Смокиновият лист падна

Чухте ли последната шокираща новина, която нацмедиите подминаха, за да не изпадне българинът в тотален нервен срив. Русия се кани да окупира Канада през арктическите ледове, да нападне Япония заради Курилите. Това откритие направи украинският вътрешен министър Арсен Аваков, който е в Канада. След това идвал ред на Финландия, Полша, Латвия, България и въобще на целите Балкани.
Ошашавените от прозрението му канадци чуха още, че Русия ще бъде навсякъде по планетата, ако не й се окаже "консолидирана съпротива". От Киев му припя колегата началник на генщаба Виктор Муженко, който - навярно сетил се, че Земята е кръгла, съобщи, че "руската агресия" срещу Украйна може да дойде от запад.
Буди недоумение фактът, че след тревожните разкрития на близките на българската държавна глава украински приятели, тя не заби камбаната за надвисналото бедствие. В крайна сметка редно е да проявява солидарност, след като преди година те го наградиха с високо отличие и го обявиха за "човек на годината". Всъщност не е много трудно да се досетим. Предстоят избори, а дереджето на властта в оставка не е твърде розово. Въобще халът на цялата европейска управляваща микрофауна е незавиден.
Рахатлъкът, уреждан вече четвърт век, бе развален от "политическото недоразумение" Доналд Тръмп. Наред с всички злини, които може да се очакват от него, той дава сигнали, че намеренията му да изпълни заканите си са напълно сериозни, а не само предизборни брътвежи. Милиардерът започна да назначава в бъдещия си екип хора, за които в Европа и в най-големите си кошмари не биха се сетили.
Най-голям ужас в момента всява евентуалната номинация за поста държавен секретар. "Дипломацията на САЩ може да се управлява от приятел на Владимир Путин", обяви от първите си страници американската преса. Става дума за Рекс Тилърсън, шеф на Exxon Mobil. Той активно сътрудничеше с руските петролни компании, често посещаваше Русия. Най-страшното обаче е, че през 2012 г. за принос в сътрудничеството Путин лично му връчи най-високото руско отличие за чужденци "Орден на дружбата". Странна тревога. Обикновено колкото един дипломат е по-добре запознат с една страна, толкова той е по-подходящ за работа с нея. Но не това е установеното модерно мислене в постепенно изчезващия евроатлантически елит. Отговорът на Тръмп бе кратък: "Тилърсън е играч от световна класа и голямото му преимущество е, че познава добре много от играчите".
За противниците на новоизбрания президент остава надеждата, че номинацията няма да мине през Конгреса. Но до този момент има време. Затова сега в ятото на отлитащата перната фауна, водена от куция паток Обама, "консолидират сили" за последен бой. Тракат с клюнове, тресат настръхнала перушина. За да сплашат света, във Вашингтон решиха да свалят маските, а ако трябва и смокиновия лист от по-интимните си намерения. Да прокарат такива решения и закони, че когато Тръмп пристигне, да се чувства в минно поле.
Единственият в света нобелист за мир, който ще остане в историята без нито една мирна проява, свали ограниченията за доставка на тежки въоръжения за... "умерената опозиция". Колко е "умерена" се видя през последната седмица в битката за Алепо. Подготвиха терористичните банди и им съдействаха за планирания удар, при който загинаха две руски медсестри. Демонстративната им хуманитарна риторика и предприетата дипломатическа суматоха далеч не са породени от грижа за мирното население. Безпокойствието е за десетките - а може би стотиците, действащи сред терористите, т.нар. военни инструктори от САЩ, Великобритания, Германия и други страни. След като сирийската армия завладя над 95 на сто от територията на града, тяхното тайно измъкване стана проблематично. За присъствието им в лагера на ислямистите няколкократно изтича информация в арабските медии. Това вече няма как да се скрие.
Заглъхна и шумно рекламираната операция за освобождението на иракски Мосул. Гъста мъгла на мълчание се спусна над любимия на Пентагона военен похват - "приятелски огън". За два месеца обстрелът по граждански обекти и по съюзниците от иракската армия отне живота на стотици. Само завчера при такъв обстрел на водената от САЩ коалиция загинаха 90 иракски военни, над 100 бяха ранени, десетки объркани паднаха в плен на терористите. Същевременно на ислямистките банди бе оставен коридор да се изтеглят към Сирия и бяха насочени към Палмира, която отново превзеха.
Не стана ли вече пределно ясно срещу кого воюва "нобелистът" и кои са съюзниците му? Когато непрекъснато ни повтарят, че България е непоколебим и предан член на НАТО, казва ли ни някой дали сме включени във въпросната "коалиция на съгласните"? Във война ли сме и с кого? Може би скоро няма да се учудим, ако сред прииждащите от Близкия изток мигрантски тълпи със съмнителни помисли открием съюзници, за да водим реална война на Изток. Нали тъкмо там НАТО вижда главната заплаха. Докога ще крепим смокиновия лист на нашата и чуждата елитна фауна?