Проникновен изразител на природното състояние
Картини на Петър Стайков са подредени в Унгарския културен институт
/ брой: 129
Ретроспективната изложба "Вдъхновение от Унгария и Родопите", посветена на 80-годишнината от рождението на Петър Стайков (1933-1990), е подредена в Унгарския културен институт в София. Неговото изкуство е като характерен родопски ствол - корените му черпеха сили от родната земя, снагата му беше пропита от яркия колорит на народната шевица, а клоните му се извисяваха, вдъхновени от достолепните измерения на природата. Той беше посветил изкуството си като живописец и график на Родопите. Родопският пейзаж беше неговата съдба, която бе предопределена още от неговия баща - пловдивския художник Анастас Стайков, известен като един от големите откриватели и изразители на родопския пейзаж в изкуството ни.
Част от експозицията на Петър Стайков включва творби, създавани на пленери от Родопите. Безлюдните пейзажи всъщност са изпълнени с живот, с усещане за одушевено присъствие. Пластичната моделировка на голите масивни скали внушава идея за органичност на плътните монолитни структури на формите. Със своя многопластов колорит авторът постига не само обемност, но и състоянието на хармоничност и величественост на богатите природни феномени.
В експозицията могат да се видят платна с обобщаващо-декоративен характер ("Алафранга"), в които преобладават чистите тонове и ярката интензивност на багрите. В тях е намерило израз чувството на автора за синтез между непосредствената родопска пейзажност и живописната етнографска традиция от региона - поетичното въздействие на изконното народно изкуство, на народната носия и пъстрата шевица.
Както подсказва названието на изложбата, в нея са включени пейзажи от Унгария, които Петър Стайков твори на пленери в тази страна. Пейзажи, носещи друг характер, на далечна и нетипична за балканския регион природа, чиито релефни и климатични особености, с присъщата игра на светлината, са преживени и пресъздадени от художника. Той е доловил и успешно е претворил естествения природен ритъм, който е очевидно по-различен от родопската пейзажна структура, постигайки изразителна експресивна живопис.
Петър Стайков посвещава голяма част от своето творчество на сценографията, затова е редно да припомним, че от 1957 г., след като завършва живопис във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (Художествената академия) в класа на проф. Панайот Панайотов, до края на живота си е уредник в художествената галерия в Смолян, а 33 години се изявява като художник-проектант и сценограф в Родопския драматичен театър в Смолян. Освен че има 12 самостоятелни живописни и графични изложби, оформя над 200 театрални постановки. Проектира сценография като гост-художник в театрите в Пловдив, Хасково, Ямбол и др. Създава декорите за "Майстори" на Рачо Стоянов (Смолян, 1958), "Време разделно" от Антон Дончев (Хасково, 1974), "Едит Пиаф за себе си" (Смолян, 1985) и др.
През 1983 г. е награден с орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен.
"Кули"
"Пейзаж от Унгария"
Снимки авторът