Съсипия

Деси ВЕЛЕВА

Съдбата на сградата на театър "София" в столицата е нагледен пример как в ХХI век институциите не са способни да достигнат до лесен консенсус за обща кауза - опазването на културно и архитектурно наследство. Свикнали сме да гледаме как годините, природна стихия или някой заблуден клошар съсипват останките от минало величие. Днес обаче официален общински орган се е заел да унищожи ценна сграда с архитектурна стойност. Точно това в момента става с театър "София", който за няколко дни бе буквално оглозган с цел да се превърне в нова и здрава конструкция, която да не пропуска дъжда върху сцената. Друга държавна институция - Националният институт за недвижимо културно наследство, обяви ремонта за незаконен и го спря. 

Защо обаче двете звена се разминаха? Кой закъсня и кой подрани в действията и решенията си? Не е ли признак за безстопанственост, непрофесионализъм, безхаберие изобщо да се допусне тази съсипия, от която връщане назад няма? 

Още повече, че тук не става дума за частна сграда с ограничени граници за действие от държавата. За наложителната реконструкция на емблематичния театър се заговори преди 2-3 години и още тогава се надигнаха предупредителни гласове какви са рисковете за запазването на ценностите й. Неправителствени организации алармират от месеци за опасността 8-те милиона лева, отпуснати от общината, да отидат за обезобразяването на сградата, а не за спасяването й. 

И въпреки звънците на тревога, въпреки подготовката, въпреки обещанията, сега се оказа, че пак има сгрешили, че ценност е безвъзвратно загубена, а културното и архитектурно наследство отново е на минус с една сграда.  

Но явно у нас алтернативите за опазване на паметниците на миналото са две - или да се оставят на съсипията на времето, или някоя институция така да се намеси, че да не се разпознаят от оригинала. Успешният финал явно е невъзможен.