НЕЗАБРАВИМИТЕ

Три са книгите на проф. Никола Великов, които излязоха с едно и също заглавие "Такива ги видях" (издания на Центъра за образование и научни проучвания). В тях мемоаристът е събрал 30 очерка за преподаватели, колеги и съратници от бившия Висш икономически институт "Карл Маркс" (днес Университет за национално и световно стопанство). В предговора на първата книга (2008) Никола Великов изброява на две страници имената на учени, преподаватели, изследователи и възпитатели, откроили се със съществен принос за развитието на любимия му институт, в който се е дипломирал, защитил докторат и работил 60 години.
Заглавието на мемоара е изповедно - такива ги е видял, такива ги описва. За всеки един научаваме най-характерното, което студентът, а по-късно колегата, е запомнил, научил, "купил". В този кратък отзив ще спомена само част от щрихите към портрета на акад. Евгени Матеев (1920-1997), нищо че не е бил от обкръжението му: "една уникална личност, симбиоза на две противоположности: физически - дребен, интелектуално - колос". "На катедрата респектираше с изключителния си интелект, невероятна ерудиция, желязна логика на изложението, с великолепната си полемика в защита на възприета от него кауза - той единствен се осмеляваше на публични форуми, при въвеждането на новата система за планиране и ръководство на народното стопанство, да заявява: "Не сте прав, другарю Живков!";
"Още съвършено млад (в 1949 г.) дръзнал да пише и полемизира с буржоазните икономисти по един от най-сложните и болезнени въпроси на политическата икономия - да полемизира с привържениците на теорията на пределната полезност... Днес твърдя, онова, което той е разработил в областта на ефективността, на рентабилността, на конкуренцията, на баланса на народното стопанство, е предостатъчно за Нобелова награда. Академик Матеев бе на нивото и над нивото на една огромна част от икономистите, носители на Нобелови награди."
"Изумително впечатление правят постановките му отпреди 40-50 години за бъдещата конкуренция като конкуренция на ПРОЕКТИ, за промените в управлението под знака на автоматизираното регулиране на пропорциите и междуотрасловите връзки в сложни обществено-икономически организми."
Характеристики, оценки и информация съдържат и очерците за академиците Жак Натан и Веселин Хаджиниколов, за член-кор. Иван Илиев и професорите Михаил Геновски, Кръстю Добрев, Кирил Григоров, Тодор Ненов, Любен Беров, Кирил Григоров и др. Всички те са били и активни участници в основаването и утвърждаването на научно-техническите съюзи в България през втората половина на ХХ век.
Никола Великов пише и за колеги, които са дали навремето отрицателни рецензии за негови статии и студии, защото знае, че "критиката също помага за израстването на учения". Публикувал е спомени и за професорите Димитър Димитров - юрист, Димитър Димитров - инженер, Райко Петров - легендарния треньор по борба, завеждал катедра "Тежка атлетика" в Спортната академия, както и за Блажо Николов от Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски".