Когато контрольорите са гузни

Запор на заплати и банкови сметки, опис и публична продан на движимо или недвижимо имущество... Не, не е това, което си мислите. Не става дума за действия на банки срещу неизрядни клиенти. Нито пък за НАП, която иска да си прибере данъците от някой фалирал бизнесмен. Става дума за Столичната община, която започва да дава на съдия-изпълнител софиянци, които са хванати без билет в градския транспорт и не са си платили глобата. Хората, които пътуват безплатно, ощетяват всички останали, казват от общината. Така е. Но има едно голямо НО с безброй примери.
Първи пример: Контрольорки проверяват пътниците наред, стигат до две ромки с бохчи, подминават ги. Следва момиче, което подава карта. Апаратчето на контрольорката отчита, че картата не е заредена. Плащай глоба, казва контрольорката и препречва с тялото си седалката, да не би момичето да се измъкне. То обаче вади от портмонето си касов бон, от който се вижда, че картата е заредена предния ден. Контрольорката гузно се оттегля. Ами ако не беше касовият бон?
Втори пример: Контрольори проверяват билетчетата и картите наред, стигат до четирима роми, тихомълком ги подминават. Следва мъж, който отказва да им покаже билета си. Ще ви го дам, когато проверите онези четиримата, казва мъжът и сочи към ромите. Автобусът спира, контрольорите гузно слизат.
Това е голямото НО и то се свежда до привилегията на пътниците роми, която пък води до дискриминация на всички останали пътници. Докато контрольори се измъкват гузно, за какви съдия-изпълнители говорим. Нали всички сме равни!