Н(е)веждане

На 8 декември ми се наложи да мина през столичния Студентски град. И се втрещих. Блъска чалга, кипи предизвикателна плът, лее се алкохол, извиват се кючеци с претенция за разкрепостеност и на висок глас женската част си псува яко, което явно се възприемаше като непосредственост. Мачовците от мъжки пол пък, здравата колона на родното ни въздигане след 25 години до средноевропейските доходи, набиват заедно с каките шотове на екс в количества, на които могат да завидят и хамалите на Сточна гара. Без да мислят, че ще настане време за голата истина - след края на "вишето", когато реалното знание и можене лъсва като на месечина.

Не мислете, че съм някой задръстеняк, който е против веселието. Дори напротив! Определено не разбирам обаче защо някои представители на академичната младеж се сриват в забавленията до нивото на вечеринка в селска кръчма, опростачват следването си и не си поставят високи цели. Отговор явно можем да търсим в много посоки. От лесния достъп до висшето образование, изобилното му предлагане с комерсиален привкус, както и с опасно пълзящото разбиране сред младите, че и висшата образователна степен не им гарантира материална сигурност. Да не изключваме и примера на "успелите" нашенци, които в завидно голяма част не тачат книгите, но затова пък вещо управляват съдбите ни в собствен интерес.

На този като цяло песимистичен фон трябва ли да се учудваме, че много млади хора възприемат обитаването си в някой от нароилите се вузове като възможност да се откъснат от провинциалната скука и родителската опека. Да се впуснат до лудост в непрестанния купон, пък и да си създадат връзки, може и брачни, с хора "по така", с цел гарантиране на охолен, пък макар и примитивен живот. А когато в отечеството не става, то пътища с нискотарифните авиокомпании към близки и далечни дестинации - много. Друг е въпросът, че в уредените държави искат добри специалисти. Що се отнася до майсторите на кючека, и за тях има някаква работа навън, но под якия и дори изтощителен контрол също на някой тлъст местен безкнижник. 

Вероятно се досещате, че повод за размислите ми са  ясните послания на президента Радев пред студенти и преподаватели на чистия все още извор на знания, Софийския университет. Можем ли да подминем с лека ръка тъжните слова за възприемането на грамотността от някои като "досадна подробност". Ами, взрете се за малко в разменяните послания в мрежата. Освен досадата с латиницата, почти няма изречение без тежка правописна грешка. При това в обменяните неграмотности прозира и определена агресивност в стила на невежите. Компенсация за изгубения смисъл на добре подредените и правилни думи. А това наистина е крачка  към катастрофата. Защото държава не се въздига с простащини и неграмотници, а с разум, мъдрост и образование. 

Неграмотността и пълзящата агресия са наистина разрушителни. В условията на псевдодемокрация те се превръщат в право на личен избор, а на по-заден план остава правото на съпротивление за излизане от блатото на посредствеността. Но много важна е и средата, в която съществуват младите хора. А тя е направо гнусна. Разни телевизии и вестници популяризират същества в луксозна обстановка с три изречения в речника. Алчният бизнес всячески се стреми да запази мизерното заплащане на трудовите хора. Политически безкнижници се разпореждат с държавата и се н(е)веждат доземи на чужди господари. Пускат и закриват по налог отвън енергийни проекти, упорито защитават мизерията, за да я управляват по-лесно в свой интерес. Имитират активност преди неизбежни избори, разчитайки на сътворената и от тях първосигнална реакция за хляба и сигурността сред населението.

Затова не трябва да се учудваме, че съпротивителната система на много млади срещу "системата" работи слабо. И как да бъде, когато няма държава със здрав гръбнак и достойнство, а прегърбено Отечество от навеждане и невежи, просто едно "н(е)веждане".