За кучетата и хората
Белчо
/ брой: 285
Спиро Стойчев
В градинката, дето е начало на Борисовата градина, позната като градинката с Паметника на Червената армия, има детски кът с пързалки, люлки, катерушки, пясъчник. И, разбира се, деца. И по-малки, и по-големи.
Има и няколко заведения, но с един собственик.
Има и няколко безстопанствени кучета, но те на никого не пречат. Пречат колите и моторите. Нищо, че има забрана, но те си се движат по алеите... Вече никой не смее да им прави забележка.
Та в един ден - събота, градинката - пълна с деца. Гонят топка, люлеят се, пързалят се. Деца!
В храстите близо до алеята е легнал Белчо - едно от безстопанствените кучета. Наблюдава игрите и децата. И едно може би 3-4-годишно момче гони топката. А тя право към алеята. А по алеята откъм заведението мотор. И кара бързо. И в този момент това безстопанствено куче, този Белчо, излетя от храстите и налетя право на мотора. Събори и мотора, и моториста.
Това е. Само дето Белчо вече го няма. Отровиха го хората от заведението. Пречел на...