Опозицията

Поведението на една опозиция в значителна степен е производна от поведението на управляващата партия или коалиция. Не може да има цивилизована опозиция при нецивилизовано управление. Когато те ритат, не може да отговориш с пирует от балетна постановка. В Англия опозицията се нарича на Негово (Нейно) Величество, с което се изразява цивилизованият подход към управлението дори и тогава, когато то е критикувано най-свирепо. Идеята, че опозицията винаги е срещу правителството, не е общовалидна.
От друга страна, партийните конгреси, които опозицията провежда, трябва да са добре балансирани между критика на управляващите и това, което опозицията би направила в същия момент, или ще направи, ако отново застане на власт. Не може една опозиционна политика да мине единствено и само под знака на отрицанието на опонента.
На конгреса на опозицията, който протече много изискано като словесност, не беше избегната малко скучната административно-канцеларско-партийна лексика и затова самите оратори, в началото или в края на речите си, акцентираха с добър тон, но все пак нехомогенен с останалото казано, на спомнянето на библейски притчи, на антични и философски мисли и пр. Това само по себе си е добре, но опозиция може да има само тогава, когато има конкретен отговор на въпроса: "А какво бихте направили вие?".
За жалост, в България не става така, както в цивилизованите държави по света - независимо от смяната на управляващите да има обстоятелства, политики и принципи, които да остават неизменни. И това е така, защото най-големият дефицит в нашия политически живот в исторически план е липсата на приемственост. Създаденото от едно правителство бива разрушавано от друго. Това често се предава от поколение на поколение. Неведнъж съм казвал, че не са ни виновни нито толкова злите съседи, съюзници и политици, нито преговорите в Ялта, нито разговорите в Малта, а самоунищожителната хоризонтална злоба, която изпитваме един към друг като колективни единици - партии, сдружения, коалиции и пр. Тя ни убива!
Виждаме сега как всичко се хвърля на предишното управление. Не съм забелязал подобно нищо в такава степен в други държави. След като вечно американците са нашият модел на подражание, забелязахте ли някой от американската администрация и от администрацията на президента непрекъснато да оплаква това, което беше направено в Америка преди Обама? Нека да не забравяме, че преди Барак Обама Америка беше на най-ниската точка на своето влияние и престиж в чужбина, и че предишният президент беше един от най-непопулярните президенти в цялата американска история. Идеята всичко да се хвърля на "сметката" на предишните и да се обяснява с минали дефекти поражда естествения въпрос: "След като си знаел всичко това, защо все пак искаш властта?"
В по-далечен исторически план българската опозиция не се е отличавала съществено като поведение от управляващите. Тогава, когато са се осъществявали общи национални задачи, като например Съединението или началото на балканските войни, с много малки изключения, опозиционните сили са се присъединявали към правителството. Разбира се, не трябва да забравяме, че с изключение на социалисти, социалдемократи и комунисти всички други партии в България са монархически и това до голяма степен ги държеше обединени по простата причина, че всичко в крайна сметка се извършваше в името на монарха. Монархът, а не народът, беше суверен според прехвалената Търновска конституция.
Днес опозицията не трябва да пада на нивото на управляващите, макар че те правят всичко възможно тя да падне толкова ниско. Нужно е да се лансират алтернативни идеи, да има спор между принципи. Но едновременно с това трябва да я има и онази чиста съвест, която да е неуязвима спрямо евентуални политически упреци. Не може корумпирани да водят борба срещу корупцията. И това е цялата драма на съвременната политическа и партийна ситуация у нас.