Даж нам днес..

Хлябът символизира Христовата плът. С хляб и сол се посрещат най-скъпите гости. Изкарвам си хляба, казва всеки работещ. Няма търговец, който да не жадува да изрече: "Продаваше се като топъл хляб."
Хлябът е свещен. От веки веков. Точно заради това няма страна без държавна политика за хляба. Пардон, има. Оказа се, че за българските управници, или поне за министъра на храните, държавната политика за хляба е отживелица от времето на социализма.
Държавна политика за хляба няма, но държавна политика за магистралите има - натискат фирмите да строят за по-малко пари, дето се вика, цените им да не са международни. Зърното ни обаче задължително трябва да е на международни цени. Нищо, че бюджетът предвижда със 70 млн. лева от парите на данъкоплатците да се върне акцизът за горивата, които земеделците са използвали, за да си отгледат и приберат реколтата. Още 30 млн. лева от парите на данъкоплатците ще им се дадат под формата на национални доплащания за площ. Да не говорим за европарите за земеделие, които пак са на данъкоплатците, защото вноската на България в ЕС е стотици милиони лева годишно. И след всичко това да ни се казва, че трябва да плащаме и заради "международното положение"!? Дето се вика - мерси.
Държавата да бъде така добра да си свърши работата - не да наказва зърнопроизводителите, а да направи така, че да си купуваме хляб, а не да просим. Защото изпросеният хляб засяда на гърлото.
Хляб наш насущний, даж нам днес...