единственият начин ирландските деца да се докоснат до поп музиката беше Радио Лаксемберг на 208 метра. Слушахме го под завивките, за да не разберат нашите, че не спим" - признава Айлийн Пилтаун. Колко познато, нали? И на кого ли от нас не се е случвало! Може да е странно, но с връстниците си оттатък Завесата сме си приличали. Слушали сме едно и също, на едни и същи вълни. И сме се стремили навярно към различни неща, но съотносими все към свободата. Да сме свободни в музикалните вкусове, в дължината на косите и полите, в любовта.
Някой може да съзре в този текст панегирик на едно чуждо радио. То е чуждестранно, но не е чуждо. Защото няма как да нямаш за свое нещо, с което си израсъл. С което не само имаш прекрасни спомени, но и през целия ти живот ти е напомняло да цениш свободата. И да внимаваш тя да не се изроди или пък потисне. Тогава се захласвахме по признанието на лиричния герой, че иска да държи ръката на харесваното момиче. Девойката да затвори очите си, за да я целуне. Да се върне, ако го е напуснала. Да помогнат заедно на изпадналия си в беда приятел. Да се обединят, за да направят света по-добър.
Сега романтичните признания са изтикани от директните подкани. Нежността е заменена от баране и мятане, свободната любов - от платената. Силиконка се е подпряла върху легнал възнак анаболчо и скверни словата от прощалното стихотворение на Вапцаров. И вината за това не е на Радио Лаксемберг. То може да не е чак нашето всичко, но ни е помогнало не просто да станем хора, а и да се опълчваме срещу посегателствата върху човешкото достойнство. Откъдето и да идват те.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info